Три мита за бежанците

Съществена част от дебатите за бежанците от Сирия се основава на митове, на опростени и неверни представи. За да можем да намерим достойни решения и да предоставим достатъчна помощ на хората, станали бежанци, трябва да развенчаем митовете за мигрантската криза.

Мит №1: Бежанците живеят в лагери за бежанци

Всеки път, когато медиите пишат или говорят за сирийските бежанци, живеещи в съседни на Сирия страни, те почти винаги го правят с фокус върху лагерите за бежанци. Тези, които издигат аргументи в полза оказването на помощ на бежанците, правят това, като също обръщат извънредно голямо внимание на лагерите за бежанци, както например това направи Мари Симонсен преди няколко месеца. Същото виждаме и в коментари, и в редакционни статии. Същото става почти всеки ден, когато норвежка делегация, състояща се от политици, посещава съседни (на държавата, в която има конфликт) страни, или когато хуманитарна организация иска да привлече вниманието върху своята работа.

Виждаме колосални лагери за бежанци с палатки, стройно подредени в редици, като например лагера Заатари в Йордания, където живеят десетки хиляди бежанци.

Даже когато сериозни организации като Институтът Кристиан Микелсен в Берген канят на тематична среща, посветена на миграционната криза в Близкия изток, в центъра на вниманието отново се оказват бежанските лагери. И въпросите звучат по следния начин: „Какво става в бежанските лагери в Ливан? “ и „Трябва ли да бъдат строени още лагери за бежанци?“.

Между другото преобладаващото мнозинство сирийски бежанци, които са избягали в близки до Сирия страни, не живеят в бежански лагери. От почти 5 млн. сирийци, принудени да напуснат страната си, над четири милиона живеят в градове, селища или села, в т. нар. приемни общества, сред ливанци, йорданци и турци.

В множество села и градове в Йордания, Ливан и Турция броят на сирийските бежанци превишава количеството местни жители. Те живеят в неофициални палаткови общности, в оборотни жилища, в недостроени и порутени сгради, на покривите на къщи и в мазетата.

На международните хуманитарни организации им е по-лесно да помагат на бежанците в лагери, където има училища, медицинска помощ и храна, отколкото да помагат на бежанци, живеещи сред обикновените ливанци в един квартал на Бейрут.

Това е по-малко сложно, и за това е по-лесно да се информира. Което води към това, че за бежанците, които не живеят в лагери, нерядко няма такива социално-битови условия като за тези, които живеят в лагери, и им се оказва помощ в по-малък размер. Статистиката е по-убедителна от думите. В Турция 90% от децата бежанци, живеещи в лагери, ходят на училище, докато в същото време за децата бежанци, които не живеят в лагери – а те са мнозинство, аналогичният показател е 25%.

Макар мнозинството бежанци да не живеят в бежански лагери, то по-голямата част от помощта, оказвана от международната общност, отива именно в лагерите.

Мит №2: За парите, които харчим за един бежанец в Норвегия, можем да помогнем на 20 в съседни държави на страната, откъдето са пристигнали бежанците

Още един голям мит е, че в Норвегия е доста по-скъпо приемането на бежанци на квотен принцип, отколкото в сравнение със сумите, които се харчат за оказване помощ на тях там, където те живеят. „По-добре е да се помага на бежанците, живеещи в съседни страни, а не да ги водим тук“, каза премиерът Ерна Сулберг, позовавайки се на факта, че с парите, които се харчат за един бежанец в Норвегия, може да се помогне на 20 бежанци в Йордания.

Но и тя, и другите, които използват това сравнение, сериозно грешат.

Обяснението се крие в работата, която хуманитарните организации извършват в съседните страни, често наричайки тази дейност „точкова подкрепа“. Т.е. те предлагат услуги като обучение в училище, медицинска и продоволствена помощ, или могат да снабдят новородено дете на сирийски бежанци със свидетелство за раждане.

Но такава „точкова подкрепа“ не дава на бежанците всичко, от което имат нужда, и това означава, че тя в никакъв случай не може да се сравни с този „нов старт“, който бежанците по квоти получават в Норвегия. Да се даде възможност на сирийско дете да ходи на училище в бежански лагер или в приемното общество е далече по-малко, отколкото същото това дете да бъде включено в норвежката система на благополучие и сигурност.

Поради това няма нищо странно, че това струва по-малко. Сравнението, използвано от премиера и Партията на прогреса, е все едно да сравняваш омар и канарче.

Естествено, за преобладаващото мнозинство от бежанци би било по-добре да получават помощ максимално близо до страната им, но изкривяваме картината, казвайки, че това излиза двайсет пъти по-евтино.

Мит №3: Приемайки по квоти толкова много бежанци, ние каним тук всички търсещи убежище

„Като министър на външните работи съм се сблъсквал с това, че сигналите от Норвегия за решение за приемане на повече бежанци е взето под внимание в лагерите за бежанци в Йордания и Ливан. И ние сме длъжни да носим отговорност за това“, каза Бьорге Бренде в Стортинга (парламента – бел. ред.) през есента на миналата година.

И той, както и много други посочиха, че решението за приемане на 8 000 сирийски бежанци по квота е станало „покана“ към търсещите убежище да пристигат в Норвегия.

Това е банално и извънредно опростяване на въпроса, което не отчита цялата сложност на ситуацията. Най-важният сигнал за сирийците, които са станали бежанци, е в следното: само за малка част от нас има законни пътища, водещи към Европа и други безопасни държави.

Само за някои избрани късметлии има малобройни места като бежанци по квоти, и това е единственият законен начин. Има сериозни основания да се мисли, че сирийските бежанци знаят по-добре от нас в какво е разликата между бежанци по квоти и искащи убежище. И те прекрасно разбират, че ако която и да е страна приема бежанци по квоти, това съвсем не означава, че в тази страна има място за много търсещи убежище.

Основната причина, поради която хората заминават от съседните (на страната, в която има конфликт) страни към Норвегия и други проспериращи страни, е липсата на перспектива в бъдеще. Това, че те повече не се чувстват в безопасност там, където са сега, и че трябва да намерят безопасност.

Възможно е някои от искащите убежище да обосновават пътуването си към Норвегия с това, че Норвегия е приела много бежанци по квоти, но да се твърди, че именно това е станало причина за такъв бежански поток през есента на миналата година – е откровена грешка.

Върховният комисар по бежанските въпроси на ООН отбеляза, че най-важната причина, принудила много бежанци да напуснат съседните на Сирия страни и да се отправят към Европа, е станало намаляването на продоволствената помощ от страните-донори за сирийските бежанци в Йордания.

Митологизирането на дебата усложнява възможностите за взимане на двете най-важни решения, които са необходими на бежанците: за това, че тук като бежанци по квота трябва да дойдат повече бежанци от най-уязвимите групи, и че трябва да се установи по-трайна инфраструктура - училища, болници и пътища - в Йордания, Ливан и Турция.

И за да бъде постигнато всичко това, на нас ни трябват повече факти и по-малко митове. /БГНЕС

--------------

Автор на публикувания във в. „Афтенпостен“, Норвегия, коментар е Емил Ерстад. Той е начело на младежката организация на Християнската народна партия и е съветник по международни въпроси в Аналитичния център Agenda.