Изтича едномесечният срок на Борисов за АЕЦ "Белене"

На 10 август изтича единият месец, който министър-председателят Бойко Борисов поиска, за да намери решение на казуса с АЕЦ „Белене“.

БГНЕС предлага кратка хронология на най-важните събития през изтеклия месец на българо-руския енергиен фронт с акцент върху ядрената енергетика.

На 10 юли премиерът Бойко Борисов обясни, че има няколко варианта за решаването на казуса и че се водят преговори. Вариантите се „обсъждат и в Министерството на енергетиката, и в НС, и с руската страна, и сега по време на визитата в Иран ще са тема на разговорите. Иначе 167 000 евро всеки ден отиват. Сега полагам усилия поне в три варианта – да не загубим парите, или да си ги върнем най-малкото. Или да продадем проекта и ако се намери инвеститор, който да не иска от нас държавна гаранция, да го сторим. Но това са въпроси, които ще се решат до седмици”, каза тогава премиерът. Преговаряме – и с руската страна, и в Иран, сега ще преговаряме заедно с руската страна да го продадем там. Ако не успеем с никой вариант, ще вляза в НС и ще кажа: „колеги трябва да падне мораториумът и трябва да строим”, обобщи Борисов.

Същия ден, 10 юли, Борисов замина на двудневно официално посещение в Иран. От Техеран той заяви на 11 юли, че на всички нива се даде съгласие да се работи по проекта за продажба на оборудването, предназначено за АЕЦ „Белене”.

На 15 юли министърът на енергетиката Теменужка Петкова съобщи, че има проявен определен инвеститорски интерес към АЕЦ „Белене”. „Вариантите са няколко – единият е НЕК да плати тези 550 млн. евро заедно с лихвите, които вървят към настоящия момент и да получи едно оборудване. Това е вариант, който не ни устройва”, обясни Петкова. Тя посочи, че другият вариант е свързан с партньорите ни от „Атомстройекспорт” заедно с тяхно съгласие да бъде продадено оборудването на трета страна. Този вариант е свързан със създаването на отделна компания, в която да бъдат обособени активите на едно бъдеще дружество. „Това са активите, свързани с АЕЦ „Белене”, площадката и всички останали разходи, които са извършени във връзка с тази площадка, които са 1 млрд. и 409 млн. лв. И този проект да бъде приватизиран чрез Агенцията за приватизация”, каза енергийният министър. Тя оцени този вариант като икономически най-издържан и изгоден.

На 29 юли българският министър на енергетиката Теменужка Петкова бе на посещение в Москва. В руската столица тя имаше разговори с първия заместник-генерален директор на държавната корпорация „Росатом“ Кирил Комаров. След разговорите руската страна заяви, че ще настоява за стриктно изпълнение на решението на Арбитражния съд по казуса с АЕЦ „Белене“. „Росатом“ е готов да обсъди с българските си партньори възможните варианти за разрешаване на ситуацията, в съответствие с интересите на двете страни, но само в контекста на необходимостта от максимално бързо погасяване на дълга от българска страна“, отбеляза Комаров. От българската страна тогава заявиха, че се създава експертна група, която да обсъди съдбата на проекта за втора АЕЦ у нас.

На 4 август председателят на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер изпрати писмо до премиера Бойко Борисов, в което се засягат енергийни въпроси. По отношение на АЕЦ, Юнкер пише следното: „Относно въпросите от областта на ядрената енергетика, които посочваш в писмото си, бих искал да подчертая, че Еврокомисията напълно зачита правото на България да определя своя енергиен микс. Ако България реши да изгради нов реактор, тя трябва да уведоми Еврокомисията за такъв инвестиционен проект по силата на чл. 41 на Договора за Евратом“. По повод на това писмо Борисов ще заяви, че е избрал обратния на предишното правителство подход - Европейската комисия да е водеща по енергийните въпроси.

