Д-р Валентин Димитров: Нека отлепим носовете на децата от екраните, да им върнем радостта от спорта

При агресия в училище, което стана истински национален проблем напоследък, много хора - учители, родители, длъжностни лица, оказа се, не знаят какъв е пътят за нейното предотвратяване, за комуникация, за оказване на първа помощ.

В тази верига естествен медиатор и помощник е именно Държавната агенция за защита на детето (ДАЗД). И тя не стои със скръстени ръце, а е активна.

От основаването си ДАЗД, независимо кой е на власт, бележи развитие, защото никога никой не й е пречил. Още повече, че децата са национален приоритет. При тази ситуация партийните пристрастия остават на заден план и всеки се опитва да помага. Това правим и сега, не бягаме от проблемите, а излизаме фронтално срещу тях.

Да, има промени в политиката на ДАЗД, но те са на базата на разкриване на нужди и на самото позициониране на страната ни в ЕС в тази проблематика. Един от приоритетите на Държавната агенция за тази година прякото участие на децата в политиките за деца. За това изключително много помага Съвета на децата към ДАЗД, в който участват деца от 28-те области плюс още 5, които са от социалните групи – със заболявания, в неравностойно положение и др. Те могат да бъдат негови членове до навършване на 18 г. възраст, при фиксиран двегодишен мандат. В този съвет всяко дете участва със собствени предложения, с позиция по дискусионни въпроси, с мнение за подготвяни наредби.

И нещо много важно - това не е формална, а наистина активна структура.

ДАЗД работи ползотворно и с академичните общности по проблематиката за децата. Оказва се, че когато се появят трудности за деца в риск на много места се къса връзката поради незнание - как да се реагира, кой, защо? Проведохме среща между председателя на ДАЗД г-жа Офелия Кънева и ректорите на голяма част от университетите с хуманитарен профил. Постигнахме консенсус за необходимостта от допълнително обучение, имаме принципно съгласие по редица въпроси и в края на годината ще направим нова среща, за да формулираме решенията.

Поддържаме много добри контакти с Националното сдружение на общо практикуващите лекари, с които обсъдихме случаите на ранната бременност, на детската агресия в училище. Проблемът не е само в разбирането и оповестяването, но и в нуждата от ранна превенция и първа помощ.

Акцентът в нашата работа е не реакция на парче, а потребността от изграждане на политика за всички деца. Подчертавам - ЗА ВСИЧКИ ДЕЦА! Това е новото - не фрагментирането им по различен признак, а грижата за тях да е повсеместна. Досега се говореше за деца в неравностойно положения, за подрастващи от малцинствените групи, а сега просто изведохме на преден план всички деца.

Защото, ако едно дете в момента расте щастливо, безгрижно, с подкрепа от родителите си, това съвсем не значи, че то не е в риск. Утре то може да е на улицата, подложено на възрастово нетипични изкушения, на наркотици, алкохол, цигари или на тормоз от възрастни, от негови съученици, и да се окаже без всякаква защита.

Смятам, че правилно са очертани жалоните в работата на ДАЗД и искаме да бъдем в непрекъсната връзка с институциите, които се занимават с децата - с министерството на образованието, с министерството на спорта, с училищата, с общините и кметовете, със социално подпомагане… Ние се стремим не само да комуникираме с тях, но и да бъдем медиатори в различни инициативи, особено - с цел превенция на насилието и риска. Често се случваше досега да инкасираме последствия, сега сме от другата страна - опитваме се да разчетем проблема при децата и да го предотвратим.

Желаем по един естествен начин чрез учебния процес и чрез извънкласни форми да ангажираме вниманието на децата - със спорт, с инициативи за свободното време, за да разсеем натрупаната у тях агресия. Всички сме били деца и помним какъв резервоар на енергия има в тях. И никак не е маловажно как тя ще бъде изразходвана.

Истинско майсторство е на децата да бъде даден разумен модел на подражание. Иначе, когато те са оставени на стихийното влияние на Интернет, на електронните игри, в които всеки има право на втори, трети, четвърти живот, съзнанието им може да се пречупи и ценностната им оценка да се разбие непоправимо. Стига се до ситуация, в които реалното и виртуалното се преплитат. Така се загубва усещането, че животът е само един, а той е ценен именно заради това. Като прибавим и изкусителната сила на наркотиците, цигарите и алкохола, от едно дете се иска неимоверна сила, за да ги преодолее само.

