Доналд Тръмп вероятно не е имал по-радостен момент от избирането си за президент до момента. Може би този радостен момент би бил засенчен само, ако в нощта на 3 ноември 2020 година той бъде преизбран за държавен глава.
Партито за преизбирането му може би ще бъде апогеят на радостта за най-нетрадиционния главнокомандващ, който Америка е имала, като 36-те часа между двата мандата на неговата политическа кариера ще се слеят в един внезапен изблик на историята.
Тръмп без съмнение ще бъде отново президент, след като Сенатът потвърди кандидатурата на Брет Кавано за Върховния съд, обединявайки консервативното мнозинство – нещо, което дълги години бе само мечта за Републиканската партия.
В петък Тръмп отпразнува най-добрите данни за заетостта от 49 години, като се оказа, че безработицата се е свила до 3,7 процента – като по този начин бе предоставено още едно доказателство за жизнеспособността на икономиката, която според президента е била освободена от оковите с помощта на неговата програма за намаляване на данъците и отмяната на част от регулациите за бизнеса.
Докато неговата предизборна кампания за 2016 г. беше най-забележителна с разтърсващия хаос и несъобразяването с нормите, обещанията на Тръмп да номинира консервативни съдии за Върховния съд и да подкрепи икономиката, подействаха като спойка за неговата печеливша коалиция.
Битката за утвърждаването на Кавано раздели страната, задълбочи недоверието, измъчващо политическите опоненти и заплаши да завлече Върховния съд в отровената политическа каша на Вашингтон. Но Тръмп не се отказа и успя да извлече победа от случващото се.
Така той получи правото да се завърне при избирателите през следващите четири седмици преди важните междинни избори за двете камари на Конгреса и да заяви, че е направил всичко точно както е обещал. Сега той има силно послание, с което да убеди републиканците, че си заслужава да застанат пред избирателните урни.
Изпитание за новото послание
Той получи своя първи шанс да тества новото си и подобрено послание на предизборен митинг в Топека, щата Канзас.
Иронията в цялата ситуация е, че именно Тръмп, който наскоро бе „покръстен“ в консерватизма - а не автентични републиканци като президента Роналд Рейгън, двамата президенти Буш и неуспелите кандидати за държавен глава на Републиканската партия – Мит Ромни и Джон Маккейн – бе този, който най-накрая постигна мнозинство във Върховния съд.
След като номинацията му бе потвърдена Кавано се превърна във втория кандидат, посочен от Тръмп, който влезе в съда за по-малко от две години, следвайки Нийл Горсъч.
Разбира се победата във Върховния съд е кулминацията на десетилетията тежка работа, свършена от консервативни активисти и бе изкована от хитростта на лидера на мнозинството в Сената Мич Макконъл. Но президентите получават признание, когато са в Овалния кабинет и нещата се развиват добре, а Тръмп – независимо дали има вина или не – получи повече от достатъчен дял от обществените критики.
Тръмп отпразнува победата във вота, като поздрави жените активисти, излезли на протест в защита на Кавано, и отново се присмя на демонстрантите, противопоставящи се на избора на съдията – жени, част от които имат собствени истории за сексуално насилие. Неговото отношение е отражение на това, което критиците определят като навика да подкрепяш обвинения, отколкото предполагаемите жертви на насилие.
„Жените, които подкрепят Кавано, и мнозина други, които също стоят зад този добър мъж, се събират на Капитолия преди вота. Това е изключително красиво нещо за наблюдаване – а това не са платени професионални демонстранти, на които са връчени скъпо струващи плакати. Това е един важен ден за Америка“, написа Тръмп. Постът на президента в „Туитър“ дойде в момента, в който хората се събираха пред сградата на Върховния съд за протест преди вота.
Президент на последствията
Има и по-убедително доказателство от победата за Върховния съд и съживяването на икономиката за това, че Тръмп изгражда убедително президентство, което в много случаи изглежда като историческа повратна точка, въпреки изключително противоречивата си природа.
След като почти не се намеси в бъркотията във Вашингтон около обвиненията в сексуални посегателство срещу Кавано, администрацията на Тръмп прави значителни промени във вътрешната и външната политика, които често представляват рязък завой от посоката на американските традиции.
През изминалата седмица, например, Белият дом инициира значителна промяна в подхода на САЩ към Китай, като призна азиатския колос за глобален конкурент и заплаха за американската сигурност, просперитет и интереси – и по този начин буквално преобърна десетилетната политика, целяща да се справи с възхода на Пекин като водеща сила и евентуален партньор.
