МК тръгва на лов за нарушители на авторското право

С промяна в Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП) ще се даде право на Министерството на културата да следят дистанционно колко на брой канали доставят платформените оператори на абонатите си и при установяване на нарушения да могат да реагират.

Това ще стане факт с реализирането на съвместен проект на Сдружението за защита на легалното разпространение на програми – ТеРаПро и културното министерство. Това каза пред БГНЕС директорът на Дирекция „Авторско право и сродните му права” в министерството Мехти Меликов.

„Централната администрация трябва да може много бързо и ефективно да засича неуреденото използване. Вместо да се ходи на отдалечени проверки и да се рискува изтичане на информация или само като влезе нашата кола в очертанията на града вече да се съобщи съответните мрежи да се изключат каналите, това нещо ще го избегнем. Това не е лов на вещици, а лов на нарушители, при това по най-ефективния възможен начин”, заяви Меликов.

Той каза, че ще бъдат следени всички мрежи, на които бъдат инсталирани тези устройства и увери, че задачата на тази система не е да шпионира какво гледат зрителите. „В случая става въпрос за това, което върви по кабела, а не това, което се гледа на екрана. Не става дума за пийпълметрия, става въпрос какво пуска доставчикът на зрителите си”, обясни директорът.

Изпълнителният директор на ТеРаПро Велизар Соколов – Заки обясни, че дигиталната система за мониторинг ще се управлява и менажира само и единствено от Министерството на културата.

„Системата ще сравнява в реално време сигнала, който се доставя от платформения оператор до абонатите и да идентифицира случаите, в които се доставя съдържание, за което не е придобит лиценз. Това е нарушение на ЗАПСП и ще дава право на инспекторите да предприемат действията, които са предвидени по закон”, обясни Соколов.

Изпълнителният директор разкри, че в следващите 6 месеца текат тестове на системата и има няколко инсталирани устройства, които се поставят на гърба на телевизорите на потребителите. Той не пожела да разкрие обаче как технически ще се случва това, след като тя влезе в действие. Соколов каза, че контролната функция на министерството е десетилетия назад и чрез съвместния си проект искат да помогнат ведомството да влезе в съвременността. Все още не е ясно дали тези устройства ще бъдат купени от министерството или ще ги използват безвъзмездно.

От Националното сдружение на кабелните оператори „Клуб 2000” казаха, че ако мониторингът бъде обективен е в полза на работата, но се съмняват в чистотата на тази идея.

„За съжаление нямаме достатъчно данни нито за тези апаратури, нито къде ще бъдат монтирани, нито каква задача ще изпълняват. Основно ни притеснява е да не се нарушават правата на зрителите”, заяви изпълнителният му директор Валентин Георгиев.

Георгиев добави, че на едно от заседанието на Съвета за защита на интелектуалната собственост към Министерството на културата, представител на Министерството на правосъдието е казал, че тази идея не е правно издържана.

„Една от мерките за изсветляване на сектора би трябвало да се плаща за реална гледаемост на програмите, а не както настояват телевизиите за всяка една програма да се плаща все едно я гледат 100% зрители. Ако се стигне до резултат, който да дава в подробности коя програма как се гледа би било полезно, но това не вярвам да се случи, защото ще доведе до брожения между телевизиите”, коментира Георгиев.

Той добави още, че всичко което се прави в момента обслужва големите оператори и бетонира позициите им за сметка на малките и средни оператори, които умишлено се водят към фалит. И по отношение на цените на програмите има двоен аршин, твърди Георгиев. Телевизиите принуждават малките и средни оператори да плащат повече от големите, защото цената на каналите се определя на база на зрители, до които достига съответната програма, а често те не могат да покрият това изискване.

Очакванията на Министерство на културата са мониторинговата система да заработи до края на годината. /БГНЕС