Поради тези причини искаме да изградим мрежова структура на помощта, да сме до тях, когато децата не успяват да се справят сами. Радвам се, че с наша помощ постигнахме с лекота едно добро сътрудничество между министерството на образованието и министерството на спорта за по-смислено уплътняване на часовете по свободно избираемите предмети, да има повече време за спорт. Вече се полагат усилия в много училища часовете по физическо възпитание да не бъдат формализирани. Министерството на спорта готви нови програми, чрез които двигателната активност на децата да бъде стимулирана по един привлекателен и забавен начин.

В модерния свят, в който претендираме да живеем и ние, много трудно е да отлепиш детето от компютъра, от екрана на таблета или от мобилния телефон. За щастие, в един етап от живота си подрастващите сами констатират този проблем. Но това се случва към 16-та, 17-та им година - когато вече са установени при тях гръбначни изкривявания, затлъстявания и ставни деформации. Затова ангажимент на всички нас по веригата, които сме до децата, е да ги накараме да заобичат спорта като равностойно, ежедневно занимание, пълно с позитивни емоции.

Замисляли ли сте се, например, че в 90% от електронните игри, на които играят и са пристрастени децата ни, непрекъснато някой някого убива, ликвидира, отстранява, заличава. Това е един деструктивен и в никакъв случай не е креативен процес. Зависимостта е най-близка до тази, която се наблюдава при комарджийските игри. Синдромът е подобен и при масовото предлагане по ТВ на евтини криминалета. Родителят има неотменена отговорност да изтръгне детето си от тези виртуални лапи на деструктивност. И стига да иска - ще намери начин.

В стремежа си да изкарват повече пари и да се катерят по стълбата на кариерата си, родителите напускат полето на общуване със синовете и дъщерите си. Те са горди, когато подаряват последен модел айфон на детето си, но нямат усещане за вина, че са го лишавали години наред от вниманието си, че не са му създали привързаност към изкуството, към творчеството, към тайнствата на науката. Че не са излизали с него на риболов или с колело в парка, например. Че са го оставили в морална и емоционална празнота, която улицата или случайна среда са запълвали, без да са налице предпазните клапани на бащиния или майчин съвет и модел на поведение.

Ние се възмущаваме от агресията, която е насочена към нас, но не си даваме сметка, че тя е вече елемент от т.нар. „градска джунгла”. И ако нямаме изработен предпазен рефлекс, това ще ни нарани дълбоко.

Само преди месец Държавната агенцията за закрила на детето вече бе включена в състава на Националния съвет за психично здраве в изпълнение на Националната програма за 2017-2023 г. Най-важното е да работим за превенция, макар че има недостиг на детски психиатри. Проблемът е много остър, защото от разклатеното психично здраве тръгват всички девиации и нарушения на нормата, които са блокирани от интернет, от съвременната градска култура, от уличния модел на поведение, от какво ли не.

Имам перфектния пример - миналата година през лятото организирахме Международен баскетболен камп в община Габрово, съвместно с г-н Владимир Искров, с баскетболен клуб „Чардафон-Орловец” и Sigma Sports Agency Italy. 200 деца се обучаваха от треньори от световен ранг. Постиженията им надминаха очакванията ни, а децата получиха истинско удоволствие от баскетболната надпревара. Благодарение на тези отличните резултати ДАЗД и Спортен клуб „Усмивката” разработихме проект по програма „Еразъм - младежки обмен.” Целта бе да укрепим детската психика на игрови принцип, но не с носове, забити в екраните, а навън, с хъс за победа. По време на лагера имаше тренировки по баскетбол и много други творчески занимания, в които децата участваха с пълна мобилизация. В националната ни програма са предвидени такива инициативи за всички деца - „Спорт за деца в риск”, „Спорт за деца в свободното време”.

Говорим за спорта, да, знаейки много добре, че той не е панацея. Но е 100% доказано, че деца, които се занимават със спорт, попадат много по-рядко под влияние на модерните пороци.

Да работиш с деца и да посветиш работата си на децата се иска истински талант. Дидактичното отношение, вдигнатият нравоучително пръст никога не са печелили привърженици сред тях. Наградата за всички нас ще е да видим здрави деца, които отделят на спорта или на избраното си хоби цялото си време. И го правят с шеги, през смях и с много позитивна енергия.

Постигнем ли това, ще можем да продължим и напред… /БГНЕС

-------------------------------

Д-р Валентин Димитров, заместник-председател на Държавната агенция за закрила на детето, магистър по хуманна медицина от Тракийски университет – Стара Загора, работил е като лекар-реаниматор, както и в клиника по педиатрия. Придобива опит във фармацевтичната индустрия, има квалификация по здравен мениджмънт, участва в реализацията на два големи проекта, подпомагащи детския спорт.