Тръмп и тероризмът

От деня, в който Доналд Тръмп погледна към президентството, се чудех как ще действа от Овалния кабинет след терористична атака. Сега имам своя отговор. Точно както направи по време на кампанията, той държи други политици отговорни за атаката.

След клането в Орландо през 2016 г. Тръмп веднага обвини президента Барак Обама. „Наистина, президентът ни не знае какво прави. Той ни е провалял и ни е провалял лошо. И под негово ръководство това положение няма да се подобри, само ще се влоши", каза той. Тръмп имаше и бивш държавен секретар Хилари Клинтън, който да отговаря за смъртта. "Тежестта е върху Хилари Клинтън да ни каже защо вярва, че имиграцията от тези опасни страни трябва да се увеличи, без да има ефективна система ... за предпазване".

В сряда сутринта Тръмп имаше шанса да каже на страната как ще работи, за да я направи по-безопасна. Вместо това той се върна към формиране на общественото мнение като направи сенатор от демократите от Ню Йорк своя изкупителна жертва след терористичната атака, извършена с камион в Манхатън, при която бяха убити 8 и ранени 11 души. "Терористът дойде в нашата страна чрез т.нар. Програма за лотария за разнообразие при визите, прелестта на Чък Шумър. Искам да се основава на заслугите ", каза Тръмп. Той атакува остро Шумър няколко минути по-късно с още едно съобщение в Туитър: "Сенатор Чък Шумър помага за внасянето на проблемите на Европа, каза полк. Тони Шафър. Ние ще спрем тази лудост!"

Туитовете на Тръмп разкриват, че той не е модерният колос на властта, за какъвто той изобразява себе си, а е хленчещ, лишен от въображение сочещ с пръст човек, който търси най-евтиния начин да трупа политически точки, използвайки кръвта на жертвите.

Нищо, както научихме, никога не е грешка на президента Тръмп. Военна операция в Нигер или Йемен? Те принадлежат на "неговите генерали". Провалът на неговата законодателна програма? Той оставя задължението на Конгреса. Неговото неумело президентство? То се дължи на "лошите карти“, които според него били раздадени. Неуспехът да се отмени Obamacare, „бъркотията“ с тавана на дълга и фиаското за забрана на пътуването? Всичко е грешка на някой друг.

Реакцията на Тръмп на убийствата в Манхатън е поредното прехвърляне на вината. Аз не съм фен на Чък Шумър, най-твърдата глава в град, който гъмжи от тях, но като постави убийствата пред вратата на сенатора, Тръмп надмина себе си. Лотарията за визите, която Тръмп иска да прекрати, бе подписана през 1990 г. от президента Джордж Х.У. Буш, след като мина безпроблемно през двете камари. Ако иска да вземе скалпа на Шумър за подпомагане на закона чрез Конгреса (като член на Камарата на представителите по онова време), справедливостта изисква от него да отиде до Хюстън и да подбере също и стария Буш.

Тръмп обаче няма да направи такова нещо, защото е страхлив кавгаджия, който не иска да управлява нищо освен голямата си уста. След терористичната атака в Сан Бернардино през декември 2015 г. той обеща да разкъса небето с гнева си, за да стовари ада върху терористите, ако такова нещо би се случило, когато той е президент. Плановете му бяха толкова свирепи, че не искаше да ги сподели. „Вие не искате да чуете как ще се справя“, каза Тръмп, само дето не извади инструменти за измъчване от черна торба, за да демонстрира. "Ще се видя в толкова много проблеми с тях, ще се справим с това безпощадно."

По време на кампанията Тръмп обеща да запази затвора в Гуантанамо действащ, и да го „напълним с някои лоши типове, повярвайте ми, ще го заредим." Днес, когато репортер го попита дали заподозреният в убийствата в Манхатън Сайфуло Саипов трябва да бъде изпратен в американския затвор в Гуантанамо, Тръмп се върна в към думите си от кампанията "Да, изпратете го в Гитмо". Както звучат обещанията, това е много тръмпистко: Според юристи ще бъде "безпрецедентно" президентът да изпрати американски постоянен жител в Гитмо.

С по-малко въображение от своя идеологически приятел Стив Банън, Тръмп не може да внесе жизненост на теми, които са извън основните като сигурността, страха и отмъщението. Неговият ограничен сценарий, който му е служил през кампанията, се определя от параметрите, маркирани от ругатни и безсмислени бомбастични изрази. Днес той се обърна към атаката в Манхатън с думи за вдъхновение и противопоставяне на тероризма. Вместо това той излая обичайните си кампанийни осъдителни фрази за възпрепятстване на "политически коректното", за необходимостта "да сме по-умни" по отношение на терористичния проблем и за необходимостта от "бърза" и "силна справедливост", която да замени "обекта за подигравки" и "посмешище", каквато е нашата съдебна система е в наши дни.

Но всичко, което говореше Тръмп, беше предназначено да изглежда като действие. А всъщност беше един слаб мъж, искащ да изглежда силен. /БГНЕС

-------------

Джак Шафър, в. „Политико“