Райна Манджукова: В българските училища в чужбина учат много наши деца, нека не ги забравяме

В българските училища в чужбина учат много наши деца. Български деца, които не по своя воля са в чужбина, а по волята на техните родители. Това не означава, че България трябва да забрави за тях и да ги отпише като българи. Именно с тази цел се създаде Асоциацията на българските училища в чужбина и именно това са основните цели, които продължава да преследва в момента и да обсъжда на всяка своя годишна среща.

Това каза в интервю за БГНЕС Райна Манджукова от Асоциацията на българските училища в чужбина (АБУЧ).

През изминалата седмицата Народното събрание бе домакин на годишната конференция на асоциацията „Българският език – духовен мост за национално единение“, на която политици, експерти, както и представители на различни институции и академичната общност обсъждаха проблемите и постигнатите резултати. Преди да започне конференцията обаче, се проведе поредното Общо събрание на Асоциацията на българските училища в чужбина.

„Символно е това, че то се проведе в парламента, тъй като първата конференция на новосъздадената асоциация през 2018 година беше пак тук, в същата зала. Това беше много важно, защото по този начин българската държава ни призна като организация, която обединява много български училища в чужбина, в които учат много наши деца“, подчерта Райна Манджукова.

В организацията членуват 123 от училищата в чужбина, които общо са над 400. Право на членство имат и физически лица, а към момента техният брой е 115.

Целта е една - приобщаването на тези деца към България, а като важна предпоставка за това от асоциацията извеждат синхронът между държавните институции и обществените организации.

„Това, за което се бори асоциацията и резултатите, които постига, не са само за нейните членове. От тези резултати се възползват всички български училища в чужбина и в това е нашата сила“, смята Райна Манджукова.

Според нея най-честите проблеми, пред които са изправени българските училища в чужбина са финансови.

„Благодарение на приетата през 2009 година програма „Роден език и култура зад граница“ и Постановление N334 на Министерски съвет, тези проблеми частично се решават. С тях се отпускат средства по различни пера, които се отчитат и се кандидатства всяка година. Част от тези проблеми се решават именно благодарение на този синхрон между държава и общество“, припомни тя.

В някои страни има други проблеми, свързани с взаимоотношенията на държавата с местните власти. „Много внимателно се работи в българските училища в Гърция например. Все още много трудно се създават български училища в Турция. В Западна Европа и в САЩ тези неща са уредени доста по-добре“, разказва Райна Манджукова.

Самите училища обаче имат проблеми и с адаптираните програми за обучение. „В някои страни това са деца, които от няколко поколения са в чужбина и за тях е трудно да учат по-програмите, по които учат нашите деца в България. Тук мога да кажа, че учителите, които създават тези учители и работят там, са новите будители. Те успяват да преодоляват тези проблеми. Адаптират си учебниците, адаптират си програмите. Успяват да лавират между Министерство на образованието, което ги подкрепя финансово и изискванията на децата в тяхната конкретна общност. Героите на деня и хората, на които трябва да сме благодарни, че толкова деца в чужбина учат български, това са техните учители“, подчерта експертът.

На въпроса дали държавата полага достатъчно грижи за българските училища зад граница, тя отговори: „Няма такова понятие като достатъчно, повярвайте ми. Винаги има още. Като човек, който от 20 години е в темата казвам, че напредъкът е много голям. Когато погледнем от днес до 10 години назад, разбираме колко голям път сме извървели“.

Според Райна Манджукова, истински напредък в тази област страната ни ще постигне само тогава, когато има приемственост, а политиката на едно правителство бъде продължена от следващото.

„Само по този начин ще продължаваме да трупаме тези малки стъпки, които правят големите крачки. Искрено се надявам, че в един момент нещата ще станат необратими – т. е. всяко следващо правителство вече няма да може да си позволи да не обръща внимание на темата за българите в чужбина“, допълни още тя. /БГНЕС