Михай Гоциу: Казусът „Рошиа Монтана“ предизвика културна революция в Румъния

Проектът „Рошиа Монтана“ стана нарицателен за сенчести сделки на високо държавно ниво и провокира масови протести в Румъния. Това заяви в интервю за БГНЕС Михай Гоциу, румънски разследващ журналист и активист на гражданското общество.

Интервюто с Михай Гоциу е взето от Владимир Митев. Владимир Митев бе международен редактор в списание "Тема" до лятото на 2015 г. В момента поддържа на румънски и български език блога "Мостът на приятелството" - Podul prieteniei (https://movafaq.wordpress.com/)."

Михай Гоциу е румънски разследващ журналист и активист на гражданското общество. Роден е в село Илия, окръг Хунедоара на 6 декември 1973 г. Има бакалавърска степен по право и е учил журналистика в Университета „Бабеш-Боляй“ в Клуж Напока. Бил е главен редактор на седмичните издания „Клужанин“ и „Животът на клужанина“, както и на ежедневника „Вестник на клужанина“. Автор е на разследването „Аферата Рошиа Монтана“ от 2013 г., което следва стъпка по стъпка еволюцията на златодобивния проект „Рошиа Монтана“, предизвикал най-мащабните протести в Румъния след 1989 г.

„Рошиа Монтана“ е минен проект в румънският окръг Алба за добив на злато и сребро, който стартира през 1995 г. Той е под контрола на Rosia Montana Gold Corporation (RMGC). 80,69% от тази компания са притежавани от канадската Gabriel Corporation, в която акционери са американски милиардери. 19,31% от RMGC са собственост на Румъния чрез държавната компания Minvest. Gabriel Resources притежава RMGC чрез мрежа от поделения в офшорни зони – Барбадос, Островът Джърси и Холандия. Седалището на Gabriel Resources е в Канада, защото тя осигурява най-благоприятно законодателство за международните минни компании, обяснява Гоциу. В Барбадос се плащат изключително ниски данъци. На Острова Джърси не се плащат данъци за транзакции. А Холандия според него има най-доброто законодателство за съдебни спорове между компании и държави.

Инвеститорите в „Рошиа Монтана“ възнамеряваха да използват цианидни технологии за добив на злато. Според привържениците на проекта и плановете на компанията RMGC той трябваше да създаде 3 600 работни места. Съгласно споразумението си с инвеститорите румънската държава щеше да получава 6% от стойността на добитото злато и сребро в мината – в пари или в натура. Очакванията на привържениците на проекта бяха при цена на златото от 1200 долара за тройунция приходите на румънската държава за цялостната експлоатация на мината да бъдат 2,3 млрд. долара.

Проектът стана нарицателно за сенчести сделки на високо държавно ниво, провокира недоволството на еколози заради цианидната технология, на националисти, които негодуваха, че националните богатства се отдават евтино на чужденци, на други социални общности, които поведоха борба в отстояването на различни интереси по отношение на „Рошиа Монтана“. Хиляди румънци излизаха на демонстрации срещу проекта в продължение на години. Кулминацията на протестите бе през есента на 2013 г., след което неговото развитие спря. В началото на 2015 г. по-голямата част от назначените от RMGC служители бяха освободени. През юли 2015 г. инвеститорът стартира процедури за международен арбитраж в Центъра на Световната банка за разрешаване на инвестиционните спорове във Вашингтон, след като обяви, че има неразбирателство с румънската държава относно златодобива в „Рошиа Монтана“.

През последните години протестното движение в Румъния се превърна във важна част от общественополитическия живот. Раждането на румънската „партия на протеста“ стана през януари и февруари 2012 г., когато Университетският площад в Букурещ събра няколко хиляди недоволни от реформите в здравеопазването, инициирани от президента Траян Бъсеску и довели до оставката на уважавания създател на съвременната система за спешна медицинска помощ в страната – Раед Арафат. Тези протести бяха не просто в подкрепа на една политическа групировка срещу друга, а поставиха въпроси за цялостното развитие на страната и търсеха отговора им вън от дотогава съществуващите партии. Протестите от зимата на 2012 г. принудиха Бъсеску да направи крачка назад за първи път от избирането му като държавен глава през 2005 г. Той разпусна кабинета на Емил Бок, а новото правителство начело с разузнавача Михай Ръзван Унгуряну остана на власт само няколко месеца. След това благодарение на промяна на парламентарното мнозинство властта бе овладяна от социалдемократа Виктор Понта, който стана министър-председател.