На следващия ден, 5 август, се проведе телефонен разговор между президента Владимир Путин и българския премиер Бойко Борисов по искане на българската страна. След разговора от Кремъл излязоха с кратко съобщение: „Бяха обсъдени актуални въпроси на двустранното сътрудничество с акцент върху реализацията на съвместните енергийни проекти“. Няколко часа след появата на тази информация от Министерски съвет разпространиха комюнике, в което се казваше, че Путин и Борисов са обсъдили създаването на работни групи, които да направят преглед на енергийните проекти между двете страни. Експертите ще обсъдят проблемите и възможностите за тяхното преодоляване при спазване на правилата, валидни за Европейския съюз.

На 6 август във Варна премиерът Борисов даде повече разяснения относно работата на съвместните експертни групи. Те трябва да предложат бърз вариант за АЕЦ „Белене“, който да удовлетвори както българската, така и руската страна. „Какво имаме към днешна дата – осъдителна присъда, която казва – България е длъжна да даде 553 млн. евро, сиреч огромна сума пари, за да придобие два реактора. До тук сме дали към 708 млн. евро през годините и всъщност имаме един гьол. Само, че след като сме осъдени да придобием тези два реактора, ние нямаме никакво друго действие, освен дали ще ги платим сега ние, или ще се протакаме във времето с юридически хватки и стъпки, но накрая ние като държава трябва да приготвим 1 млрд. и 200 – 300 млн. Отделно за тези, които разсъждават лесно, бидейки на почивка, всеки ден включително и днес 167 000 евро лихва се начислява на тези пари. Вече сме над 30 – 40 млн. лв. с лихви, натрупани, след делото в Женева. Затова казвам – на едните им е лесно да се говори, едните ще строят, другите ще го бутат, но парите вървят всеки ден”, коментира той.

На 8 август министерството на енергетиката на Русия обяви, че не е получавало официално предложение от България за създаването на работна група във връзка със съвместните руско-български енергийни проекти. "Официални предложения от българската страна за работни групи не са постъпвали в министерството на енергетиката", се казва в съобщение на ведомството.

На 9 август министерството на енергетиката на България съобщи, че министър Теменужка Петкова е изпратила писмо до генералния директор на „Росатом“ Сергей Кириенко за определяне на състава на работната група, свързана с проекта „Белене“. От българска страна в групата ще участват изпълнителните директори и експерти от БЕХ и НЕК. Петкова отправи покана към руската страна да посети България в периода от 15 до 30 август тази година, за да продължат детайлни разговори по сътрудничеството в ядрения сектор.

[b]Сагата „Белене“[/b]

Проектът АЕЦ "Белене" започва още през последните години на комунизма и само крахът на старата система спира нейното изграждане за неопределен период от време. През 2006 г. е проведен търг, който е спечелен от руската "Атомстройекспорт", дъщерна компания на държавната корпорация "Росатом". Базовата цена на бъдещата втора атомна централа беше за малко под 4 милиарда евро. За изграждането на централата беше създадена проектна компания между НЕК и германската RWE.

През лятото на 2009 проектът започна да буксува. Това стана причина за оттеглянето на RWE през есента на същата година. "Росатом" убедени в това, че проектът е печеливш предложиха на българската страна финансиране. Те също така доведоха и чуждестранни инвеститори в лицето на финландска “Фортум“ и френската “Алтран“, като по този начин изпълниха едно от исканията на първия кабинет Борисов за намирането на чуждестранен, неруски инвеститор.

Въпреки това проектът беше замразен през март 2012 г. от правителството на Бойко Борисов. В началото на септември същата година "Атомстройекспорт" заведе дело срещу НЕК за 1 милиарда евро за неизплатени вече извършени дейности по проекта "Белене". Впоследствие сумата беше увеличена.

На 16 юни 2016 г. Арбитражният съд при Международната търговска палата в Женева взе решение в полза на „Атомстройекспорт” в спора му с НЕК. Съдът постанови щетите на „Атомстройекспорт” да бъдат компенсирани с 620 милиона евро. /БГНЕС