Събитията на 2017 година

Президентът Румен Радев

Преди година новата 2017-та дойде с нов президент. На 22 януари военният пилот Румен Радев встъпи в длъжност като държавен глава на републиката и Върховен главнокомандващ на Въоръжените сили, огласен от 21 артилерийски залпа.

Веднага последва и първата важна задача за Румен Радев – съставянето на служебен кабинет, който да организира предсрочните парламентарни избори, дошли след заявката на Бойко Борисов – премиер преди, премиер и сега, че ако кандидатът на ГЕРБ не спечели на първи тур изборите за президент, правителството му подава оставка. Така и стана, след като Цецка Цачева не успя да спечели гласовете на избирателите.

Радев пое поста със заявката да бъде президент на диалога и помирението, на сътрудничеството и баланса. 10 месеца по-късно социологическите изследвания го нареждат на първо място по одобрение от българите. Агенциите Афис, Галъп и Алфа Рисърч излязоха с изследвания, според които той е най-одобряваната политическа личност.

В рамките на по-малко от година президентът наложи вето на Закона за концесиите; на промените в Закона за опазване на околната среда; на Закона за изменение и допълнение на Закона за отбраната; на част от Закона за бюджета на НЗОК, засягащи мораториума върху иновативни лекарства. Той отправи и заявка да наложи вето на все още неприетия от 44-ото Народно събрание антикорупционен закон.

Служебният кабинет на Огнян Герджиков

Служебното правителство, оглавено от проф. Огнян Герджиков, встъпи в длъжност на 27 януари. Той имаше за задача да направи „сериозна ревизия” на властта и да организира предсрочните парламентарни избори, които впоследствие върнаха Бойко Борисов в Министерски съвет с Патриотичния фронт за коалиционен партньор.

В двуседмичен срок служебните министри имаха шанса да направят анализ на лошите практики в министерствата, от което последва новината, че 9 обществени поръчки на Министерство на отбраната са предадени на Военна прокуратура заради измами, още 36 процедури бяха изпратени на Агенцията за държавна финансова инспекция. Нарушения бяха открити в почти всички министерства при провеждането на обществени поръчки. Герджиков смени и областните управители в цялата страна, освободи и тогавашния председател на Държавната агенция за българите в чужбина.

Друга важна новина, която ще се запомни, от мандата на служебния кабинет и един от министрите – на отбраната Стефан Янев, е признанието, че вече българските въоръжени сили са в състояние само частично да изпълняват конституционните си задължения по отношение гарантиране националния суверенитет и адекватното участие в колективната отбрана в рамките на НАТО.

Едно от знаковите действия, които предприе Герджиков по време на служебния кабинет, се случи на 13 април, когато за пръв път български премиер посети Босилеград – той бе първият с такъв ранг от времето на Стефан Стамболов, който, когато е бил в Западните покрайнини, все още не е заемал този пост.

Предсрочни парламентарни избори ‘17

Предизборната кампания приключи с липсата на реален дебат по същинските проблеми, но с обещания. В политическото говорене, освен познатите личностни нападки и теми, свързани със страховете от мигрантска вълна, под сянката на корупцията, демоните на комунизма и национализма, се добави и поизтупания от праха рефрен за автобусите от Турция и има ли намеса в нашия вот. Независимо че имаше много предизвикателства пред служебния кабинет на Герджиков, свързани със съдебното решение за въвеждане на машинно гласуване и с тежащия като воденичен камък мажоритарен вот, основната му отговорност - провеждането на свободни, демократични и честни избори, бе изпълнена. Изборите бяха напълно легитимни в очите на хората, не бяха оспорени от никого, освен от Лютви Местан.

Изборите от 26 март върнаха в Министерски съвет Бойко Борисов, а в парламента подредиха депутатите от ГЕРБ, БСП, Патриотичен фронт, ДПС и за пръв път партията на фармацевтичния бос Веселин Марешки „Воля”.

Знаково за тези избори бе, че част от десницата остана категорично извън 44-ото Народно събрание.

Кабинет „Борисов – 3”

На 4 май новият стар премиер Бойко Борисов влезе в Министерски съвет, този път заедно с Обединени патриоти. Формулата на коалицията разпредели министерствата, а ОП се сдобиха с двама вицепремиери – съответно Красимир Карачанов и Валери Симеонов.

