Битката за прокремълски „неутралитет“ на Балканите

Официална Русия (ако на някой все още не му е ясно) няма да се откаже от идеята за оказване на натиск върху четири нестабилни балкански държави – и с открити политически действия, и с други достъпни средства. Русия прибягва до неприкрити и достатъчно безжалостни политически и икономически методи, използва медиите и спецслужбите, опитва се да провокира безредици, а също финансира и подстрекава екстремистки медии и организации, които се занимават с подривна дейност. Така Кремъл продължава да се стреми да постигне Сърбия, Македония, Черна гора и Босна и Херцеговина (БиХ) да се окажат под негов контрол.

Това е стар план на путиновия режим, предполагащ четири „неутрални“ балкански страни, чиито действия ще бъдат координирани от имперската кремълска автокрация. Кремъл оказва на четирите споменати страни постоянен натиск, открито ги заплашва, отслабва ги. По такъв начин корумпираните и деструктивни кремълски сили искат да се възползват от слабостта на тези държави, за да шантажират и дестабилизират Европа с тяхна помощ, а също така да провокират съединените щати. Полагайки усилия и извършвайки мъдър исторически поврат, Черна гора първа осъди и подкопа този план. Това стана благодарение на решителността на Мило Джуканович, който отстоя либералния и западен модел на развитие на тази страна. Поради това Черна гора се оказа в най-голяма опасност. Въпреки това прозорливостта на Джуканович и мъдростта на неговите исторически решения не само нямат равни сред съседите, но и нямат аналогия в черногорската история.

Преди малко повече от две седмици заместник-помощник държавният секретар на САЩ по въпросите на Европа и Евразия Хойт Брайън Ий направи голямо впечатление в Белград, където той, ако прибегнем до евфемизъм, много откровено поговори с Александър Вучич. Резултатите не закъсняха и само няколко дни по-късно сепаратисткият режим на Милорад Додик в Баня Лука официално (с решение на парламента) се отказа от процедурата по провеждане на референдум за съда и прокуратурата на БиХ.

Само че скоро дойде и реакцията на официална Москва, която даже проправителствените сръбски медии сметнаха за шокираща. По пропагандийския сайт Sputnik руският посланик в Белград Чепурин, използвайки езика на крайнодесните, призова към линчуване малочислената и преследвана сръбска проевропейска опозиция и я обвини в противодържавни действия. В думите, които са недостойни да бъдат цитирани, Чепурин оскърби и Хойт Брайън Ий, и посланика на Украйна в Белград, и, също така, немския лауреат на Нобелова награда Герт Мюлер.

[b]Демонстрация на имперско високомерие[/b]

Оскърбително-екстремисткото поведение и демонстрация на имперско мислене, разбира се, бяха насочени не само към Балканите и сръбската опозиция, която поради собствената си безпомощност и липса на идеи влачи съществуване в политическата периферия. Строго погледнато, става дума не само за казаното от Чепурин, а за целенасочена и обмислена заплаха от Москва по адрес на Вучич и сръбските власти. Те не трябва и да си помислят да удовлетворяват американските изисквания, предадени на сръбските власти чрез Ий.

Додик се отказа от референдума, а в БиХ се засилва напрежението, което вероятно е предизвикано под влиянието на Белград. Освен това в Сърбия беше обявено за т. нар. вътрешен диалог, чиято цел е намирането на решение на замразения косовски конфликт. А той е важен инструмент, с чиято помощ Русия дестабилизира и разрушава Балканите, а също така оказва натиск върху Сърбия. Всичките тези събития крайно безпокоят официална Москва, защото ограничават пространството й за маневриране.

Вместо да обявят Чепурин за персона нон грата (а така би постъпила която и да е държава, имаща макар и капка суверенитет и сблъскваща се с толкова вопиющо нарушаване на Виенската конвенция за дипломатическите отношения), сръбските власти решиха да игнорират инцидента. Това поредно международно унижение сръбският режим компенсира с ожесточаване на вътрешните репресии.

Натискът върху Белград беше само начало на натиска на Кремъл на Балканите. Неотдавна на регионална среща в Будва, новият премиер на Македония Зоран Заев направи съвършено ясен паралел между политиката на Русия по отношение на Черна гора и по отношение на Македония. В отговор на това известният прессекретар на руското Външно министерство Мария Захарова, демонстрирайки „възпитание“, оскърби македонския премиер, който с окървавена глава само преди няколко месеца защитаваше в парламента крехката демокрация в своята страна. През тази нощ беше извършен опит за държавен преврат, който с медиите, а вероятно и с всички други средства, беше поддържан от Москва. След като в международния диалог даже Захарова стига до оскърбления по повод психическото състояние, всичко това не може да бъде тълкувано по друг начин, освен като неприкрита заплаха. И кой знае коя по ред беше тази заплаха по адрес на Македония.

И все пак, както и преди много години, Москва заплашва най-много Черна гора. Причините са разбираеми. Черногорските институции се оказаха по-стабилни от македонските, а ръководството на страната продемонстрира повече твърдост, отколкото властите на която и да е друга балканска държава и не позволи на Кремъл да влияе на политическите решения в Черна гора. Опитът за извършване на държавен преврат и за провокиране на безредици в нощта на изборите беше предотвратен. Организаторите и изпълнителите бяха изправени пред съда. Руските власти претърпяха поражение, а руските агенти бяха разкрити и арестувани. Скоро в Сърбия пристигна шефът на руската спецслужба, за да прибере задържаните за случилото се виновници. Всичко това е доказателство за гигантския позор, който Черна гора навлече на официална Москва. В това число и поради това, че както наскоро стана известно, обвиненият от специалния съд в Подгорица за участие в държавния преврат Ананий Никич, избягал в Русия, е получил там политическо убежище.