Управлението от Понта също бе белязано от сериозни протести. Опитите на неговото правителство да опорочи вота в чужбина по време на президентските избори м.г., за който се знае, че по принцип отива при опонентите на социалдемократите, бе повод за мащабни демонстрации в страната с център град Клуж Напока. На 14 ноември 2014 г. - два дни преди втория тур на президентските избори, спечелен от опонента на Понта – либерала Клаус Йоханис, 20 000 демонстранти в центъра на Клуж Напока приеха т.нар. Декларация от Клуж. Това е документ, който очертава дневния ред на страната, такъв, какъвто си го представя протестното движение в нея. Негов превод на български може да се прочете в карето към интервюто („Декларацията от Клуж“).

Михай Гоциу говори с агенция БГНЕС за протестното движение в Румъния, за казуса „Рошиа Монтана“, за ролята на тайните служби в румънския преход и в борбата с корупцията, за значението на Декларацията от Клуж. Гоциу разкрива и особената роля на град Клуж Напока в румънското общество и в румънското протестно движение.

Въпрос: Господин Гоциу, Вие сте един от авторите на Декларацията от Клуж, която извежда на преден план исканията на гражданското общество спрямо политическата класа в Румъния. До каква промяна доведе този документ? Как най-високопоставените политици – например президентът Клаус Йоханис или премиерът Виктор Понта отговориха на Декларацията от Клуж?

Михай Гоциу: Декларацията от Клуж е един проект за държава. Нейните автори не хранехме илюзиите, че ако Клаус Йоханис стане президент, исканията на гражданското общество ще бъдат изпълнени. Правомощията на президента са ограничени и той няма правните компетенции да изпълни тези желания. Освен това гражданското общество още през ноември 2014 г. виждаше, че сред политическите поддръжници на Клаус Йоханис са много от отговорните лица за днешната ситуация в Румъния. Затова и Декларацията от Клуж трябва да бъде видяна най-напред като манифест на гражданското общество. Тя е един идеен проект, който очертава минималните цели, чрез които Румъния може да стане реална демокрация. В следващите години демонстрантите от ноември 2014 г. в Клуж ще се борят за тези цели. Хората осъзнават добре, че промяната няма да дойде от само себе си, нито ще се случи за една нощ. Знаят и че тя няма да настъпи без сериозна конфронтация с актуалната политическа класа и с тайните служби, които я поддържат на власт.

Отговорите на настоящите политически лидери не бяха изразени ясно. Нито Клаус Йоханис, нито Виктор Понта реагираха официално на Декларацията от Клуж. Дори и Понта да се беше съгласил с нея, хората нямаше да му повярват. През февруари 2012 г. след мащабните улични протести, провокирани от бруталните промени в Закона за здравеопазването, Виктор Понта – по онова време в опозиция – се съгласи с Бялата харта за добро управление – един сериозен документ на гражданското общество от тогава. След като дойде на власт през май 2012 г. чак до ноември 2014 г., когато бяха президентските избори, неговото правителство не осъществи изцяло нито една от 35-те точки на Бялата харта: 9 от точките й бяха изпълнени частично, а 26 бяха игнорирани напълно. Тоест Понта се самолиши от обществено доверие.

Клаус Йоханис подкрепи в публичните си изяви част от исканията на декларацията, но в парламента политическият съюз зад него застана в минимална степен зад гражданските желания. Въпреки това Декларацията от Клуж и забележителният обрат на втория тур на президентските избори, спечелени от етническия германец, създадоха и позитивни последствия. Хората, които вземат решения, станаха много по-внимателни към гражданските протести през последните месеци. Едни на пръв поглед малки демонстрации като тези, свързани със спасяването на парковете в Яш, Арад, Букурещ и други градове, се увенчаха с успех. Кметовете и общинските съвети се отказаха от разрушителните си проекти. Само допреди няколко години подобни протести бяха напълно игнорирани. Но при демонстрациите от май 2015 г. за запазване на горите, както правителството, така и парламентът направиха много отстъпки. Създадоха комисии за контрол и дори взеха мерки за спиране на мащабното похищение на дървен материал. Проблемът, разбира се, е далеч от своето разрешаване. Но начинът, по който властта реагира, се различава съществено от реакциите, последвали протестите за „Рошиа Монтана“. Трябваше да минат години на улични демонстрации, за да получат недоволните от казуса с мината отговор от властта. Сега се наблюдава различна реакция и спрямо протестите срещу хидравличното разбиване и проучванията за шистов газ от 2013 г., когато демонстрантите в село Пунджещ (Североизточна Румъния) бяха жестоко бити от силите на реда.

