Соня Тотева-Зафирова: Необразовани и объркани хора не могат да правят реформа в образованието

Няма как да не се говори за образование днес! Но най-добре – първо да се беше мислило, а после да се говори.

Няма да генерализирам. Защото нещата относно образованието без изключение са генерални, магистрални, фундаментални (оставям да добавяте определения). Те са такива, защото образованието е началото на магистралата, наречена държавен живот и развитие. Да, образованието е по-важно от медицината, защото не е важен фактът, че дете на десет ражда дете, важен е фактът, че дете на десет не е в училище, не може да чете, не може да пише, не може да разбира, ерго – естествено е да роди на десет. Защото условието да се ражда във фертилна възраст е преди всичко въпрос на образование, а после на физиология.

Всичко в тази държава предстои да отиде на кино, но когато тя отиде, филмът първо ще го е режисирал друг, други ще играят в него, а накрая – когато тя, държавата, все пак се добере до салона, – филмът ще е свършил. Защото тази държава поради тъпотата, малодушието, маломерността, продажността и най-баналната алчност и безграмотност на нейната управляваща класа не можа нито един-единствен път да формулира най-прост отговор на простия въпрос: „Каква искам да бъда?” То не бяха европейски ценности, евроазиатски привидения, натовски полюции, че накрая карашъкът, нар. евроатлантизъм, съвсем отказа хората да разбират какво значи това, накъде вървим и въобще, вървим ли.

Но кой е виновен? Виновни сме всички ние, които работим, плащаме данъци, пишем по вестници, учим децата, ринем снега пред домовете си и въобще се правим на възпитани вече 26 години все с тази мисъл в главата: ”А, дано този път…!” Докато престанахме да мислим, а започнахме само да реагираме като лабораторни жаби – ту събитие, ту скандал, ту някоя следобедна звезда защо си разрошила косата наляво… С времето престанахме и да можем, докато се превърнахме днес в една все по-неразличима пихтия от претенциозни и некадърни хора. Ако някой иска да ми опонира, нека приведе ДО два примера за рационално, промислено, последователно проведено действие, което да удовлетворява не висок, а най-всекидневен, насъщен проблем. Аз не мога да посоча…

Та - за образованието. Отварям сайта на МОН за учебните програми по БЕЛ (литература) за 8 клас /проект/. От там привеждам следния цитат:

ІІ.1. Библия. Библейски сюжети за грехопадението, Каин и Авел, Мойсей; откъси от Евангелие от Матей и от Евангелие от Йоан

Познава структурата на Библията и значението ѝ за европейската култура.

Познава библейските сюжети за грехопадението, Каин и Авел, Мойсей.

Познава откъси от Евангелие от Матей и от Евангелие от Йоан.

Подбира, извлича и обработва съобразно няколко критерия информация от различни източници, за да изпълни самостоятелно конкретна изследователска задача, свързана с интерпретации на сюжетите за грехопадението, за Каин и Авел и/или за Мойсей в европейското изкуство.

II.2.Библия. „Пространно житие на Константин – Кирил“

Различава отличителни за епохата на Средновековието светогледни идеи, проявени в „Пространно житие на Константин – Кирил“.

Тълкува „Пространно житие на Константин – Кирил“ съобразно културноисторическите характеристики на творбата.

Размишления на тема: „Защо не може да се случи реформата в българското образование?”

Краткият ми отговор е, защото тя се прави от неориентирани, объркани, необразовани експерти, които задават надолу по веригата своята некомпетентност като мярка и критерий за: четене, осмисляне, интерпретиране и устойчива светогледна позиция.

Няма как да се вярва на едни хора, които пишат Грехопадение с малка буква, които пишат Библия с малка буква, които пишат Матей, Йоан и Константин-Кирил така, все едно пишат за съседите си по вход в люлински блок. Подобни изписвания говорят за изначална необразованост, за липса на светогледна координатна система, за действия на хора, които са немощни по дух, образованост и способност за предвиждане.

Да хвърлиш сред Сафо, „Антигона”, Бокачо и „Дох Кихот” една библейска тематика, заедно с осакатената старобългарска литература, представена единствено!!! с „Простанното житие…”, е симптом за всички недоимъци на интелекта, които посочих по-горе. От позицията си на дългогодишния си опит и родова закваска като даскал ми се налага да полагам все повече и повече усилия, за да попълня „дупките” не в знанието толкова на учениците, когато идват при мен в девети клас, колкото да изправям кривиците и шаблоните в мисленето и световъзприятието им.

Откровено казано, искам утре като стана, за да тръгна за часовете си, по БНР и БНТ да ми съобщят, че всички мисловни и интелектуални недоимъци в МОН и парламента са изринати с Указ. Но от кого да е издаден той? Кой стои начело, че да се надявам на подобно ведро утро?! /БГНЕС

-----------

Соня Тотева-Зафирова, учител по Философия.