Проф. Драган Зайковски от Македония: Разделението е зад гърба ни

Ние честно, ясно, силно и недвусмислено признахме БПЦ за Църква-майка., казва македонският учен.
Ние честно, ясно, силно и недвусмислено признахме БПЦ за Църква-майка., казва македонският учен. / БГНЕС

"Искам да призова българските владици за следното. Не позволявайте в Белград, Атина или в Москва да определят общата ни съдба. 19 и 20 век приключиха. Разделението е зад гърба ни". Това заяви в специално интервю за БГНЕС историкът проф. д-р Драган Зайковски от Института за национална история в Скопие.

БГНЕС: Договорът за добросъседство и приятелство между Република Македония и България беше подписан от премиерите на двете страни Зоран Заев и Бойко Борисов на 1 август 2017 г. Вчера, 15-ти януари, беше ратифициран от македонския парламент. Какво е вашето мнение?

Проф. Драган Зайковски: Смятам, че е безпредметно да се разговаря за нуждата от приятелство и добросъседство между нашите две държави и братски народа. Това е ясно за всички нас, които живеем от двете страни на границата. С договора се отваря изключителна възможност двете исторически близки нации да започнат да живеят в братска любов и взаимно уважение. От политическа гледна точка Договорът за добросъседство между България и Македония е от изключително значение за напредъка на Република Македония в процеса на нейната европейска интеграция. И никой не трябва да има съмнения относно това. Едновременно с това, двете държави, показват, че не са само спирачки пред европейските процеси, но и насърчават общите европейски ценности. Политическите елити от двете страни на практика показаха, че с добра воля, без никакви предразсъдъци, могат за сравнително кратък срок да подпишат и ратифицират договор, който трябваше да бъде постигнат още през 1991 г. Случайно или пак с Божията намеса, ратификацията на Договора в македонския парламент се случи в деня, когато преди 26 години /15 януари 1992 г./ България призна Македония за суверенна и независима държава. България беше първата страна, която призна нашата независимост и изигра ключова роля в осуетяването на великосръбските планове на белградския вожд Слободан Милошевич.

Но нека за момента да оставим историята на страна. Смятам, че с Договора за приятелство между Македония и България се затваря един изключително важен балкански, ако щете европейски въпрос. Смятам, че Македония в лицето на България печели още един партньор и поддръжник в нейния стремеж за членство в ЕС и НАТО. Това не е важно само за Македония и България, но е изключително важно за региона и цяла Европа. Вярвам, че Договорът ще донесе много добро за двете страни във всички области.

БГНЕС: Има ли разделение в македонското общество във връзка с Договора?

Проф. Драган Зайковски: Македонското общество е дълбоко разделено. Като правило първите негативни реакции дойдоха от онези, които бяха свързани с режима на бившия премиер Никола Груевски, които се чувстват застрашени и се страхуват за своя личен комфорт. Това са хора, които през изминалите 10 години, са спечелили добре от своя фалшив патриотизъм, поставяйки го на служба на грешните политики, провеждани от предишната власт в Македония. Те са толкова компрометирани, че за щастие днес в Македония все по-малко хора им вярват. В същото време със своя позиция излязоха сериозни интелектуалци и колумнисти, които изразиха подкрепа за Договора за добросъседство. Преди известно време в една от македонските медии прочетох една извънредно точна дефиниция за онези, които са против Договора. В нея се казва, че той е "земетресение" за квазипатриотите, квазиисториците, квазиполитиците, но и земетресение за криминалните елементи, които искат да нажежат атмосферата с нови разделения. Бих допълнил към това и кошмар за служителите на предишните полицейски служби и структури. Очевидно е, че плановете им не успяха. Македония безусловно се е насочила към евроатлантическата интеграция, а имам впечатление, че и България безусловно й дава подкрепа по всякакъв начин. От тук, Договорът отваря възможности за работа в полето на културата, науката, спорта и т.н.

Договорът затваря един изключително важен балкански, ако щете европейски въпрос, смята проф.Зайковски.
Договорът затваря един изключително важен балкански, ако щете европейски въпрос, смята проф.Зайковски. / БГНЕС

БГНЕС: Как ще коментирате отношенията между Македонската православна църква-Охридска архиепископия и Българската православна църква-Българска патриаршия?