В много случаи, в които е необходимо допитване до обществеността, за да се изработи един закон или за да се определи публична политика, са викани действителни представители на гражданското общество, дори и ако консултацията с тях е по-скоро формална. Това е една първа стъпка в борбата за изпълнение на исканията в Декларацията от Клуж.

Въпрос: Разкажете повече за тази промяна!

Михай Гоциу: Есента на 2014 г. потвърждава промяната в манталитета на румънското общество и на възприятието му за гражданската активност. В Румъния живеем в една парадоксална ситуация: авторитарните институции, над които няма реален демократичен контрол, като армията, православната църква и тайните служби, постоянно се радват на доверието на гражданите. В същото време институциите, представляващи същността на демокрацията, като пресата, парламентът, неправителствените организации и гражданските движения, се ползват с ниско доверие.

Гражданското участие в обществения живот, което преди бе жертва на продължителен процес на демонизиране и маргинализиране. Но в същото време според доклада на Freedom House “Nations in Transit 2015” (https://freedomhouse.org/report/nations-transit/nations-transit-2015#.VYmLnPmqqkp) Румъния остава в групата на страните с полуконсолидирана демокрация именно благодарение на гражданското общество, където е получила най-добър резултат от всички индикатори (https://freedomhouse.org/report/nations-transit-2015/nit-2015-ratings-and-democracy-score-rankings).

Следователно, съществува голяма диспропорция в начина, по който гражданското общество е възприемано от мнозинството граждани в Румъния, и оценката му от международните експерти. След всичко, което се случи през последните години, от протестите за „Рошиа Монтана“ до тези от миналата есен, може да се забележи подобряване на това възприемане на национално ниво. Лека-полека гласовете и реалните искания на гражданското общество стават все по-видими, излизат от ъндърграунда и печелят по-голямо доверие сред гражданите.

В подкрепа на това усещане се позовавам на опита ми с портала „Чиста Румъния“ (www.romaniacurata.ro), който координирам от миналата година и който е най-видимият сайт на гражданското общество в Румъния. Когато започнах работата си в него, той имаше около 30 000 – 40 000 уникални читатели на месец. През последната година средната посещаемост достигна приблизително 200 000 уникални посетители месечно. По този показател върховете бяха 600 000 през ноември 2014 г. по време на президентските избори и 400 000 през май 2015 г., когато бяха протестите за горите. Това е една медия, изпреварваща с много други румънски портали, в които се дебатират идеи, имат образована и активна публика, включително по-стари портали, по-добре рекламирани и с много повече ресурси.

Въпрос: Това лято близо до златната мина Рошиа Монтана се проведе най-големият фестивал на гражданската активност Fân Fest. Кои теми бяха във фокуса на фестивала?

Михай Гоциу: На първо място темите, свързани с Рошиа Монтана. Но този път те бяха фокусирани върху въпроса как зоната около мината може да се развива алтернативно – на базата на туризма, земеделието, преработването на дървесина, за разлика от предишните години, когато се дискутираше как да се спре минният проект. В рамките на фестивала се проведе Социален форум за гражданска активност, който бе посветен на теми от голям обществен интерес – гори, шистов газ, хидравлично разбиване (фракинг), професионализирането на гражданската борба, развиването на национални и международни мрежи за гражданска активност, зоната за свободна търговия между САЩ и Европа и други.

Въпрос: На сайта на фестивала Fân Fest пише: „Всичко започна от борбата срещу най-голямата по площ златна мина в Европа и се превърна в едно от най-мащабните движения за социални каузи и за околна среда в Източна Европа“. Докъде достигна това движение и какво е влиянието му върху румънското общество и политика?

