Микола Балтажи: България може да стане трамплин за Украйна на Балканите

Украинското общество направи категоричен избор в полза на Европа и плати висока цена за това. Крим не може да бъде върнат със сила, по тази причина разчитаме на нашите международни партньори, преди всичко на Европейския съюз. България може да се превърне в трамплин за украинския бизнес в Югоизточна Европа.

Това заяви в интервю за БГНЕС Негово Превъзходителство Микола Балтажи, посланик на Украйна в България. Той коментира развитието на Украйна през последните две години и възможностите за двустранно икономическо сътрудничество.

Агенция БГНЕС публикува пълния текст на интервюто.

БГНЕС: Ваше Превъзходителство, как оценявате извършените промени през последните две години в Украйна и каква е перспективата пред страната? Приближи ли се тя до Европа повече през изминалия период?

Микола Балтажи: За тези две години, след победата на Революцията на Достойнство, Украйна се промени и то качествено. Основната промяна касае съзнанието и манталитета на украинците, защото в резултат на тези събития отпреди две години украинците си дадоха отговор в коя посока да продължат развитието на държавата и нацията, а това е посоката към Европейския съюз. Този избор на моите сънародници има висока цена, защото знаете, че след революцията Русия окупира Автономна република Крим и започна военната агресия в Донбас. Там продължават да гинат хора – войници и граждански лица, така че плащаме за този европейски избор много висока цена. Загубихме около 10 хил. граждани. От ръцете на боевики и руски войски загинаха повече от 2700 украински войници. Имаме 1,7 млн. временно преместени лица, напуснали родните си места в Донецка и Луганска област и настанени в други региони на Украйна. Повтарям, няма никакво съмнение за векторът на външнополитическото развитие на Украйна. Европейският избор има огромна подкрепа в обществото, както никога преди. Управляващият елит и обществото са консолидирани и обединени около идеята за европейската интеграция на страната.

В тази посока основният успех, който постигнахме, е подписаната спогодба за асоцииране с Европейския съюз, където ключов момент е зоната за свободна търговия, която е в сила от 1 януари тази година. Още един принципно важен момент за нас е въвеждането на безвизовия режим. Очакваме още през април Европейската комисия да направи законодателно предложение, което ще бъде утвърдено от Европейския парламент и в края на краищата гражданите на Украйна ще получат правото свободно да се придвижват из Европа. Това е изключително важно и също ще бъде едно от най-големите ни постижения по пътя към европейската интеграция. Освен това този успех ще има и политически ефект, защото както и реформите, е един добър пример за временно окупираната от Русия Автономна република Крим, също така и за тези отделни райони на Донецка и Луганска област.

БГНЕС: Вие засегнахте болната тема Донбас и Крим, според вас, каква е перспективата пред тези две области? Има ли вероятност този конфликт да бъде замразен, както твърдят някои анализатори или сте оптимист, че може скоро тези две области да се върнат в пределите на Украйна?

Микола Балтажи: Що се касае до Крим, говорил съм много пъти и пак ще повторя, че ние никога няма да се съгласим с окупацията на Кримския полуостров и предложихме план за деокупация на Автономна република Крим. Той предвижда необходимите инструменти за политическо и дипломатическо решаване на въпроса, т.е. тук не става дума за връщането на Крим под юрисдикцията на Украйна със сила, което е невъзможно, защото виждате, че Русия е втора световна военна сила и няма как да се върви по този път. Предложихме този план в ЕС, в този процес могат да се включат и други държави. Може да действаме чрез засилването на консолидирания натиск от страна на световната общност върху Руската федерация, включително и санкциите, които продължават да действат и са един добър инструмент Русия да се върне в руслото на международното право. Искаме да се засили този натиск и Москва да промени политиката си в сегашния временно окупиран Крим, особено що се касае до националните малцинства, защото има брутално нарушаване на човешките права, фиксирано от авторитетни международни организации, в това число и правозащитни. Става дума за украинците и кримските татари – десетки хиляди се напуснали Крим след руската окупация. Организациите на кримските татари, преди всичко Меджлиса, незаконно се преследват, а лидерите му нямат право да се върнат на родна земя. Крим активно се милитаризира от Руската федерация и се превръща във военен плацдарм. Ние сме реалисти и смятаме, че това ще продължи години. Деокупацията не може да стане днес или утре и това трябва да стане само със съвместните усилия и на Украйна, и на нашите партньори и приятели.

