Ако Путин изпълни заканите си...

Провалът на проектите „Южен поток“, „Турски поток“ и вероятно „Северен поток 2“ ще засегне много силно Русия, но и Европа също ще пострада.

С постепенното развитие на кризата, свързана със сваления от Турция руски Су-24, Кремъл продължава да заплашва Анкара. Президентът Владимир Путин й обеща „сериозни последици“, а неговият говорител предупреди, че руският президент е „максимално мобилизиран“. Русия даже изпрати в Сирия съвременни зенитно-ракетни комплекси С-400, ясно давайки да се разбере, че те могат да бъдат използвани за свалянето на турски бойни самолети.

При това, че путинската военна риторика звучи зловещо и не предвещава нищо добро, едно от направените от Русия предупреждения изглежда напълно нелепо. Това е заплахата на Путин да прекрати реализацията на мащабните руски проекти в Турция по изграждането на газопровод и доставката на енергоносители. Ако такива санкции бъдат въведени, те ще нанесат на Русия по-голям икономически и геополитически удар, отколкото на Турция – няма никакъв смисъл от въвеждането им. Тези санкции не само ще причинят вреди на Русия, но и ще поставят Европа в ролята на заложник, зависещ от отношенията между Москва и Киев. Русия използва природния газ като инструмент за оказване на натиск върху своите съседи и подобна демонстрация на сила на Кремъл влияе и на Европа.

За да се осъзнае нелепостта на путинската заплаха, трябва да се разберат свързаните с нея геополитически тънкости. Опитвайки се да накаже Турция, Русия прекрати дейностите по строителството на газопровода „Турски поток“, по който руският газ трябваше да достига Югоизточна Европа през Турция, заобикаляйки Украйна. „Турски поток“ е само една от пешките в „тръбопроводната политически игра“, която продължава да води Русия, която отдавна се опитва да приключи със своята зависимост от Украйна като транзитна страна.

Имайки предвид продължаващият конфликт в Донбас и кризата в отношенията между Киев и Москва, не е учудващо, че Русия се опитва да построи маршрути, заобикалящи Украйна. Макар Москва да може да прекрати доставките за Украйна, когато пожелае, Киев също има своя коз – той може да закрие нейния достъп до ключовите потребители, спирайки транзита.

По тази причина, за да си осигури директен достъп до Западна Европа, Русия построи така наречения „Северен поток 1“ - газопровод по дъното на морето, по който газът директно се доставя в Германия. След като Евросъюзът се отказа от „Южен поток“ Русия прекрати неговото изграждане. След това тя се договори с Турция за строителството на „Турски поток“.

През септември Русия намери още един начин, за да заобиколи Украйна. Въпреки оставащото напрежение в отношенията между Русия и Запада, „Газпром“ и редица западни енергийни компании – „Шел“, ЕОН и BASF – подписаха договор за строителството на „Северен поток 2“. Този газопровод, който ще минава по дъното на Балтийско море по същия маршрут, както и „Северен поток 1“, ще позволи да се транспортират два пъти повече газ. Тези допълнителни мощности ще позволят на Русия в значителна степен да съкрати зависимостта си от украинската мрежа от газопроводи.

За съжаление на Русия „Северен поток 2“ също може да не бъде осъществен. Сега против неговото строителство настойчиво се обявяват страните от Централна и Източна Европа и по всичко изглежда, че регулаторните органи в Брюксел ще му наложат вето.

Отчитайки провала на проекта „Южен поток“, а също така възможният отказ от „Северен поток 2“, решението на Путин за спиране на строителството на „Турски поток“ ще бъде автогол за Русия. Ако Турция се лишава от доходите от транзита на газ, то Русия се връща там, откъдето е започнала – отново остава в значителна степен зависима от Украйна, не разполагайки с никакви алтернативни транзитни маршрути.

Макар всички това да изглежда като „поражение“ за Русия и „победа“, Евросъюзът не трябва да бърза да се радва, защото това, което се случва в Украйна, не е задължително oа продължава. През Украйна в страните от ЕС влизат около 25% от природния газ и 6 страни-членки на тази регионална организация напълно зависят от доставката на руския газ. Следователно, когато Москва разиграва с Киев „газовата карта“, както това беше през 2006 и 2009, когато тя прекрати всички доставки на газ за Украйна в самия разгар на кризата – ще започне да замръзва и Европа. Заради пропадането на проектите „Турски поток“, „Южен поток“ и вероятно „Северен поток 2“ Русия ще загуби много, но Европа също ще пострада.

Ако Москва изпълни своята заплаха и прекрати строителството на АЕЦ в Турция, това също ще нанесе много по-големи щети на Русия, отколкото на Турция. Осъществяването на този проект започна през 2010 г., когато руската държавна корпорация по атомна енергия „Росатом“ подписа с Анкара договор за 20 милиарда долара, в рамките на който трябваше да бъдат построени 4 нови ядрени реактора.

Този договор дава на Русия много предимства. Първо, „Росатом“ получава възможността да контролира работата на бъдещата АЕЦ „Аккую“ и да продава електричество, което те ще произвеждат – именно към това Русия отдавна се стремеше. Освен това, този съвременен проект открива на Русия достъпа до бързо развиващата се турска икономика – най-силната в Близкия изток. Ако се отчете, че потребностите на Турция в електричество в периода до 2023 г. ще нарастват със 7% годишно, според предварителните изчисления, то Русия ще загуби много пари. Всички тези предимства в съчетание с 3 милиарда долара, които вече са похарчени от „Росатом“, ще изтекат в канала, ако Путин се откаже от проекта.

Що се отнася до Турция, ако Путин прекрати проекта, тя ще изпита само временно неудобство. Макар че за разрешаването на проблема ще трябва време, Турция – ако тя поиска да продължи развитието на атомната енергетика – може да намери други желаещи, защото такива компании като френската „Арева“, американската „Уестингхаус“ и японската „Мицубиши“ без съмнение ще се възползват от възможността да навлязат на такъв бързо развиващ се нов пазар, какъвто е Турция.

Ленин е казвал, че „озлоблението в политиката играе много лоша роля“. И погрешното решение на Путин да започне енергийна война с Турция най-добре илюстрира подобна мисъл. /БГНЕС

---

Джош Коен, Ройтерс.