Михай Гоциу: Съпротивата по казуса „Рошиа Монтана“ роди едно от най-важните културни движения в цяла Европа. „Оръжията“, с които то успя да нанесе поражение на ужасяващата „коалиция на цианидите” (на акционери милиардери, корумпирани политици и купена преса), са все в сферата на културата. От една страна, говорим за култура в тесния смисъл т.е. за изкуство – музика, филми, графични изкуства, литература. От друга страна, става въпрос за култура в широк смисъл – изследвания, конференции, симпозиуми за урбанизъм, археология, архитектура, икономия, социология, медии и т.н. В продължение на над 13 години следих тази тема, документирах и представих стотици събития от подобен вид. Потвърждавам, че „Рошиа Монтана“ предизвика културна революция в Румъния.

Промените в румънското общество в резултат на този казус са многопосочни. На първо място, бе създаден прецедент. Бе постигната една голяма победа на гражданското общество в случай, в който в продължение на над 10 години почти никой не очакваше подобен успех. От друга страна, постижението няма как да не вдъхнови гражданите за участие и в други каузи. Освен това начините на борба, използвани в казуса „Рошиа Монтана“ представляват вече ноухау при всяка гражданска битка. Търсейки информация във Фейсбук за хората, включили се през последните години в различни каузи, откривам, че почти винаги те са се снимали с тениски със знака „Рошиа Монтана“ на демонстрациите.

Протестите от зимата на 2012, които доведоха до падането на тогавашното правителство, започнаха от Клуж Напока. Те бяха задвижени от хора с опит в кампанията за Рошиа Монтана. Младите, които бяха организирали първите маршове на антиправителственото недоволство през есента на 2014 г., също бяха вдъхновени от битката за Рошиа Монтана. Примерите могат да продължат още. „Рошиа Монтана“ се превърна в обект на изследване не само за университетите в Румъния, но и в други европейски страни, независимо дали гледната точка е свързана с медии, икономика, общество или култура. Освен съобщенията в международната преса, свързани с „румънската есен“ за Рошиа Монтана през 2013 г., съществуват многобройни бакалавърски, магистърски и дори докторски тези в страната и в чужбина. Кампанията „Спасете Рошиа Монтана“ и групите от диаспората, които се бореха за „Рошиа Монтана“ са свързани с граждански общности в другите европейски страни.

Въпрос: Вие сте автор на книгата „Аферата Рошиа Монтана“ отпечатана през 2013 г. и определена като „книгата на едно поколение“. Какво всъщност накара десетки хиляди румънци да излязат на улиците, за да протестират в големите градове на страната?

Михай Гоциу: Причините, които мобилизираха противниците на минния проект „Рошиа Монтана“, са най-разнообразни. Очевиден е мотивът на местните собственици на имоти от района на „Рошиа Монтана“, които е трябвало да бъдат разселени, за да заработи проектът. Към тях са се присъединили професионалисти от различни области: археолози и архитекти, загрижени от заплахите за културното наследство, икономисти – заради губещата за румънската държава бизнес схема на проекта, журналисти, възмутени от начина, по който компанията зад „Рошиа Монтана“ купува пресата, и активисти по теми като околна среда и човешки права, които са притеснени от въздействието на мината върху природата и местните общности. Не на последно място, корупцията около проекта е най-популярният мотив, довел до мобилизацията от есента на 2013 г.

Въпрос: Изглежда, че казусът „Рошиа Монтана“ е огледало на румънския преход, както се вижда и във Вашата книга, проследяваща развитието на аферата от 90-те до 2013 г. Какъв образ на прехода показва това огледало?

