Ананиев разпределя студенти и преподаватели като стока

Университетска болница „Лозенец“ отново е под прицела на интереси, от които вони. Не й се случва за първи път, но този път министърът на здравеопазването Кирил Ананиев, известен като незаменим бюджетар от татово време, срича някакви не особено смислени обяснения. Говори по телевизии, среща се със студенти, не се интересува за медицинското образование, защото не го познава, разпределя лекари по други болници, а студенти и преподаватели по други факултети, сякаш са стока от някой склад, и нищо конкретно, предаде репортер на БГНЕС.

"Ние – каза Ананиев в Народното събрание – се отказваме от една привилегия в името на децата“. Кой би възразил на това? Никой, разбира се. Само че винаги има едно НО. „Лозенец“ отдавна си носи кръста като „правителствена“ и не може години наред да се отърве от него, въпреки че това отдавна не е така. Нима има български гражданин, който да не може да се лекува в тази модерна и на европейско ниво болница? Такъв няма! Нима точно в тази болница не са получили отново живота си хиляди пациенти? Нима точно там лекарите не вършат най-сложните медицински дейности като трансплантациите на деца? Да не говорим за сърдечно-съдовата хирургия. Там лекарите са правили голяма част от историята на модерното здравеопазване. Но това да е на съвестта на тези, които не си спомнят за това, не мислят за това, не искат да се знае за това.

Един път министърът Ананиев разпределя техниката на „Лозенец“. Втори път разхвърля лекарите и персонала. Трети път ще разпределя студентите като гара Горна Оряховица. Четвърти път ще прави топла връзка, после ще строи друга сграда. Пети път даже не знае колко легла има в болницата. Шести път, ще взема евросредства, сякаш те се осигуряват в приятелски разговор по политическите кафенета на Брюксел. И седмо, даже не е помислил за тоталната дискредитация на българското висше образование, защото в проекта му няма и грам мисъл за него.

Колкото до привилегиите. Ами да се откажат от тях, т.е. от лечение на хората от властта. Дайте ги на когото си искате от всичките болници под т. нар. параграф 5. Например на ВМА, както викат на военна болница. Тя не е ли „болница на властта“. На нея например й опростиха, т.е. изплатиха от държавата над 200 милиона дългове. Толкова, колкото да се построи една нова детска болница, че и отгоре. Но да помислим за децата, а не за хората на властта, макар че едва ли те ще отидат в общинската болница в Перник.

И когато мислим за децата как да се забрави, че точно Университетска болница „Лозенец“ е учебно-клинична база на Медицинския университет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. С тази база този факултет и най-старият Университет са получили акредитация. С това необмислено решение няма ли да се навреди жестоко на студентите? Или на техните преподаватели? Или на висококвалифицираните лекари от болницата? И най-важното на пациентите? Нима Софийският университет не е заинтересована страна, та даже не е указан при внасянето на законопроекта. Ректорът, преподавателите и студентите, лекарите научиха от медиите. Постфактум! И това е притеснително и много съмнително. Както е притеснителна статистиката за недостиг на лекари и за лекарите, напускащи страната. Имало идеен проект. Той трябва да се покаже. Да бъде обсъден. Това е общественият интерес, а не празни приказки за бъдещето. Иначе казано, честит 130 годишен юбилей на Алма Матер и честит 8-ми декември на студентите.

Като става дума за децата има много въпроси, които нямат отговор. Защо трябва да се разрушава нещо, за да получат децата това, което заслужават?

През 1950 г. Вълко Червенков закрива Медицинския факултет на Софийския университет. И това е добре да се припомни в тази актуална и зле скроена сага. Както е добре да се знае, че тези студенти някога ще са част от бъдещите детски лекари на България. В тях е вложила държавата България и всеки един от нас. Това е истинската привилегия в името на децата. И това е истинският дълг, който не можеш да сложиш в бюджетна рамка и хамалски сметки.

От времето на Хипократ в медицината има едно правило: Ако можеш, помогни на другите, но ако не можеш да направиш това, поне не им нанасяй вреда. /БГНЕС