Проф. Драган Зайковски: МПЦ-ОА в духа на всички положителни неща, които се случват и които ще се случват между нашите два братски народа подаде ръка на вашите владици. Тя призна онова, което може би трябваше много по-рано да признае, а това са нашите общи екзархийски корени и историческо минало, което споделяме заедно. Ние подадохме ръка, разпознавайки историческия миг. Последва положителен отговор от Светия Синод на БПЦ и съставянето на комисии, които ще достигнат до единственото логично решение, а това е общо богослужение и представянето на МПЦ-ОА като автокефална църква пред останалите поместни църкви. Още веднъж бе доказано, че първите стъпки са най-трудните и почти без изключение ги правят най-смелите, които са честни пред Бога. Следващото нещо, което очаквам, е, че комисиите бързо ще приключат работата и за радост на всички ще има първото общо богослужение и литургийно служение.

БГНЕС: Очаквахте ли реакции във връзка с признаването на МПЦ от страна на БПЦ?

Проф. Драган Зайковски: Най-силните реакции вече започнаха да идват от Сръбската и Гръцката църкви, които са смятани за много близки съюзници. Според хронологията на събитията първи реагира сръбският епископ Григорий, който заяви, че МПЦ-ОА може веднага да изпрати дата за започване на преговори със сръбската църква, като повтори, че сръбският архиепископ в Македония Йован Вранишковски трябва да бъде включен в преговорите. Изглежда, че "червената лампичка" в Сръбския синод веднага се е запалила. Последва реакция на Синода на Църквата на Гърция, а преди Коледа сръбският епископ Ириней (Булович) и сръбският патриарх Ириней (Гаврилович) дадоха отделни интервюта. Двамата архиереи потвърдиха позицията си относно непризнаването на автокефалния статут на МПЦ-ОА, с изключение на това, че открито влязоха в политически "води", коментирайки срещата между македонския и българския министър-председатели в Струмица. При това отправиха закани, че общото служение между МПЦ-ОА и БПЦ ще бъде причина за схизма от страна на СПЦ и гръцкия блок от църкви. И докато изнасяше лекции и цитираше каноните, СПЦ на своята интернет страница съобщи, че в Канада сръбският митрополит Митрофан е имал общо богослужение с архиепископа на Православната църква на Америка и епископа на Украинската православна църква в САЩ под юрисдикцията на Цариградската патриаршия. Ще припомним, че Американската църква не е призната нито от Сръбската, нито от Цариградската патриаршия. Излиза, че СПЦ може да служи с непризнати църкви, а БПЦ няма никакво право да го прави с МПЦ. От тук идва дилемата, ако СПЦ се грижи само за своите интереси, защо тогава БПЦ и МПЦ-ОА да не следват своите собствени. Очевидно става въпрос за традиционната двуличност на сръбските епископи и особено страха им от македонско-българското приятелство.

 Няма нищо по-възвишено от това братята да служат заедно и да се пречистяват по един и същ начин, смята проф. Зайковски.
Няма нищо по-възвишено от това братята да служат заедно и да се пречистяват по един и същ начин, смята проф. Зайковски. / БГНЕС

БГНЕС: Какво бихте препоръчали на българските владици във връзка с отношенията им с МПЦ-ОА?

Проф. Драган Зайковски: Искам да призова българските владици за следното. Не позволявайте в Белград, Атина или в Москва да определят общата ни съдба. 19 и 20 век приключиха. Разделението е зад гърба ни. Вземете решение и веднага започнете с общото богослужение с МПЦ-ОА. Това е най-малкото, което дължим на нашите общи предци почитаните Свети Равноапостоли Кирил и Методий и техните ученици Свети Климент и Свети Наум. Няма нищо по-възвишено от това братята да служат заедно и да се пречистяват по един и същ начин. Всяко отлагане е в полза на чужди на нашите братски народи интереси. Ние честно, ясно, силно и недвусмислено признахме БПЦ за Църква-майка. Следващата стъпка е час по-скоро, за радост на всички ни, да има голяма съвместна литургия в Охрид, Скопие или Струмица. /БГНЕС