Михай Гоциу: Мисля, че най-показателният образ, който може да предложи Аферата „Рошиа Монтана“ е на една държава-заложник на частни интереси, на една транспартийна мафия на действащи в комбина бивши агенти на тайните служби, авантюристи и милиардери от Уолстрийт. Аферата не би се проточила толкова много години, ако във всяка от институциите на държавата – от местните до централните, не бяха проникнали корупционните интереси. Говоря за общинския съвет или кмета на Рошиа Монтана, окръжния съвет в окръг Алба, министерствата (на околната среда и културата) прокурори, тайните служби и правителствените агенции. Всяка от тези институции е имала властта да сложи край на беззаконието. Овладяване на държавата в подобни пропорции, което ни най-малко не е пострадало от смените на властта, не може да бъде изключение. Напротив, то е показателно. Досиетата, които антикорупционната прокуратура DNA изкарва на повърхността през последната година, също потвърждават, че „Рошиа Монтана“ не е била изключение, а правило. Един от „родителите“ на аферата – бизнесменът Овидиу Тендер, каза, че „проектът за „Рошиа Монтана“ ще продължи, докато не се определи кой печели“. Той има предвид, че паралелно с битката на гражданската опозиция на проекта се води невидима схватка за това - кой да получи големите облаги от проекта и не става въпрос този бенефициент да са гражданите или румънската държава. Всъщност Тендер разкрива един важен аспект на румънския преход – битката за властта не се състои в конкуренция на различни идеологии или визии за развитие на обществото или държавата. Тя се води за достъп до разпределянето на порциите.

Въпрос: Каква е актуалната ситуация с проекта „Рошиа Монтана“? Възможно ли е той да се възроди в бъдещето?

Михай Гоциу: Официално проектът е мъртъв. Признава го дори компанията, която инициира международните процедури за арбитраж. Това означава, че тя вече не мисли как да добива злато, а иска да спечели с помощта на арбитража. Не можеш да приемеш загуби от 4 милиарда долара, за които собствениците на проекта искат компенсация, и да правиш и златодобив. Шансовете на компанията да спечели арбитража са минимални. Това е възможно само ако румънското правителство не се защити правилно. Златото ще остане още в „Рошиа Монтана“ и това със сигурност ще привлече милиардери, които искат да си пробват късмета. Спадналите цени на златото на международните борси означават, че проектът няма да бъде възроден скоро, но в средносрочен и дългосрочен план може пак да стане актуален при възстановяване на цените. Има един начин, по който „Рошиа Монтана“ може да бъде спасена със сигурност: алтернативното й развитие, базирано на земеделие, туризъм, преработка на дървесина. Когато мнозинството от хората в зоната не искат повече да зависят от обещанията на една компания, шансовете на всеки друг проект ще бъдат минимални. Това е голямо предизвикателство пред румънското гражданско общество – да предложи един модел на устойчиво развитие по казуса „Рошиа Монтана“.

Въпрос: Във Вашата книга разкривате, че друг от родителите на проекта „Рошиа Монтана“ - румънският емигрант в Австралия и милиардер Франк Тимиш е имал проблеми със закона в Австралия заради притежание на наркотици и най-вероятно е работил за румънските тайни служби. В България мнозина смятат, че Държавна сигурност е извършила нашия преход. До каква степен преходът в Румъния е бил дирижиран от тайните служби?

Михай Гоциу: Цялата афера „Рошиа Монтана“ бе контролирана от хора, вербувани от бившата Секуритате. Човекът зад групата, която овладя „Рошиа Монтана“ (наред с други бизнеси) е Йоан Талпеш – бивш агент, който достигна до шеф на SIE (румънската Служба за външно разузнаване) през 90-те години. SRI (Румънската разузнавателна служба) също е дала защитата си на бизнесаферата. Джордже Майор – бивш шеф на SRI до миналата година бе един от първите нейни политически лобисти. Преди да оглави SRI, той беше сенатор от окръг Алба. От началото до края си румънският преход бе контролиран от бившата Секуритате и разузнавателните служби. А така наречените реформи не бяха нещо друго освен битки за власт между лобитата в тези организации.

Въпрос: Много анализатори и политици – например бившият президент Траян Бъсеску, казват, че днес работата на прокурорите от антикорупционната прокуратура DNA се направлява от офицери във вътрешното разузнаване SRI. Ако наистина е така, как да си обясним защо резултатът от работата на DNA е, че бизнесмени, свързани със Секуритате като Дан Войкулеску и Сорин Овидиу Вънту, влизат в затвора? Защо едни шпиони хвърлят други зад решетките?