Редица министерства бяха оглавени от вече добре познати лица, а само няколко дни след официалното си встъпване в длъжност започна и голямото завръщане на кадри в структурите на властта. Съответно бяха сменени областните управители из страната, значителна част от зам.-министрите бяха също възстановени на длъжностите си, заемани преди. Беше сформирано и изцяло ново министерство – на Българското председателство на Съвета на ЕС, оглавено от Лиляна Павлова. Владимир Владимиров отново пое БДЖ, бившият главен секретар на МВР Георги Костов пък оглави Агенция „Митници”.

Поредна оставка в здравеопазването

И в трите кабинета на Бойко Борисов, досега, сферата на здравеопазването се явява минно поле, а най-горещият стол – този на здравния министър. Първата оставка на министър от кабинета „Борисов – 3” дойде именно от там, когато и генерал-майор проф. Николай Петров хвърли оставка, въпреки че вече имаше опит в МЗ от времето на първото служебно правителство на Марин Райков /2013 г./, а след това в продължение на почти две години ръководеше ВМА-София. На 30 ноември той се оттегли от поста си, като най-вероятната причина за това е журналистическо разследване на бТВ, в което се изнасят данни за сключено от него договори по времето, когато е ръководил ВМА. За следващ министър Борисов реши да заложи не на лекар, а на мениджър. Така финансистът Кирил Ананиев оглави здравеопазването. Той е зам.-министър на финансите в повечето правителства още от времето на кабинета „Костов” и изготвя държавните бюджети. Беше и министър на финансите в служебния кабинет на Огнян Герджиков.

В началото на лятото имаше и друг стрес в сферата на здравеопазването – оставката на управителя на НЗОК. Тогава Глинка Комитов подаде оставка с мотив - лични причини. Единствената кандидатура за наследник бе на Камен Плочев, който бе единодушно одобрен от парламента. Дни преди края на календарната година пък беше освободен подуправителят на НЗОК д-р Димитър Петров.

Договор за добросъседство и приятелство между България и Македония

Подписването на Договора за приятелство, сътрудничество и добросъседство между България и Македония безспорно е събитие №1 не само за страната ни, но и за региона за тази година.

Ключов за Балканите, както неведнъж премиерът Борисов обяви, договорът за добросъседство, който ще бъде ратифициран в началото на 2018 г., ще осигури просперитет и заетост, градовете и селата на двете съседни държави да изглеждат по начина, по който искаме. Изводът от всички последвали срещу на балканските лидери – в Евксиноград, в Белград, в София, е, че България успя да обедини Балканите.

Друго последвало историческо събитие е решението Българската православна църква да бъде Църква – Майка на Македонската православна църква. С тази си стъпка Българската православна църква поправя големи исторически несправедливости и показва огромна любов към християните в Македония. Премиерът Зоран Заев определи решението на БПЦ като изключително позитивно.

Българо-сръбските отношения в сянката на Западните покрайнини

През отиващата се година се активизираха българо-сръбските отношения. Служебният премиер проф. Герджиков и вицепрезидентът Илияна Йотова посетиха Западните покрайнини. Премиерът Борисов на два пъти имаше срещи със сръбския президент Александър Вучич в рамките на четиристранната среща на върха на Балканите.

За съжаление в Белград остават в плен на старото си мислене, когато бяха столица на Югославия, а днес реалностите са други. Пътят на Белград към Брюксел минава през София. От позицията на нашата страна зависи по-нататъшната европейска интеграция на нашите западни съседи. Основното условие е спазването на правата на българското малцинство в Босилеград и Цариброд. Тези градове и областите около тях продължават да бъдат най-неразвитата част от Сърбия, нарочно държани в това положение от Белград, за да може българският етнос да изчезне от там.

В духа на омразата сръбските власти организираха честванията на 100 години от Топличкото въстание. Събитията бяха почетени от най-силния човек в страната – сръбският премиер и тогава кандидат за президент Александър Вучич, който обрисува българите като окупатори и насилници. Но забрави някак си да спомене, че „героите“ на този бунт са подпалили и избили мирното население на Босилеград.

Най-голямата провокация дойде през ноември с ареста на българските медици, които бяха отишли на хуманитарна мисия в Босилеград. Пред очите на десетки местни граждани, пристигнали от цялата област, за да се прегледат, сръбската полиция изведе българските лекари от КИЦ-Босилеград и без да им предяви обвинение ги държа няколко часа в ареста. Организаторът на акцията Иван Николов, председател на КИЦ-а, бе заплашен с наказание и голяма глоба. Действията на сръбските власти предизвикаха напълно справедливия гняв на българската общественост, а темата за съдбата на Западните покрайнини най-накрая намери място в дневния ред на българските политици и медии. /БГНЕС