Задънената улица, до която стигат откритията на българските биолози

За парадокса на задънената улица, до която стигат откритията и продуктите на българските учени биолози, БГНЕС разговаря с декана на Биологическия факултет към Софийския университет „Св. Климент Охридски“ доц. Стоян Шишков.

Постиженията, които имаме в България са на световно ниво, благодарение на колективите, които работят и имат международни и български проекти, категоричен е доц. Шишков.

Основният проблем, с който се занимават нашите учени, е прилагането на антивирусни вещества към, които се създава резистентност от страна на атакуваните вируси. Това е реална тяхна защита и се цели да се откриват нови лекарствени средства, които да преодоляват тази резистентност.

Напоследък се обръща повече внимание на антивирусни вещества с растителен произход, тъй като за тях се знае, че имат по-сложен състав и към тях се развива по-трудно резистентност.

„Насочили сме се към растения, които са познати в народната медицина. Търсим активните съставки, механизмът на действие и евентуално да се стигне, и до производство. Това е сравнително дълъг път, опираме и до молекулния дизайн, като се познава мишената, като се познае действието на дадена молекула може да бъде допълнително въздействана, да се прикачат атоми или атомни групи и с това да се увеличи ефектът“, обясни деканът на Биологическия факултет.

Доц. Стоян Шишков поясни, че в тази област Софийският университет работи и в колаборация с учени от Югозападния и Старозагорския университет, което е довело до известни постижения. „За съжаление са нужни доста средства. От една, две години сме пуснали на пазара един продукт, който е насочен за локално приложение. Не може да се прилага вътре в организма, просто, защото не стигат средствата, за да може да се правят допълнителни изследвания. Бизнесът, който желае да има контакт с университети не само като подготовка на кадри, но и като научни продукти, които могат да използват, за съжаление този бизнес не обръща достатъчно внимание“, заяви деканът на Биологическия факултет.

Според него това може да се дължи заради финансови интереси донякъде, тъй като има големи фармацевтични компании, които са заели своите ниши в България и по-трудно биха възприели ново лекарствено средство и да се дадат средства, за да се разработи докрай, за да бъде приложено. „Могат да се правят патенти, да се поддържат патенти за антивирусни вещества или подобни патенти, които, ако няма кой да ги закупи, за да може да прави производство, нещата да стигат до някакъв край, където науката вече си е свършила работата и от там нататък е бизнесът, който трябва да поеме нещата в полза на обществото“, категоричен е доц. Шишков.

От друга страна той коментира и темата могат ли да се развиват младите биолози у нас. „Те имат добра възможност да се реализират в България. За съжаление сме сравнително малка страна, със социални проблеми и много от младите хора, които са идеално подготвени в областта, в която са защитавали магистърски тези и докторски дисертации, рано или късно една част от тях заминават в чужбина, една част се радваме, че остава при нас“, обясни деканът на Биологическия факултет. Той допълни, че има и хора, които заминават в чужбина и след това се връщат обратно да практикуват в България. Някои от тях, които се върнали от САЩ, сега са преподаватели в Биологическия факултет на Софийския университет.

Доц. Стоян Шишков е съпредседател на Световния конгрес по биооткрития 2017, който се провежда в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Според доц. Шишков конгресът е много висок международен форум с участие на водещи изследователи и представители на индустрията в областта на медицината. „Това е и една възможност представителите от България от водещите научни институти и университети, и научни групи в България да могат да обменят опит, мнение, и да създадат нови връзки с колеги от цял свят, тъй като на конгреса ще има представители буквално от цял свят. По-специално българите ще бъдем представени с доклади в областта на растителните биотехнологии, индустриалните биотехнологии, молекулярната биология и терапията с антивирусни средства“, изтъкна деканът на Биологическия факултет.

Основни организатори на конгреса тази година са Биологическият факултет на Софийския университет, Институтът по молекулярна биология към БАН и Университетът „Абъртей“ в град Дънди, Шотландия, където конгресът се проведе миналата (2016) година. Съпредседатели на конгреса са деканът на Биологическия факултет доц. Стоян Шишков, директорът на Института по молекулярна биология доц. Ива Угринова и директорът на Центъра по медицински биотехнологии в град Дънди, Шотландия проф. Николай Желев, възпитаник на Софийския Университет. Над 100 участници от повече от десет страни, сред които Великобритания, Германия, Италия, Русия, Южна Корея, Китай, Сингапур, Турция, Белорусия, са заявили участие в конгреса.

Мотото на конгреса е “От научните изследвания към практиката”. Водещи и международно признати експерти в областта на фундаменталните и приложни биологични изследвания ще дискутират пътищата за внедряване на научните постижения в практиката. На конгреса ще изнесат доклади представители на биофармацевтичната промишленост, сред които иноватори и създатели на нови биотехнологични фирми, които ще споделят своят опит в развитието на бизнес на основата на университетски научни изследвания.

Основен доклад на конгреса ще изнесе професор сър Дейвид Лейн. Сър Дейвид е световноизвестен учен в областта на молекулярната биология и един от най-цитираните изследователи в света. Създател е на няколко успешни биофармацевтични компании в Европа и Азия. Той е почетен член на много национални академии и университети. Сър Дейвид е реципиент на престижната Paul Ehrlich Prize, известна като малката нобелова награда.

През първите два дни на конгреса ще бъдат изнесени доклади от разнообразни области на биологичните науки, показващи различни етапи от процеса на разработка и внедряване на фундаменталните биологични открития в практиката. Млади учени от Софийския университет и БАН ще представят постери. Те ще имат възможност да дискутират своите резултати със световни експерти в своите области и да получат съвети за бъдещото си научно и бизнес развитие. /БГНЕС