Михай Гоциу: Както обясних вече, в средите на тайните служби се водят битки за власт. През последните месеци тази борба е много остра. Тя води до падането от върха на политици и бизнесмени, които до преди това са били неуязвими. Това не намалява по никакъв начин успехите на прокурорите от DNA, които печелят от тази битка, за да доведат до край повече дела. Големият проблем на DNA e, че тя зависи от ресурсната и техническата обезпеченост на тайните служби. Това, което не се разбира за ролята на румънските тайни служби, е фактът, че не съществува демократичен контрол над тях. Теоретично има парламентарна комисия, която цели да контролира дейността на службите. На практика определянето на членовете на тази комисия се контролира от... самите служби. До голяма степен това са уязвими хора със „скелети в шкафа“, така че контролът остава само на хартия. Гражданските протести през миналата есен и избирането на Клаус Йоханис за президент объркаха плановете на службите. Но в самата администрация на президента се води сериозна битка на службите да си възстановят властовите позиции и за съжаление до голяма степен вече успяха да го направят.

По парадоксален начин румънските граждани имат голямо доверие в институции, над които не се упражнява демократичен контрол, сред които са и разузнавателните служби. Така изчезва общественият натиск, необходим, за да бъде наложена действителната им модернизация и реформиране. Според мене има нужда от поне още едно поколение (при положение, че едно вече мина), за да се промени въпросният манталитет. За да бъде обяснен този парадокс, имам и съответната теория: бившата Секуритате не е била толкова презирана в колективното съзнание на румънците през комунистическия период, колкото се смяташе в интелектуалните среди. Всъщност митът за патриотичната Секуритате, която тайно е водила битки и с руснаците, и с американците, за „доброто на румънския народ“, бе много разпространен. SRI и SIE наследиха този мит. Те бяха създадени след т.нар. Събития от Търгу Муреш през 1990 г. когато в трансилванския град имаше междуетнически сблъсъци на румънци и унгарци. Нещо повече – именно този мит бе използван след конфликта в Търгу Муреш, за да се оправдае създаването на SRI и SIE с инфраструктурата и кадрите на бившата Секуритате.

Въпрос: Подготвяте книга за активността на гражданското общество в Клуж, което се възприема за флагман в цяла Румъния и дори за румънците в чужбина. Защо град като Клуж бе лидер в организацията на демонстрации в страната по време на президентските избори през 2014 г. и тогава той дори пое функциите на столицата Букурещ в протестното движение?

Михай Гоциу: Това е един парадокс. В продължение на 12 години (1992-2004) Клуж имаше националистически кмет – Георге Фунар. Общественото пространство бе изпълнено с националистически символи – статуи, плакати, паметници, трибагреникът, поставен на пейките и кошчетата за боклук. Това доведе до активизация на гражданското общество още в края на 90-те и началото на 21-ви век. То поиска да си възвърне публичното пространство. Първата кампания със социални искания бе на организацията MindBomb (с хиляди афиши, залепени в рамките на една-единствена нощ по улиците на града). Последва битката за Площада на Обединението. Той бе разкопан от Фунар и трансформиран в една помийна яма под претекст, че е археологическа забележителност, но всъщност, защото там се намират унгарски символи – католическата църква и статуята на унгарския крал Матяш Корвин. Тези битки зададоха тона на гражданската активност. Те доведоха до създаването на най-важната гражданска група, която координира кампанията „Спасете Рошиа Монтана“.

Независимите културни дейци имаха важна роля в публичните дебати за утвърждаването на алтернативни идеи и ценности на доминиращите в Румъния през последните 25 години. Освен това в града има относително голям брой студенти – един от всеки четири негови жители учи в университет. Това е необикновен човешки ресурс, от който бе избрано най-доброто. В останалата част на страната студентските движения влязоха в един низходящ тренд след протестите на Университетския площад в Букурещ през 1990 г. и студентските стачки от 1995 г., довели до промяна в Закона за образованието. Но в Клуж на улицата излизаха 20 000 – 25 000 студенти. Всички тези предпоставки доведоха Клуж до днешната ситуация.

Въпрос: Какво мислите за развитието на града?

