Петър Стоянов: България спаси 48 хиляди човешки живота във време, в което нации, наричащи се велики, не дръзнаха да го направят

Петър Стоянов
Петър Стоянов / БГНЕС

Спасяването на 48 000 български евреи е частта на българския народ в общата европейска цивилизация и това трябва да се помни.

Това заяви президентът Петър Стоянов (1997-2002 г.) на кръгла маса, посветена на спасяването на еврейската общност по време на Втората световна война, предаде репортер на БГНЕС.

Спасяването на българските евреи само по себе си е невероятен факт, но историята за спасяването им също е невероятна. "Страхът от смазващата военна машина на Хитлер се е загнездил дълбоко в българското съзнание тогава. Малко преди това Югославия е прегазена само за няколко дни. Идеята, че България може да се възправи срещу Хитлер се струва абсурдна на голямата част от българското население", каза Петър Стоянов. "Те смятат една политика, която да бъде на границата на неутралитета, която хем да позволи да си върнем земите, населени с българи, хем да не ни опозори до край. Тази политика е била и личната политика на Цар Борис III. Законът за защита на нацията е подписан през януари 1941 г. от Цар Борис III, а септември Богдан Филов, като министър-председател, подписва Тристранния пакт и България става член на Хитлеристка коалиция", коментира президентът Стоянов. Той посочи, че хората, които по-късно спасяват евреите са част и от този процес, процесът на изработване на Закона за защита на нацията, на подписването и приемането му от НС, както и одобряването от НС на подписването на Тристранния пакт.

"Това прави историята за спасяването на българските евреи уникална. Тя не е история само бяла, тя е черно-бяла история, което я прави много по-истинска, отколкото блудкавите захаросани истории, които във вид на митогеми ни бяха поднасяни по време на комунистическия режим", убеден е Петър Стоянов.

Въпросът, по думите му, с беломорските и македонските евреи и до ден днешен ще остане една рана в българската история. "Съгласен съм с крайния извод, че българският народ няма никакви основания да се срамува за това, което се е случило. Българският народ трябва да съжалява и с дълбока скръб да отчита този факт", смята Стоянов.

Той запита какво може да искаме от българските правителства по онова време, когато в центъра на просветена Европа евреи биват изпращани в концлагери, където измират. Това се случва не само в Германия, а и във Франция и Полша. Възможностите на доброто по онова време са били изключително лимитирани, подчерта Стоянов.

"Героизмът на Димитър Пешев и Петър Михалев, владиците от Светия Синод и всички останали, можеше да бъде възможен само в страна, чието население, е изконно толерантно и хуманно. Това е един от най-големите капитали на малка нация като българската", каза президентът.

"Във времето, когато България кандидатства за членство в ЕС една от тезите, които поддържах е, че имаме величава култура, която не е известна на Запада, но сме спасили 48 000 човешки живота във време, в което нации, наричащи себе си велики, не дръзнаха да го направят. Това е частта на моя народ в общата европейска цивилизация и това трябва да се помни", заключи Петър Стоянов. /БГНЕС