Администрацията също затяга и обръча около Иран със стратегия, която заплашва да ескалира в открит сблъсък с Ислямската република. В други точки на Близкия изток, засилващата се антитерористична стратегия срещу „Ислямска държава“ изтласка радикалната групировка от нейните бастиони в раздираната от граждански конфликт Сирия. А Тръмп се отказа от десетилетната твърда позиция на САЩ при справянето с израело-палестинския конфликт, който така или иначе би имал доста несигурен изход.
Агресивният подход на Тръмп в търговските преговори съвсем наскоро доведе до предоговаряне на споразумения с Канада, Мексико и Южна Корея. Докато той преувеличава за това колко много е променил съществуващите сделки, той все пак може да се похвали, че неговата стратегия за преговори „Изкуството на сделката“ - която е ключов компонент от неговото обаяние сред поддръжниците му – работи.
Съобщението за допълнителното орязване на американската помощ за агенциите за бежанците буквално бетонира философията „Америка на първо място“ която промени световните стратегически възприятия.
У дома, нападките на Тръмп по регулациите на Агенцията за защита на околната среда се засилиха – ход, който Стив Банън преди време определи като – административно състояние, което изпълнява дълго бленуваната цел за консервативно движение.
Случаят срещу президента
Много от осезаемите постижения на Тръмп са изключително противоречиви и според неговите опоненти накърняват имиджа на Америка, преобръщат стремежа към прогрес и справедливост, и в крайна сметка ще доведат до цена, която нацията ще плаща дълги години след това.
Демократите твърдят, че Тръмп само надгражда далеч по-значимата икономическа основа, която е поставил неговият предшественик Барак Обама в зората на Великата рецесия, и според тях данъчните облекчения на новата администрация само рязко са задълбочили неравенството и са увеличили бюджетния дефицит по начин, който ще тежи на икономиката с десетилетия.
Според критиците на Тръмп неговият подход към света заплашва да провали международната система от съюзи и търговската система, основана на правила, които направиха Америка най-богатата и най-влиятелната нация в световната история и светъл лъч за демокрацията.
Опонентите твърдят, че президентството на Тръмп всъщност е най-забележително с културата си на корупция, лъжи и демагогия.
Има резон в твърденията, че постоянното изкривяване на истината от Тръмп, измислянето на фалшиви политически реалности и стратегията на разделянето на страната по расов, полов и социален признак, за да завземеш и да упражняващ власт, заплашват изначалните ценности и устои на самата държава.
През изминалата седмица президентът бе обвинен в данъчни измами след разследване на в. „Ню Йорк таймс“, който публикува финансовите дела на семейството му през 90-те години на миналия век. И въпреки че специалният прокурор Робърт Мюлер запази мълчание в предизборния сезон, кандидат-президентската кампания на Тръмп се разследва за това, дали той е заговорничил с чужди сили, които са му помогнали да спечели вота.
Гласоподавателите ще решат
Най-надеждните проучвания на общественото мнение показват, че президентът има само около 40 процента одобрение – равнище, което е относително благоприятно за успешни избори за Конгрес. Републиканците са заплашени да загубят мнозинството си в Камарата на представителите – сценарии, който сериозно ще парализира администрацията на Тръмп в Белия дом с безкрайни разследващи комисии и дори да поиска импийчмънт.
Много често хаосът и объркването, които създава президента, отвличат вниманието от по-успешните аспекти на неговото управление, а избухливият му темперамент настояването му да води непрекъсната политическа война, изтощават мнозинството избиратели.
А именно от избирателите зависи през ноември и през 2020 година да решат коя от двете интерпретации на управлението на Тръмп – ерата на консервативните постижения или стихийното отвличане на вниманието на нацията – ще надделее.
Но изглежда вече стана ясно, че за един бъдещ президент ще е изключително трудно да промени посоката на великия замисъл на Тръмп. Преди по-малко от две седмици чуждестранни дипломати в ООН се смяха на Тръмп, когато той се похвали с историческите постижения на своето управление – и нямаше съмнение в това, че той, както винаги, преувеличава.
Но вече не е възможно да се твърди, че въпреки неприятната вихрушка от противоречия, липса на благоприличие и хаос в персонала, който непрекъснато цари във Вашингтон, няма да има нещо значително, което да промени политическия и икономическия характер на самата нация. /БГНЕС
…………………………………………
Стивън Колинсън, Си Ен Ен