За държавите от Западните Балкани това трябва да е време за оптимизъм. Черна гора стана 29-ият член на НАТО. Република Македония работи за прекратяване на дългогодишния спор с Гърция за името й. Мирните преговори за бъдещето на Косово напредват, макар и неравномерно. И Босна проведе национални избори, които не бяха съсипани от размирици като тези, които се случиха през 2014 г.
За Владимир Путин обаче всичко това е нежелана новина, защото води до стабилизиране на Балканите и укрепването на връзките на региона със Западна Европа. Руският президент смята, че политиката на Запада спрямо Балканите има за цел обграждането на Русия и да я лиши от нейното място на Велика сила. По тази причина Москва прави всичко възможно, за да противодейства на тази политика, се казва в редакционна статия на „Блумбърг“.
Броени дни преди изборите в Босна Путин проведе широко отразена среща с Милорад Додик в Русия, помагайки му да спечели едно от трите президентски места. Додик е лидер на сепаратисткото движение на босненските сърби и е включен в списък със санкции на САЩ.
В Черна гора руската хакерска група "Fancy Bear" (ключов играч в така наречената руска намеса в президентските избори през 2016 г. в САЩ) е заподозряна, че е направила опит за кибератака срещу министерството на отбраната. В Сърбия Русия създаде хуманитарен център, за който САЩ предупреждават, че е използван като прикритие за провеждането на шпионски операции. И в референдума за името на Македония руската кампания за дезинформация помогна за понижаване на участието, което бе твърде ниско, за да направи вота задължителен.
Такива действия създават проблеми както за Европейския съюз, така и за Балканите, защото дестабилизират югоизточния фланг на континента. Високопоставени служители на ЕС се притесняват, че може да има връщане към войните от 90-те години на миналия век.
Въпреки това ЕС по невнимание засили влиянието на Русия, като замрази процеса на разширяване на регионалната организация. Сърбия и Черна гора могат да се присъединят още през 2025 г., но европейските лидери не бързат да действат. Френският президент Емануел Макрон наскоро заяви, че всички перспективи за разширяване на ЕС трябва да бъдат отменени за неопределено време, докато не се създаде един по-интегриран и по-добре работещ Европейски съюз.
Доналд Тръмп направи още по-лоши неща по-рано тази година, когато определи жителите на Черна гора като „много агресивни хора“ и постави под съмнение, дали САЩ ще защитят тази страна-членка на НАТО от инвазия.
Вместо това Брюксел трябва да гарантира на Сърбия и Черна гора, че техните кандидатури за ЕС отново вървят по пътя, стига да предприемат необходимите реформи срещу корупцията в правителствата си. Както ЕС, така и НАТО трябва да видят, че и Македония е поела по път за членство, когато спорът с Гърция бъде решен.
ЕС би могъл да насърчи мирните преговори между Сърбия и Косово, като спомогне за разрешаване на митническия спор. Би било добре, ако Брюксел подкрепи този мирен процес със създаването на фонд, както навремето направи в Северна Ирландия.
И ЕС може да инвестира в усилията да се противопостави на руската пропаганда и да се бори с правителствената корупция на Балканите, както САЩ направиха с пакет от 7 млн. долара миналата година. По-специално, НАТО би могъл да сподели с балканските държави своя все по-нарастващ експертен опит в борбата срещу хакерите и да проведе мащабни военни учения, не само с Черна гора, но и с държавите, които са извън алианса.
И накрая, трудно е да се преувеличи значението на официалните посещения на високопоставени европейски и американски служители. В борбата с руската пропаганда всяка морална подкрепа от страна на Запада извървява дълъг път. За да продължат напредъка си към мир и стабилност, Балканите се нуждаят от уверения, че ЕС и САЩ няма да ги оставят уязвими пред манипулациите на Путин. /БГНЕС