Вучич с нов великосръбски проект: Нова Югославия заедно с Албания

Сегашният сръбски премиер и бъдещ президент Александър Вучич се обяви за създаването на икономическо и пазарно пространство на територията на бивша Югославия, която ще включва и Албания.

Според него това ще доведе до подобряването на икономиките на страните и регионалното сътрудничество. В първото си интервю като новоизбран президент /Вучич спечели президентските избори на 2-ри април, бел.ред. / за "Политико" той казва, че "останалите държави от региона, които приемат неговия план, ще създадат пазар за 20 млн. души, което е много важно, за привличането на повече инвеститори".

"Мисля, че и останалите разбират това нещо", казва Вучич.

На въпроса "дали иска да създаде нова Югославия" той отговаря: Става въпрос за Стара Югославия плюс Албания".

"Става въпрос за политическа идея, без да се застрашава суверенитета на тези държави. Да се повдигнат нашите икономики. Ние имаме нужда от икономически ръст в рамките на 4-5 на сто, а не от 3 на сто годишно. Това не е достатъчно", пояснява Вучич.

На въпроса "как смята да постигне подобно сътрудничество като се има предвид напрежението в съседните държави" Вучич казва, че "Тито е успял да направи това".

"Той бе комунистически диктатор, но много учен човек. Може ли да си представите той бе ключар? Но много умен. Знаеше как да свърже хората...Това ни е нужно. да свържем хората", казва още той и дава пример с млекарница, която изнася йогурт и сирене в Босна и Херцеговина". "Техните камиони трябва да чакат поне 36 часа на границата, за да минат през цялата инспекция и не знаем защо това е така. Всички компании ще икономисат поне 7 на сто от разходите си", пояснява Вучич.

По отношение на конфликтите на Балканите сръбският президент казва: каквото и да стане в Косово, то винаги ще бъде между Сърбия и Албания. Ако поне едната страна е разумна, ще избегнем проблемите. В Босна обаче има три страни и не е лесно да се справиш с нещата. Босна е истинско буре с барут", казва той, прогнозирайки, че там няма да има референдум за отделяне от федерацията.

БГНЕС припомня, че бившата югофедарация на диктатора Йосип Броз Тито се разпадна в началото на 90-те години. Югославската армия, която бе на пълно подчинение на властите в Белград, окупира една трета от Хърватия и започна агресия срещу Босна и Херцеговина. Там бяха извършени и най-големите военни престъпления, включително и геноцид срещу местното население в Сребреница, Жепа и Горажде. През 1998 година сръбската армия започна и войната в Косово, която доведе до отделянето на бившата сръбска провинция.

При отделянето на Република Македония югославската армия извърши тотален грабеж на всички военни обекти на територията на страната.

По време на едноличния режим на диктатора Тито са избити стотици хиляди противници на режима. На територията на Словения има десетки масови гробове, където са погребани поне 150 000 души.

В Република Македония през 60-те година на миналия век са били съставени досиета на 138 600 души. Първият ръководител на зловещата югославска държавна сигурност - УДБА и дясна ръка на Тито - Александър Ранкович, пред югославския парламент от 1 февруари 1951 прави следното признание: "През нашите затвори между 1945-1951 са минали 3 777 776 затворници и сме ликвидирали 586 000 народни врагове". Според сръбски и черногорски източници, българите са на второ място по броя на политически затворници по глава на населението, веднага след черногорците. /БГНЕС