Що се касае до Донбас, тук за разлика от Крим, има международен документ, който регламентира мирното урегулиране на конфликта между двете държави. Там няма вътрешно политически конфликт, няма гражданска война. Украинците не се бият срещу руснаци, украинци не се бият срещу украинци и т.н. Ние имаме откровена военна намеса в страната от Руската федерация с военна сила, с военни редовни войски, с военна техника - танкове и артилерийски системи, боеприпаси, които почти всеки ден се вкарват на територията на суверенна Украйна. Минските споразумения предвиждат пакет от мерки, които трябва последователно да се приложат и изпълняват от всички страни. Украйна е най-заинтересованата страна от изпълнението им и то на всички точки на този документ. За жалост от страна на Русия няма политическата воля да се изпълняват документите и фактически нито една точка от тях не е изпълнена, като почнем от прекратяването на огъня, изтеглянето на тежките въоръжения, размяна на пленници и прочие. Политическият процес - втората част на споразумението включително и изборите - те могат да станат реалност само като се изпълни първата, т.е. като се осигурят необходимите условия за безопасност. Избори не могат да се проведат, докато там обединените руско-терористични сили продължават да се стрелят, дори и с оръжия, които са забранени въобще от Минските споразумения, докато нямат достъп до окупираните от незаконни военни формирования територии международните наблюдатели, украинските партии и медии. Тоест изборите, които трябва, според Минските споразумения, да се проведат в съответствие с украинското законодателство и стандартите и нормите на ОССЕ, не могат да бъдат проведени в момента и заради това ние отхвърлихме идеята да се проведат до края на лятото. За това приоритет номер едно е да се осигурят необходимите условия за безопасност, плюс да се осигури едно достойно и адекватно международно присъствие за мониторинг, верификация и изпълняване на Минските споразумения. Така че тук украинската власт прилага максимални усилия заедно с нашите партньори, но без политическата воля и желанието на Руската федерация, това не може да стане. Освен риторика от Кремъл, ние нищо не виждаме. Това, което се говори и се прави от Русия са две различни неща. Русия продължава да отрича нейното военно присъствие там, затова знаят всички освен ръководството на Руската федерация. Москва трябва да се изтегли от там. Не може да има истински политически процес по установяването на мира чрез избори, което е предвидено в споразумението, ако Русия запази там своето военно присъствие. Там имаше вече референдум, и в така наречената Донецка, и в така наречената Луганска републики, знаем с какво приключиха те, т.е. те са нелегитимни, незаконни военни формирования, терористични, които извършват беззакония на временно окупираните територии в Украйна. Имаме „Нормандският формат“ - той работи. Там има постоянен диалог.

Неотдавна бяха се срещнали министрите на външните работи. Сега очакваме отново среща на високо ниво. Имаме и Будапещенски меморандум, защо да не работим и в рамките на този формат, защото фактически той не работи. Русия го погази, макар че е поставила своя подпис под този документ. Украйна се отказа от ядреното оръжие, а в замяна получи като компенсация гаранцията от държавите постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН, че тя никога няма да бъде нападната с конвенционално оръжие, да не говорим за ядрено. Русия, САЩ, Великобритания, а по-късно и Китай и Франция гарантираха териториалната цялост, държавен суверенитет и независимост на моята родина, както и това, че срещу нас никога няма да бъде оказван икономически натиск. Тези условия бяха грубо нарушени от Руската федерация. Така че и тук можем да работим, но нашите предложения да се проведат консултации, не намериха подкрепа от Москва. Донбас е болка. Ние имаме стремеж да възстановим мира там, естествено по мирен начин, както и да си върнем Крим, но това няма да стане без съответния натиск от страна на международната общност, на отделни държави и без тях, нека бъдем откровени, ние без тази международна помощ нямаше да издържим, въпреки че създадохме нова армия, възстановен бе и военнопромишленият комплекс и достойно се противопоставяме на руската военна агресия.