Михай Гоциу: Спомням си как изглеждаше градът в началото на 21 век. Бе един затворен град. С ограничен и повърхностен социален живот. С големи междуетнически травми. Промените в начина, по който Клуж се разви, са необикновени. Очевидно, университетите са от икономическа гледна точка жизненоважен фактор на развитие. Подобна роля играе и информационната индустрия, която създаде една заможна обществена прослойка. IT индустрията на Клуж крепи на себе си и други отрасли. Въпреки това той не е най-богатият град в Румъния. Още два града разполагат с по-големи бюджети освен Букурещ – Тимишоара и Констанца. Но качеството на живота в един град не се измерва само с икономическия аспект, а и с комбинация от други фактори. Клуж стои най-добре от гледна точка на общностния живот. Това не означава, че е идеален град, а че се е развил забележително след един период на сивота и че се движи в добра посока. Напредва много по-добре от други градове в Румъния. От определена гледна точка наподобява Виена, чийто социален живот успях да изучавам благодарение на една стипендия миналата година. И Виена не е най-богатият град или метрополис в света. Но постоянно е на първо място в класациите за качеството на живота.

Въпрос: Как бихте описали ситуацията с гражданското общество в Румъния? Какво следва след Декларацията от Клуж?

Михай Гоциу: Гражданското общество в Румъния се намира в повратен момент. Минаха 3-4 години, в които то постигна неочаквани успехи. На първо място в списъка с тях е казусът „Рошиа Монтана“. Освен това то успя да окаже влияние при падането на две правителства – тези на Емил Бок и на Михай Ръзван Унгуряну през 2012 г., при разпадането на управляващата коалиция на Социалнолибералния съюз в края на 2013 г. и началото на 2014 г. и при обрата на президентските избори през есента на 2014 г. Всичко това създаде доверие, но в същото време и по-големи очаквания от гражданите. Те искат създаването на политическо движение, което да промени Румъния. Това очакване оказва голям натиск над гражданското общество, което от моя гледна точка не е готово да предложи политическо движение в този момент.

Броят на членовете на НПО-тата и активните неформални групи е много малък. Да не говорим за крайно ограничените финансови ресурси. Трудно е да се смята, че членовете на НПО-тата, които се сблъскват с тежки проблеми в момента, биха приели и нови отговорности. А и не е работа на гражданското общество нито в Румъния, нито в други държави да сформират нови политически партии. Гражданското общество може да поддържа определени формации, ако техните програми се припокриват с неговите искания. В същото време то трябва да остане основният критик и източник на натиск за изпълнението на приетите програми.

В дългосрочен план мисля, че румънското гражданско общество ще става все по-силно. Още през есента на 2011 г. - най-критичната година за „Рошиа Монтана“, когато минният проект бе още твърде далеч, за да получи зелена светлина, забелязах професионализация на гражданското общество. Тази година на различни форуми видях, че професионализацията се задълбочава. Развиват се мрежи на комуникация и сътрудничество на национално и международно ниво, развиват се инструментите за онлайн мобилизация, за наблюдение и натиск над властите, разпространява се натрупано през последните години ноухау. Виждам в тези тенденции знаци за движение в добра посока и в изпълнение на Декларацията от Клуж. Нужно е търпение, защото не става въпрос за няколкогодишна борба. Според мене имаме критичната маса, за да извършим промяна в Румъния, но само потенциалът не води автоматично до нея. Оптимистичният вариант е, ако критичната маса стане мнозинство след едно поколение, но това няма да се случи от само себе си, а само ако сегашните ни енергии не се губят по пътя.

Въпрос: До каква степен румънците и българите се сблъскват със сходни социални проблеми днес? Виждате ли пространство за сътрудничество между народите и гражданските общества на двете държави?

Михай Гоциу: За съжаление познавам само повърхностно социалните проблеми в България. Общият ни път в европейската интеграция и фактът, че по много индикатори – например икономически, корупция, образование, здравеопазване и др. Румъния и България „се конкурират“ за последните две позиции в класациите на ЕС, ме кара да смятам, че социалните ни проблеми съвпадат до голяма степен. Така че е има много пространство за общо действие и сътрудничество, дори и ако в момента те да са сведени предимно до междуличностни отношения. Знам, че съществуваше добро сътрудничество по въпросите на забраната на цианиди в мините в ЕС и че започна такова по проблемите за шистовия газ. Може би тези сътрудничества ще станат по-чести с времето, до степен - да се идентифицират точно общите проблеми. С узряването на румънското гражданско общество мисля, че ще нарасне и степента на сътрудничество с членовете на гражданското общество от съседните държави.

Въпрос: Какво бъдеще очаква Румъния? Какво ще правите Вие след 10 години?

