Политическият театър на Русия на Балканите

Балканският полуостров се намира в покрайнините на империята. В региона, с неговата смесица от националности, религии и политически движения, имаше равни еднакви условия за конкуриращите се световни държави в продължение на цялата му история.

Русия си е съперничила с Австро-Унгарската и Османската империи за влияние на тази територия през XIX век. По време на Студената война Югославия стана арена на борбата между СССР и Запада, независимо от нейния официален извънблоков статут след Втората световна война. През 1991 г. страната се разпадна. А рухването на Съветския съюз остави Москва без възможността да се намира в близки контакти със създаващите се новообразувани държави в периода на установяването им като независими, тази задача легна на плещите на Европейския съюз. От тогава Западът господства в балканските държави в икономическата сфера и в областта на сигурността, разказват в свой доклад експерти от частната американска разузнавателно-аналитична компания "Стратфор".

Само че, както напомнят анализаторите, Русия така или иначе поддържа своите позиции на Балканите. И днес, със задълбочаване на разногласията вътре в Европейския съюз и неувереността в Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО), Москва отново съсредоточи вниманието си върху Балканите. Стабилността на Балканите беше гореща тема на срещите на президента на Русия Владимир Путин със Съвета по сигурността в Кремъл през тази година. Той дори отбеляза, че тази стабилност е основен приоритет за Русия. В същото време възниква въпросът ще се превърне ли този регион в следващия театър на продължаващата битка на Москва срещу западната мощ и единство. В края на краищата разпалването на напрежение в Сърбия, Черна гора, Босна и Херцеговина и Македония за руските власти е удобно средство за засилване на тяхното влияние и по-нататъшното разсейване на Запада, смятат от "Стратфор".

[b]Дрънкане на оръжие в Сърбия[/b]

След края на Студената война Сърбия, за разлика от много свои съседни страни, остана в центъра на динамичните отношения Русия-Запад. Страната използва своите културни и религиозни връзки с Русия, за да поддържа силни контакти с Москва, но също така има намерение да се сдобие с членство в Евросъюза. Само че през последните две години влиянието на Русия в Сърбия забележимо нарасна. Според информации на Белградския център за евроатлантически изследвания броят на руските медии и неправителствени организации в страната след 2015 г. е нараснал с повече от десет и е достигнал до 100. Двете основни новинарски мрежи на Кремъл - "Спутник" и "РТ"(по-рано Russia Today)започнаха да предлагат телевизионни програми, онлайн новини и радиопредавания на сръбски език. Освен това руският държавен вестник "Российская газета" печата в Москва широко разпространявания седмичник "Недельник" и го изпраща в Сърбия. В публикациите често се използва антизападна реторика, например говори се за бомбардировките на НАТО през 1999 г. и поддръжката, оказвана от Москва на Белград в този конфликт. И изглежда, че тази стратегия работи. Допитване до общественото мнение, проведено през февруари от сръбския седмичник "Vreme", показа, че около 68% от сърбите предпочитат отношенията с Русия пред отношенията с Европейския съюз, подчертават анализаторите от "Стратфор".

В същото време през последните месеци Русия и Сърбия демонстрираха своите военни връзки. През октомври 2016 г. за Сирия замина руски самолет, натоварен с 40 т. продоволствие, дрехи и лекарства от Сърбия. Следващият месец руски и беларуски военни проведоха учения в Сърбия, които съвпаднаха по време с ученията на НАТО, извършвани на територията на Черна гора. Освен това правителството в Белград ще получи за период от няколко седмици шест изтребителя МиГ-29, десетки танкове и бойни машини като подарък от Москва, която също така предложи да продаде на сърбите зенитни ракетни системи "Бук".

Както твърдят от "Стратфор", голяма част от всичките тези събития са били политически театър, целящ привличането на избирателите националисти преди президентските избори в Сърбия, които се проведоха в неделя и бяха спечелени от действащия премиер Александър Вучич. Но зад политиканстването на Белград се прикрива напрежението между страната и нейните съседи, особено Косово, чиято независимост Сърбия не признава. През януари на практика се стигна до конфликт, когато правителството на Косово развърна специални полицейски сили, за да бъде спрян влак, идващ от Белград към северната територия, където живеят основно косовски сърби, а на влака на 21 езика беше написана фразата "Косово е Сърбия". В отговор на този инцидент президентът на Косово Хашим Тачи обвини Сърбия в опит за прилагане на "кримския модел"за превземане на северната част от неговата държава. Докато се случваше това сръбският министър на външните работи Ивица Дачич се обади по телефона на руския си колега, за да помоли за поддръжка, изразявайки опасението, че наближава нова война.

