Филмът „Невидимите хора” показва, че просията не е личен избор, а драма

Знаете ли, че 48% от хората в България са в риск от бедност или социално изключване? - с този потискащ въпрос, съобщаващ данни на Евростат, започва документалният филм „Невидимите хора”.

Авторският екип е - Калин Първанов-сценарист, Руслан Трад и Николай Драганов, а премиерата беше днес, предаде репортер на БГНЕС.

Пътят от работата и дома до оставането на улицата е кратък - при фатално житейско обстоятелство разстоянието се взема средно за 14 дни, са изчислили експертите по темата.

Филмът е продукт на европейски проект, финансиран от ЕК по програмата за превенция на престъпността, заяви пред БГНЕС социологът Мария Желязкова. Той се изпълнява едновременно в Италия, Португалия, Румъния, Полша и България и е насочен към тежкия социален проблем с просията. Кадрите с нерадостните съдби на двама българи са следствие от проучване, направено от българския филиал на Европейската антибедност мрежа, при което се установява, че нагласите към това явление са доста едностранчиви в обществото ни. Натрапва се и липсата на всякаква социална ангажираност към нещастието на тези хора, посочи Желязкова.

В България възможността да се оцелее, когато човек стигне до просене е по-малка, отколкото в някои други южноевропейски страни, допълни думите й проф. Духомир Минев, председател на българския филиал на Европейската анти-бедност мрежа. И няма как да е другояче- 80% от хората у нас получават доходи под издръжката на живот и за това научихме преди две седмици от КНСБ, уточни той. Готовността на българите да си помагат не е по-малка, отколкото в други страни, но капацитетът им да дават е несравнимо по-малък, е мнението на проф. Минев. Следствие от трудната борба за оцеляване е и износът на просията извън нашите граници.

Участието ми във филма увенча една моя стара идея, която намерих шанс да реализирам чрез този проект, заяви пред нас и един от авторите на кинолентата журналистът Николай Драганов. Искахме да покажем точно тези „невидими хора”, които всеки ден подминаваме по улиците или по-точно ги виждаме, но ги забравяме 3 сек. след като ги отминем, продължи той. Двамата ни герои във филма са на улицата в резултат на икономически причини, имотни измами, социално декласиране или лични драми,в по-общия смисъл- от деиндустриализацията на държавата и рязкото съкращаване на работните места. Авторите са се стремили да разчупят табуто или неолибералното схващане, че просещите хора са на улицата, защото са направили този избор сами, че това е тяхно лично решение. Такива словесни щампи нямат нищо общо с истината, убеден е Николай Драганов. /БГНЕС