От мигранти до Брекзит, България ще играе посредник на кормилото на ЕС

Когато България поеме ротационното председателство на ЕС на 1 януари, тя ще се изправи пред тежката задача да се опита да обедини отново 28-те страни-членки и да подготви компромиси по горещи въпроси, включително миграцията и Брекзит.

Европейският съюз е изправен пред безпрецедентни предизвикателства като се бори с рекорден приток на мигранти и британския развод от блока през 2019 г.

България обеща да действа като посредник за излекуване на разривите между източните и западните членове, както и за изглаждане на отношенията с Турция, ключов съюзник в борбата с продължаващата миграционна криза.

"Лозунгът на българското председателство е" Обединени ние сме силни": ние трябва да разгледаме болезнените въпроси заедно", заяви външният министър Екатерина Захариева в интервю за АФП.

Тя призова страните от ЕС "да докажат своята солидарност, като защитават външните граници на ЕС, вместо да изграждат огради в рамките на блока".

България също така разчита на първото си председателство на Съвета на ЕС, за да подобри имиджа си на най-бедната и най-корумпираната страна в блока.

Тя иска да убеди колегите си, че след десет години в ЕС най-накрая е готов да се присъедини към безвизовия шенгенски район за пътуване и да се придвижи към влизането си в еврозоната.

Страната с население от 7,1 милиона души премина през бурен политически период след падането на комунизма.

Но тя се радва на относителна стабилност при сегашното консервативно правителство на премиера Бойко Борисов.

Бившият охранител с черен колан по карате спечели трети мандат през април миналата година и се върна на власт благодарение на коалицията с ултранационалистите от Обединени патриоти.

След влизането си в правителството по-малкият от коалиционните партньори смекчи агресивната си антимигрантска реторика и вместо това прие позицията, която е по-проевропейска и пронатовска .

Наблюдателите казват, че България е изградила репутация като помиряващ член на ЕС.

За разлика от т. нар. Вишеградска четворка - Чехия, Унгария, Полша и Словакия - България не се противопостави на противоречивия план на ЕС, създаден през 2015 г., за поделяне на мигранти между членовете на съюза.

"България е една от малкото бивши комунистически страни-членки на ЕС, която е благодарна за средствата от ЕС за помощ, които са осигурили 66% от растежа й след присъединяването й през 2007 г.", каза европейски дипломат в София.

"Тя не създава проблеми, включително по отношение на политиките за миграция", заяви дипломатът при условие за анонимност.

[b]Оживена програма[/b]

Дипломатическите умения на България ще бъдат подложени на изпитание, когато през март бъдат подновени мъчителните преговори за Брекзит.

Оттеглянето на Великобритания заедно с очакваното намаляване на бюджета на ЕС през 2020 г. е основна грижа за източните страни - най-големите получатели на средства от ЕС.

Последният кръг от разговори по Брекзит ще се съсредоточи върху търговията, след като през декември бе постигнат напредък по ключови въпроси, включително правата на гражданите на ЕС във Великобритания.

"Ще имаме натоварен дневен ред, тъй като 2018 е последната пълна година от мандата на Европейската комисия", заяви представителят на Европейската комисия в България Огнян Златев пред АФП.

По време на шестмесечния си мандат на ръководство на ЕС се очаква София да използва Брекзит като възможност да настоява за по-тесни връзки на ЕС със страните от Западните Балкани.

България се надява да продължи и подтикне преговорите за присъединяване с Черна гора и Сърбия, като същевременно помага на Албания и Македония да се доближат до започването на преговори за членство в ЕС.

Външният министър Захариева заяви, че председателството има за цел също така да изпрати "насърчителни сигнали" на Босна и Косово, за "включване на целия регион в европейската перспектива".

Кампанията няма да бъде лесна, тъй като ентусиазмът за по-голямо разширяване на ЕС е изчезнал сред съществуващите членове.

[b]"Нормализиране" на връзките с Турция[/b]

По въпроса за миграцията лидерите на ЕС са определили юни като краен срок за съгласуване на така наречения регламент от Дъблин, който в момента поставя под твърде голям натиск намиращите се на предната линия Гърция и Италия.

За да разреши кризата с бежанците, София настоява също, че ЕС трябва да "нормализира" връзките си с Турция, с която България има 260-километрова граница.

Във взаимоотношенията между блока и Турция се стигна до драматичен сблъсък след неуспешния опит за преврат там през 2016 г.

Но Анкара е важен партньор в подпомагането на континента да спре потока мигранти от Близкия изток, а Борисов настоява, че това трябва да се поддържа "с всички възможни средства". /АФП