[b]Как се създава криза[/b]

Сега, когато Косово отново разиграва идеята за превръщане на своите въоръжени сили за сигурност в редовна армия, отношенията между двете страни стават още по-обтегнати. Съединените щати и други членове на НАТО заплашват да прекратят поддръжката и защитата на Косово, ако плановете бъдат реализирани. Въпреки това Тачи внесе законопроекта за утвърждаване на редовна армия в парламента, използвайки като основание за действията си неотдавна сключените военни споразумение между Сърбия и Русия и влиянието на Белград в северно Косово. Правителството в Прищина е обезпокоено от това, че Западът може да няма време или няма да отдели достатъчно внимание, за да се посвети на запазването в сигурност на появилата се преди девет години суверенна държава. И ако напрегнатите отношения между Косово и Сърби останат, Русия може да ги използва, за да бъде създадена пълномащабна криза.

На практика сега Москва се сблъсква с обвиненията, че се е опитала да направи същото в Черна гора. Правителството на страната обвини руските спецслужби в заговор с цел извършване на покушение срещу Мило Джуканович, който по това време беше премиер, в навечерието на парламентарните избори през октомври, за да попречи на присъединяването на страната към НАТО. По думите на бившия главен прокурор на Черна гора този план бил организиран от бившия военен аташе. На всичкото отгоре Джуканович каза, че Москва е наливала пари в предизборните кампании преди парламентарните избори. Сърбия задържа и депортира група руснаци, обвинени в планирането на преврата, в рамките на няколко седмици след изборите, а други 21 заподозрени бяха арестувани в Черна гора. От своя страна Москва отрича своята съпричастност със заговора и обвинява правителството на страната във фалшифициране на събитията, за да постави Москва в негативна светлина. Въпреки това предстоящите през 2018 г. президентски избори в Русия могат да й дадат още една възможност да посее семената на раздора в крехкото правителство на Черна гора.

[b]Референдум за влиянието на Русия[/b]

От "Стратфор" са убедени, че гласуването в Босна и Херцеговина би могло да даде на Москва шанс да увеличи своето влияние. Президентът Милорад Додик призова към референдум следващата година за независимостта на Република Сръбска, в която живеят основно православни сърби (предложението напомня на "референдума" в Крим). Додик, който за първи път предложи референдума по време на предизборната си кампания през 2014 г., не крие връзките си с Кремъл. Две седмици преди президентските избори той посети Москва, за да се срещне с Путин, а в деня на изборите се свърза с руския ултранационалист и пропагандатор Константин Малофеев - агент на съветника на президента на Русия Владислав Сурков, твърдят анализаторите от "Стратфор". Беше съобщено, че те двамата организирали и финансирали "референдума" в Крим. Освен това той пристигна в изборния ден с група руски казаци, която впоследствие беше забелязана по улиците край избирателните участъци.

Додик успя да победи с незначителна преднина при гласуването, което ограничи влиянието на Русия в Босна и Херцеговина. Въпреки това все повече руски медии проникват в страната през сръбската граница през последните две години, за да разпространяват позициите на Москва. Независимо, че избирателите в Република Сръбска са разделени по въпроса за отделяне, кампанията в медиите на Кремъл ще се засилва все повече с наближаването на референдума.

[b]Разпространяване на дезинформация[/b]

Като цяло Македония вече е мишена на руска дезинформационна кампания. Външното министерство на Русия обвини Европейския съюз и Съединените щати в поддръжка на сепаратистките движения сред албанското малцинство в тази крехка страна, което съставлява около 25% от населението. През последните няколко седмици членове на албанската общност в Македония излязоха на улиците в знак на протест против правителството. Според Москва Западът поддържа тези акции в интерес на създаването на т. нар. Велика Албания. Според източник на "Стратфор" посолствата на Германия и Австрия в страната се опитват да се противопоставят на пропагандата на Русия, както и на финансираното от САЩ "Радио Свобода". Независимо от това неотдавнашно проучване на общественото мнение показа, че мнозинството македонци в бъдеще по-скоро биха се обърнали за помощ към Русия, отколкото към Запада, защото те се съмняват в привързаността на западните правителства. Съобщава се, че Вашингтон планира съкращаване на финансирането за "Радио Свобода", създавайки вакуум в македонските медии, който ще бъде запълнен от Русия, подчертават от "Стратфор".

Макар нестабилността в Македония да бледнее на фона на ситуацията в Косово или Република Сръбска, ситуацията там представлява още един пример за дейността на Русия на Балканите. Разбира се, не всички държави в региона приемат успехите на Москва: Хърватия, която е член на ЕС и НАТО, активно работи, за да не могат руските и проруските медии да разпространяват дейността си вътре в страната, твърди източник от "Стратфор". Друг член на НАТО - Албания, също се опитва да се противопоставя на руското влияние, доколкото медиите на Кремъл разшириха обсега си, включвайки и емисии на албански език. Тези кампании задължително ще продължат. За Москва намесата на Балканите е евтино и високо доходно дело. Правителството на Русия няма илюзии, че ще успее да спечели на своя страна и балканските държави. Заедно с това Русия гледа на региона като на гнездо стършели. Стимулирайки конфликти, Москва може да създаде серия от доста дълбоки кризи, за да сдържа Европейския съюз и НАТО, получавайки по този начин още един коз, който да използва в преговорите със Запада, подчертават анализаторите от "Стратфор". /БГНЕС

--------

Ярослав Кривцун, "Апостроф" Украйна.