Д-р Митко Хитов: Влизането на България в еврозоната обрича икономиката ни

Преди около 10 г. екип от икономисти прогнозирахме, че с началото на глобалната икономическа криза ще се стигне до ситуация, при която страните в ЕС ще бъдат разпределени в отделни кръгове, ще се наложи да вървят по отделни писти.

Тогава нашата прогноза бе, че всичко това ще се случи около ядрото Германия и близките до нея страни. Малко странно за нас е, че днес в този кръг се включват и държави като Испания и Италия - визирам резултата от срещата на четиримата европейски лидери във Версай преди дни. За съжаление, тези прогнози са на път да се реализират и Европа започва да се движи на различни скорости, което означава отделяне на периферията на съюза от същинските интеграционни процеси в ядрото на стария континент.

Само преди дни избухна големият скандал с разликата в качеството на храните, продавани от една и съща марка в Западна и Източна Европа. Подобни знаци показват, че в съзнанието на лидерите на ЕС отдавна е начертана тази граница между ядрото и периферията, в която, за съжаление, е и България.

Скритите, дълбоките интереси от привличането на страната ни към еврозоната, всъщност, показват, че от нас се очаква просто да бъдем пореден плацдарм за разпространение на еврото. Известно е, че колкото по-голямо разпространение получава една валута, толкова по-големи са възможностите за нейното използване в международните дела. Трябва да сме наясно, че не е интересът на България, който движи този процес към влизането ни в еврозоната, а по-скоро интересът на големите, транснационални корпорации и техните лобисти в Брюксел. Независимо от това искаме или не, смятам, че на нас ще ни бъде наложено еврото. За това ще са необходими от 5 г. до 7 г. Чисто технически не бих приел, че до 2 г. ние ще бъдем в състояние да финализираме този процес. Но ако се действа както в Черна гора и Косово, при които всичко това стана почти за една нощ, то реално и от утре можем да кажем, че валутата ни за разплащане е в евро. Но ако тези, които вземат решенията са на мнение, че трябва да се покаже някаква видимост на демокрация, то периодът от 5-7 г. би изглеждал достатъчно благоразумен от гледна точка на общественото мнение.

Плюсовете и минусите от преминаването на България в еврозоната зависят от гледната точка. Изхождайки от реалността в българската икономика, влизането в еврозоната окончателно ще затвърди нашето зависимо положение. Вече две десетилетия страната ни се намира във валутен борд - това означава, че нямаме никакво суверенно право да осъществяваме собствено монетарна политика, т.е. да регулираме паричното обръщение, да имаме право да определяме самостоятелно съотношението на валутния курс към конвертируемите валути. А това е важно за една страна, тъй като чрез валутния курс се нулират диспропорциите, предизвикани от различното съотношение между производителността на труда в различните икономики. Ако имаме по-ниска производителност на труда от Германия, например, то чрез инструментите на монетарната си политика можем да направим така, че продуктите ни да бъдат конкурентноспособни на международните пазари, на които се продават и германските стоки. Ако нямаме този механизъм на подкрепа, то тогава се стига до специализация на нашата икономика в нискотехнологични продукти. В нашия случай от последните 10-15 г. това са зърнените култури и туризмът. Тук сме силни, но тези сектори са с ниска добавена стойност. При този модел огромни маси от населението стават излишни за българската икономика и на тях им се налага да напускат страната в търсене на своята трудова реализация и по-добър стандарт на живот. Да, имаме стабилност, но нямаме стопанска активност и това е очевидно.

Разбира се, раздутата българска бюрокрация би приветствала влизането ни в еврозоната, защото ще има сигурни доходи в евро. Но за българския производител, който е без гарантирани доходи, това означава по-нататъшно залиняване на бизнеса, особено на малкия и дребния. С хоризонт в един момент да се превърнем в поредната Гърция, харчейки целеви помощи от ЕЦБ. Но когато суверенният ни дълг достигне критичните равнища, европейските кранчета ще бъдат спрени и тогава ще се наложи отново да стягаме коланите.

Моята препоръка е да не се бърза с влизане в еврозоната, дори напротив - трябва да се замислим по-скоро за ползите и вредите от валутния борд. За да може страната ни по примера на успешни държави от ЕС, като Полша, като Румъния, да се опитаме да провеждаме собствена индустриална политика. Да, даваме непрекъснато за пример Румъния, но не обясняваме защо тя е успешна. Казва се, че там се борят с корупцията, но не е само това. Разликата с нас е в това, че в северната ни съседка бизнесът реално работи, защото икономическите условия го позволяват.

В България гражданите и фирмите масово не желаят да инвестират в бизнес инициативи, поради което повечето пари отлежават в банките. А когато банките трупат влогове и няма къде да инвестират в реални проекти тези средства, това говори за стагнация в икономиката и очаквани трусове в бъдеще.

Категорично не приемам влизането в еврозоната като алтернатива за България. Ние трябва да останем с български лев, да сме самостоятелни в избора дали той да бъде девалвиран или ревалвиран по подобие на полската злота, на турската лира, както е при румънската леа. Ако искаме да съхраним нашия промишлен потенциал, ние трябва да можем да провеждаме независима монетарна политика. Обърнете се и вижте как редица страни по света вървят към девалвация на валутите си, за да имат конкурентен износ. Ние да не би да сме по-глупави от тях? /БГНЕС

-------------

Д-р Митко Хитов, икономист и преподавател в УНСС.