Относно вердикта на руската съдебна система срещу Надия Савченко, на руското правосъдие, само мога да го взема в кавички, защото там няма независим съд. Русия и тук цинично наруши Минските споразумения, защото там се предвижда размяна на пленници, на заложници. С това тя игнорира и обръщенията на световните лидери, на авторитетни международни организации, депутати, обикновени граждани, в това число и от България. С тези си действия Русия потвърди, че тя върна своето правосъдие във времената на Сталин и Вишински, когато са извършвани подобен съдебен беспредел. Това няма нищо общо с правосъдие, хуманност, морал. Защо говоря така? Защото от самото начало това дело беше съшито с бели конци. Надия беше отвлечена на територията на Украйна. Само си помислете един гражданин, отвлечен на територията на Украйна, незаконно се прехвърля, чрез незаконните военни формирования и на руските спецслужби в Руската федерация и там руският съд я съди като се нарушават и процесуалните норми. Не се взимат предвид аргументите на защитата на адвокатите, които доказват, че тя няма отношение към убийството на руските журналисти. Това е политически мотивиран съдебен процес от самото начало до края. Ние също смятаме, че изявленията на Кремъл, че не може да има намеса в правосъдието, са цинична лъжа. Същото се говореше, че няма военна намеса в Украйна, няма руски военнослужещи в Донбас, също и че не е била бомбардирана конструктивната опозиция в Сирия. Много такива митове има, които циркулират в публичното пространство, но това е, което говори Руската федерация. Ние, естествено не признаваме решенията на руския съд и правим всичко възможно Надия да се върне в Украйна, понеже има заплаха за нейното здравословно състояние. Освен това, предадохме в Европейския парламент списъка на Савченко и всички, които имат отношение към този процес ще бъдат персонално санкционирани.

БГНЕС: Вие посочихте, че един от големите успехи на Украйна е подписването на споразумението за асоцииране с ЕС. Как това споразумение ще повлияе на връзките на Киев с европейските страни, включително и с България?

Микола Балтажи: Ние сме в самото начало на изпълнението на това споразумение. Задълбочената и всеобхватна зона за свободна търговия влезе в сила на 1 януари 2016 г., но ние още преди това получихме търговски преференции от ЕС, така че и преди тази дата работихме в този режим. Това даде предимства на украинските компании да работят на европейските пазари, включително и в аграрния сектор. В тази сфера над 250 украински компании получиха възможности за работа. Зоната за свободна търговия създава много добри условия както за либерализация на достъпа до пазарите, така и за либерализация на тарифите. Някои от тях се понижават, някои се свалят. Българските компании, които изнасят за украинския пазар, вече чувстват това. Има специална тарификация по кои стоки колко процента намалява митото, има и преходни периоди – това е практиката на ЕС, когато се подписват подобни спогодби – за най-чувствителни стоки, например земеделски. Украйна е една мощна селскостопанска държава. Само през миналата година сме произвели над 60 милиона тона зърно. Предимствата вече се усещат както от украинските, така и от българските компании. Това е свидетелство, че вече се създават благоприятни условия за бизнес.

Ние, като посолство, получаваме много предложения от украинските фирми, които имат желанието да дойдат до българския пазар. Техни представители идват в България, изпращат информация до нас, която ние предоставяме на българските партньори чрез асоциации, браншови камари, чрез нашите почетни консули в Бургас, Пловдив и Русе, чрез Българо-украинската индустриална камара. Ние виждаме колко голям е интересът от страна на нашите български партньори.

Между България и Украйна има традиционно добри икономически връзки. България е един от нашите ключови, дори бих казал ключов партньор на Балканите. С реализирането на спогодбата за асоцииране очакваме обемът на стокообмена постепенно де се вдигне (от 849 млн. щатски долара през 2014 г. стокообмена намали до 734,7 млн. през 2015 г.). Това ще бъде почувствано и от хората, но няма да се случи незабавно, както и системните реформи в Украйна. Смятаме, че споразумението е добър политически успех. Обаче трябва да мине определено време, за да могат хората до го почувстват по джобовете си. Опитът на България и останалите страни-членки на ЕС също свидетелства за това.

БГНЕС: Кои украински стоки се търсят в България и обратното с какво ние сме познати на вашия пазар и изнасяме?

