Трайчо Трайков: България прилича на посттоталитарна монархия, в която един решава за всички

Страната ни прилича на посттоталитарна монархия, в която един човек взема решенията вместо всички. Трябва да се възстановят механизмите на правовия ред. Президентът трябва да е глас на хората и коректив на властите.

Това заяви в интервю за БГНЕС Трайчо Трайков, кандидат на Реформаторския блок за президент.

Агенция БГНЕС публикува пълния текст на интервюто с Трайчо Трайков.

БГНЕС: От какъв президент има нужда България?

Трайчо Трайков: От независим, силен и свободен човек. Защото смятам, че е важно да е независим от икономически обвързаности, да е свободен от партийни зависимости и да е достатъчно силен, за да защитава интересите на народа както пред външния свят, така и пред силните на деня в България. Президентът трябва да е глас на хората и коректив на властите, когато работят срещу интересите на гражданите или срещу основния закон на държавата. Българите трябва да усетят справедливост, защита за живота, сигурността и имуществото и да получат хоризонт за развитие и успех. Нужно е президентът да е недоволен човек – такъв, на когото не му харесва челното ни място по бедност, не му харесва корупцията, смъртността, миграцията. Не ни трябва самодоволен и любезен костюм, който щастливо представя страната на международни форуми. Трябва, разбира се и да бъде компетентен.

БГНЕС: Има ли недостатъчно използвани функции на държавния глава, пренебрегвани досега от президентите ни през различните мандати, които биха увеличили ефективността на институцията?

Трайчо Трайков: Има, разбира се. Например президентът може да предлага конституционни промени, които са важни за България. Като създаване на фигура на антикорупционен прокурор, да се намали парламентарната квота в съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, за импийчмънт на главния прокурор, за отстраняване на следователите и т.н. Сътрудниците на президента могат активно да участват в работата на комисиите на Народното събрание. Обръщенията на президента могат да са по-често използван коректив за политическите недъзи в страната.

Има и възможности, които не са описани в правомощията на държавния глава. Защото един енергичен президент може да използва личния си авторитет, за да хвърли светлина по проблеми, които се подритват на принципа „Бог високо, цар далеко“. Лесно може да се провери сигнал за насилие в домове за сираци, или сведения за лоша работа на някоя от службите за „Спешна помощ“, или за безконтролно изсичане на гора и десетки други въпроси, които всички са убедени, че не са работа на президента. Но аз не мисля така. Когато се каже национална сигурност, аз ясно разбирам и обратното, а именно сигурност на нацията. Казано по-конкретно - сигурността на всеки човек.

БГНЕС: Една от големите задачи пред обществото ни е да възстанови механизмите на демокрацията и правовия ред. Как може да стане това и каква, според Вас е ролята на президента?

Трайчо Трайков: Абсолютно съм съгласен, защото страната ни прилича на посттоталитарна монархия, в която един човек взема решенията вместо всички. Този човек е министър-председателят Бойко Борисов. Всички в България го знаят и смятам, че е излишно да се мълчи от възпитание. Тук говоря както за съдебната власт, изпълнителната власт, законодателната власт, частични проблеми срещна само в президентството. Европейска България трябва да възстанови демокрацията в нормалния й вид - с разделение на властите, които се контролират една друга. Функцията на президента не е на балансьор и въжеиграч, а на върховен коректив на несправедливостта, в която живеем. Правовият ред е „пречиствателната станция“ за всички недъзи в България. Сред тях са престъпността, борбата с картелите, търговията с влияние, контрабандата, политическите монополи. Когато прережем лентичката на тази пречиствателна станция и без да викаме телевизиите, за да снимат, ще сме постигнали сериозен успех за страната ни. Ролята на президента не се изчерпва само с назначението на тримата големи в съдебната власт и подписа за назначението на главния прокурор. Президентската квота в различни органи е само продължение на личната му позиция, но държавният глава може ясно да осветява и да предизвиква дискусия по най-наболелите за демокрацията ни проблеми. Формалното членство в НАТО и Европейския съюз не топли никого, ако ние сами не превърнем държавата си в цивилизовано място, в което искаме да се върнат или останат децата ни.

БГНЕС: Живеем в бурни времена. Ако бъдете избран за президент, как бихте подредили по важност проблемите, пред които е изправена България?

Трайчо Трайков: На първо място ще се заема със сигурността на страната ни – гаранции от страна на НАТО, каналите за мигранти, обезпечаването, синхрона и прочистването от външно влияние на специалните служби, реформата в МВР, взаимоотношенията ни с Република Македония, ясните ни интереси на масата пред партньорите в Брюксел, битка за реформа в съдебната система и т.н. Трудно е да се подредят веднага по важност, но е нужна стратегическа рамка на българските интереси през следващите пет години и тактически ходове за постигането им. Всички основни политически сили трябва да се запознаят с вярната траектория на страната ни, за да получа подкрепа и да сложа граница между партийната конкуренция и държавния интерес.

БГНЕС: Как бихте използвали правомощията си на върховен главнокомандващ, за да увеличите бойната готовност на българската армия в интерес на опазване на мира и сигурността на държавата и гражданите й?

Трайчо Трайков: Ще подкрепям всеки министър на отбраната и всеки Началник на отбраната, които работят за повече учения и подготовка на военните, за подобряване на социалните условия на военнослужещите и за модернизация на техниката за нашата армия.

Ще застана зад шефовете на специалните служби, ако работят в интерес на страната и ще подкрепя интензивен обмен на информация с колегите им от Алианса и Европейския съюз.

На дипломатическия фронт ще положа сериозни усилия, за да превърна България в пресечна точка за интересите на нашите съседи и страните от Югоизточна Европа.

Колкото до сигурността на гражданите, това изисква по-широк комплекс от работа, свързан и с дейността на МВР, Гражданска защита, Министерство на здравеопазването, Министерството на труда и социалната политика и т.н. Сигурността на всяко българско семейство зависи от комплекс от услуги, които държавата трябва да предоставя. В това отношение сме все още много назад. И аз не се гордея с това.

БГНЕС: България и Европейският съюз са изправени пред безпрецедентна мигрантска криза, която не е отминала. Какъв според Вас трябва да бъде отговорът на това предизвикателство?

Трайчо Трайков: Европейски. Имаме общ проблем, заедно с Гърция, Италия, Малта, Испания и трябва да обединим интересите си по външната граница на Европа и заедно да настояваме за единна европейска позиция пред страните от Вишеградската четворка и богатите страни от Северна Европа. Само така българският глас ще е силен. С притичване между Истанбул и Берлин няма да стане. Отделно трябва да атакуваме каналите на контрабандистите и заспалата българска администрация, за да намалим притока на нелегални бежанци от една страна и да обработим по-бързо документите на тези, които са в бежанските центрове и бързат да отидат при роднините си в Швеция и Германия. Това са най-бързите мерки, които трябва да се вземат, а телената ограда ще оставя на строителите и на Патриотичния фронт.

БГНЕС: Вече повече от 10 години България е член на евроатлантическата общност, но все още заема пасивна позиция – тя не предлага политики, които да са от полза и на нея, и на останалите страни-членки. Как ще промените тази ситуация?

Трайчо Трайков: Лесно. Българските представители трябва да участват в колективните органи на тази общност с предварително заявени пред обществото български позиции. Така, когато се върнат на летището, журналистите ще са наясно дали са изпълнили предварително заявеното или ни сервират претоплен вариант на чужди интереси за българската софра. /БГНЕС