[b]Политическа поръчка[/b]

Ако Македония и Сърбия бяха заплашвани и оскърбявани от треторазредни руски играчи, посланици и говорители, то в рамките на руския натиск върху Балканите ударът срещу Черна гора нанесе лично шефът на путиновата дипломация Сергей Лавров. В безкрайно откровено заявление той си позволи да съди и да прави изводи за най-важния съдебен процес в суверенна държава, ръководейки се от представите в руската система, където съдебната система е продължение на изпълнителната власт. Съдът срещу обвиняемите в опит за държавен преврат, сред които има и лидери на проруския „Демократически фронт“, беше наречен от лавров „политическа поръчка“ и изфабрикуван процес, а обвиненията - „абсурдни“ и „несъстоятелни“.

Предприемайки подобни действия и правейки такива заявления, официална Русия сама потвърждава изложените в обвинението твърдения, че тя е замесена в опита за държавен преврат в Черна гора от 16 октомври 2016 г. Би било интересно (макар че това излиза извън рамките на тази статия) да бъде анализирано поведението на т. нар. гражданска опозиция в Черна гора – същата тази, която с удоволствие би помогнала на Русия и нейните марионетки от „Демократическия фронт“ да разрушат черногорската власт (и държава). Все пак тази опозиция е недалновидна и убедена, че нейните пигмеи-лидери биха извлекли полза от преврата.

Опитите на Русия да дестабилизира балканските държави, вероятно повече от всичко, напомнят на американския натиск по време на студената война върху държавите от Латинска Америка. На Кремъл не му е нужно да губи време с БиХ, тъй като той си има Додик – показателен пример на съвременния „колаборационист“, който заради чужди геополитически и други интереси е готов да разруши собствената си държава и непоправимо да съсипе живота на нейните граждани.

В тази връзка възниква въпросът с какво през всичкото това време се занимава бюрократичният, безпринципен и безумен Брюксел? Той чакаше Ангела Меркел да сформира своя пореден кабинет, който, съдейки по развитието на събитията, няма да оцелее повече от две години, тъй като е ясно: на следващите избори Християндемократическият съюз вече не може да отиде с днешния лидер. По такъв начин се получава, че Меркел вече е бивш канцлер. Само че това не й го казват. Какви ще бъдат Германия и Европейския съюз след Меркел все още ни предстои да разберем. В продължение на трите мандата на Меркел много проблеми бяха игнорирани и няколко „скелета“ останаха в гардероба.

Сблъсквайки се с всички проблеми, с които канцлерът-технократ не искаше и не беше готов да се занимава, ще бъде неприятно и сложно. Става дума и за БиХ, където се множат вътрешните проблеми, а ситуацията все повече прилича на замразен конфликт. Това понятие стана толкова мило на кремълските стратези, които вече разпръснаха в постсъветското пространство шест огнища на потенциални въоръжени конфликти (Донбас, Крим, Абхазия, Южна Осетия, Приднестровието, Нагорни Карабах).

[b]Маски долу[/b]

Маските са свалени, церемониите – забравени: Русия повече не крие, че е използвала непозволени насилствени средства, за да отстрани черногорския и македонския лидери. В това уравнение, пълно с опити на Русия за насилствено проникване на Балканите, остана една неизвестна. Кога Сърбия и нейният президент ще се определят и какъв ще бъде този избор? Времето стремително лети и който не разбира важността му за политиката, набързо изчезва от историческата арена. А и неопределената позиция често всъщност е позиция.

Влиятелното белградско издание Nedeljnik, анализирайки външнополитическата ситуация и намесата на Сърбия в драматичните събития в Македония в неспокойния момент по предаването на властта, цитира западни източници. Според тях „част от сръбския политически и медиен елит директно помага на Москва да реализира една от най-важните външнополитически стратегии на Кремъл, чиято цел е да бъде спряно разширяването на НАТО“.

Сътрудник на сръбските спецслужби беше забелязан в македонския парламент по време на безредиците. Няколко седмици медии демонизираха новото македонско правителство. Сърбия открито изразяваше подкрепа на престъпния режим на Груевски. Всичко това и много други неща не само разкриха политиката на Сърбия по отношение на южния й съсед, но и привлякоха вниманието на Запада към политиката „седене на два стола“. Освен това официално провъзгласената от Белград политика на „неутралитет“ все повече придобива проруски черти. Много наблюдатели, които следят проправителствените белградски медии, предполагат, че Сърбия вече е направила своя външнополитически и ценностен избор според своята историческа вертикална линия. И отново този избор противоречи на европейското и регионално обкръжение на Сърбия. Наистина, той не съответства и със собствените, регионално определени интереси на страната.

Днес Русия е първата, която се стреми да се възползва от нестабилността на западнобалканския регион и да запази замразените конфликти и статуквото на Балканите. Още повече, следва да се признае, за основните проблеми на тази част на Европа са виновни преди всичко Европейският съюз и Съединените щати. И балканските застояли режими с полуавторитарни популисти; и нежизнеспособната Босна и Херцеговина; и нерешеният проблем с Косово и отношенията между Белград и Прищина; и политиката на сдържане на Македония „в очакване“, докато нейните европейски перспективи се топят пред очите – всичко това е резултат на отсъствието на воля и ясна концепция, преди всичко, в Европейския съюз, а също и в САЩ. Те просто не знаят какво да правят със Западните Балкани.

В подобна ситуация Русия без капка съчувствие продължава балканската агония, която продължава почти 30 години, виждайки в по-нататъшното разлагане на европейския югоизток шанс за себе си. Целта на Русия е връщане на баланса на силите от времената на студената война. /БГНЕС

…..............

Миливой Бешлин, „Авангарда“, Босна и Херцеговина