Микола Балтажи: Структурата на българо-украинския стокообмен се характеризира с наличието на традиционни стоки, въпреки че войната в източна Украйна не може да не влияе на това. Ако говорим за Украйна, тя изнася за България черни метали и метални изделия, оборудване за ядрена енергетика, пластмаси и полимерни материали, електрически машини, текстилни изделия, олио и др. За съжаление, след като Русия извърши военната агресия в Донбас и бяха превзети по-голямата част от украинските мини, ние сме принудени да си внасяме въглища, така че за момента нямаме износ. Това се отрази върху баланса на търговията и по-специално на украинския износ за България. Надяваме се, че тази ситуация ще бъде временна и ще възстановим баланса. От България внасяме основно нефтопродукти, машини, продукти на неорганическа химия, оптически прибори и др. Малко намаля броят на традиционните български стоки. Това са фармацевтични изделия, козметика, тютюн. На територията на Украйна за момента няма български тютюневи фабрики. Значително по-малък е износът на български вина. Спомням си чудесното време, когато на нашия пазар имаше много български земеделски стоки – домати, сирене, вино и др., които бяха много вкусни, качествени и харесвани. За жалост те присъстват много малко днес. Трябва да работим за възстановяването на пазара.

Украйна е готова и по линия на побратимените връзки между градовете да развива отношенията с България. Например, в момента се установяват такива връзки между Първомай и Ржиштев (Киевска област). В Първомай се произвеждат прекрасни продукти – кашкавал, месни произведения, домати и др. Всичко това може да намери добър прием на украинския пазар. Има и други примери.

БГНЕС: Има ли възможности български и украински фирми да предлагат съвместни продукти на трети страни?

Микола Балтажи: Мисля, че такива възможности има. На фона на фактическа икономическа война от страна на Руската федерация Украйна в момента преориентира своите икономически връзки. Само 2% от нашия износ на аграрни продукти отива за Русия, останалото е за други пазари, включително и за държавите от ЕС.

България може да се превърне в трамплин към други държави-членки на Европейския съюз, както и към страните от Балканите – Турция, Гърция и др. Откриват се добри възможности. Според мен има перспективи в областта на енергетиката, където и Украйна, и България изнасят ток.

БГНЕС: Срещате ли разбиране сред българските власти при установяването на икономическите връзки?

Микола Балтажи: Ние нямаме проблеми в общуването с държавните институции в България. Добре работим и с асоциациите, браншовите камари, те са много ефективни. Работим добре с българските компании, които правят бизнес в Украйна. Българската страна разбира важността за възстановяването и по-нататъшното развитие на икономическите връзки с Украйна, защото моята страна притежава сериозен икономически потенциал, въпреки че загубихме една пета част от икономическия си потенциал – това е Крим и войната в Донбас.

Въпреки че войната ни струва скъпо, ние сме наясно, че трябва да извършим реформи и нашето правителство направи много за изминалите две години в тази посока. Ние избегнахме дефолта, имаме макроикономическа стабилност, установихме добро сътрудничество с международните финансови институции /МВФ/, а през третото тримесечие на 2015 г. дори регистрирахме икономически ръст, след като бяхме отбелязали спад от 18% на БВП. Имаме напредък и в децентрализацията на властта , дерегулацията и борбата с корупцията, създадохме нова полиция, която се подкрепя от 85% от обществеността. Но не търсим извинение във войната. Трябва достойно да се противопоставим на агресията и същевременно да правим реформите. Затова за нас е много важна подкрепата на ЕС, който е нашият ключов партньор. Високо ценим подкрепата и на България като част от Евросоюза. Редно е да спомена, че по време на посещението на Президента на България Росен Плевнелиев в Украйна на 26 март т.г., където той бе удостоен с престижна международна награда «Личност на годината – 2015», с Президента на Украйна Петро Порошенко беше договорено за участието на български съветници в провъждането на икономически реформи в Украйна. Цялата демократична общност разбира, че Украйна си е избрала своя път като независима държава и защитява европейските ценности. Това е нейното право, това е правото на всеки един народ – да върви по пътя, който избере. И никой няма право да ни се намесва и да ни диктува в каква посока да се движим. /БГНЕС