Михай Гоциу: Еволюцията на обществената култура в Румъния е в социална посока в сравнение с последните две десетилетия. Аз съм умерен оптимист. Очаквам да има нужда от още едно поколение, за да се видят ефектите от борбата. В личен план съществува разлика между това, което ми се иска, и реалността. В началото на 90-те години исках да бъда журналист за спорт и култура, какъвто и бях дълги години. Обаче без никой да ми е предлагал това, стигнах до там, да правя разследвания, доколкото и спортът, и културата са отражение на обществото, в което живеем. Стигнах и до казуса „Рошиа Монтана“ с намерението да пиша художествена литература – един роман. Но документирането на борбата промени жанра на книгата ми към разследваща журналистика. Беше невъзможно да пренебрегна това, което откривах. Започнах да разбирам проблемите на околната среда. Документирах и битката за общественото пространство на Клуж и започнах да разбирам и от тази сфера. В крайна сметка, смятам, че в един определен момент ще се върна към поезията и художествената литература, с които първоначално се занимавах. Но това би значело, че поне една част от проблемите на румънското общество вече ще са разрешени, че ще има повече журналисти, работещи по тях, така че ще мога да си позволя да остана в сянка.

Декларацията от Клуж

Ние, гражданите на община Клуж Напока, събрани на 14 ноември 2014 г. на Площада на Обединението, потвърждаваме, че следните точки са жизненоважни за Румъния и искаме бъдещият президент и цялата политическа класа да ги приемат:

1. Граждански права

Уважение без изключения и консолидация на нашето право на свободно изразяване, на протест и на гласуване, включително чрез гласуване по пощата за диаспората.

2. Политическа реформа

Реформа на политическата класа и на парламента чрез намаляване на броя на депутатите, улесняване създаването на нови партии и опростяване на процедурите за гражданска инициатива. Ограничаване на политическите назначения в институциите на ниво държавни секретари.

3. Правосъдие

Уважение към разделението на властите в държавата чрез изключване на всякаква намеса на политиката в дейността на съда. Незабавно отхвърляне на законопроектите за амнистия или условно наказание (на обвинени или осъдени граждани – бел. Ред.) и отказ от всякаква законодателна инициатива в тази посока. Ограничаване на имунитета на депутатите (който да се запази само за политическите им декларации); премахване на всяка дискриминация между тях и останалите граждани, включително относно задържането, арестуването и обиските (чрез премахване на чл. 72, алинея 2 от Конституцията); избиране с пряко гласуване на омбудсман.

4. Здравеопазване

Уважаване на гражданските права на здравеопазване и ефективно финансиране на здравната система. Отделяне на 6% от БВП за министерството на здравеопазването и разделяне на бюджета на Националната здравна осигурителна каса от консолидирания бюджет. Реално и продължаващо осигуряване на достъпа на населението до лекарства. Спиране на изтичането на медицински кадри чрез осигуряване на подходящо заплащане в периода на подготовката им и според техните отговорности при реализацията им.

5. Образование и изследвания

Признаване важността на тези две сфери и тяхно насърчаване чрез уважение на закона: незабавно и ефективно отделяне на 6% от БВП за образование, съответно на 1% за изследвания. Възнаграждение на преподавателските кадри и на изследователите на ниво, съответстващо на важността им в обществото.

6. Околна среда и природни ресурси

Признаване на проблемите с околната среда за значими за националната сигурност. Гарантиране на достъпа на всички граждани до жизненоважните фундаментални ресурси: вода, чист въздух, източници на храна. Пълно забраняване на територията на Румъния използването на цианиди в мините, на хидравличното разбиване в индустрията на шистовия газ и на генномодифицираните организми в земеделието. Незабавно прекратяване на незаконното изсичане на горите и засаждане на гори на национално ниво.

7. Социален и общностен живот

Незабавно прекратяване на всякакъв дискурс, свързан със сепаратизъм, дискриминация и подстрекаване на основа на етнос, раса, класа, социален статут, религия или политика.

Тук или в чужбина всички сме граждани на Румъния. Проектът за държава е наш. Оставаме солидарни и наблюдаваме поведението на политическата класа и на хората, които вземат решения. 25 години след румънската революция потвърждаваме нейните ценности и предупреждаваме, че няма да толерираме никакво предателство на нашите легитимни интереси. /БГНЕС