Турция ще строи религиозни училища във всеки квартал

Новата стратегия за образованието в Турция планира големи облекчения по най-дебатирания въпрос, този за стандартите за създаването на ислямски духовни училища.

Под заглавие „Министерството на образованието не признава граници“ в.“Джумхуриет“ акцентира върху намерението духовни училища да бъдат построени във всеки квартал. През последните 10 години министерството откри близо 1 000 такива училища, а новата стратегия предлага и нови стандарти, според които в район с население 5 000 души ще може да се откриват такива учебни заведения.

Досега изискването беше броят на жителите да е 50 000 души. В сградата трябва да има най-малко 8 класни стаи, както и месчит вътре или отвън в двора, ателиета за семинари по визуални изкуства и музика. На 5% пада и граничната квота за броя на учениците в 8-и клас в светските гимназии по природознание и технически науки, а и те са забележителни с липсата на успех. Напълно се реорганизират и регламентите за откриване и закриване на основните и средните училища, като се предоставя свобода за създаване на религиозни учебни заведения. Докато през 2002 г. гимназиите по ислям бяха 450 със 71 000 ученици, през 2017 г. 517 000 деца се обучават в 1 408 средни духовни училища. А планът е оттук нататък всеки квартал да разполага с подобен образователен център. Просветното министерство налага нови общи стандарти за новооткриващите се училища, според които в тях задължително трябва да има мъжки и дамски джамии или месчити, отделни тоалетни за абдест /ритуално измиване на отделни части от тялото преди служба/. Във всяко училище трябва да има достатъчно стаи за зам.-директорите, административни помещения, лазарет, резервоар за вода, баня, котелно, навес, склад, достатъчен брой тоалетни, учителска стая, многофункционална зала и лаборатория според характеристиките на учебното заведение, компютърна зала, ателие, физкултурен салон, библиотека и занималня.

Най-малко 20 деца са необходими за предучилищните занимания и не по-малко от 10 деца за първи до 4-и клас в минимум 10 класни стаи. Според новите разпоредби за откриването на ново начално училище е достатъчна една класна стая, максимумът за началните, средните и ислямските е 32 помещения. Променя се и регламентът за общежитията отделно за момчета и момичета, капацитетът на една сграда от 300 легла се намалява на 200. По данни на министерството едва 6,5% от учениците са обхванати в светските гимназии и дори този факт да е подложен на остри критики, граничната квота, заложена в новата стратегия за новооткриващите се гимназии в провинциите, се свива на 5%. Фундаменталните промени в учебните планове все още не са обнародвани, но проектът бе одобрен и подписан лично от президента Реджеп Ердоган, съобщи преди 4 дни „Джумхуриет“. Те влизат в сила от учебната 2018-2019 г. и касаят предимно програмите за 1-и, 5-и и 9-и класове.

Председателят на Консултативния съвет по образованието Алпаслан Дурмуш подчерта, че изучаването на Ататюрк и кемализма е силно ограничено, а еволюционната теория на Дарвин окончателно изпада от часовете по биология, тъй като е необходимо учебният процес да бъде опростен, а и те не отговарят на ценностите на обществото, и се налага да бъдат елиминирани. „Новата образователна стратегия е като броеница за учителите, всеки елемент от нея е едно манисто. С нея държавата ще подчертае собствения си принос за човечеството и цивилизацията, и ще запознае света с нашите ценности“, увери Дурмуш. Според него и експертите теорията на Чарлз Дарвин е противоречива и твърде сложна за разбиране от учениците, които са твърде млади, за да проумеят спорните моменти и затова тя отпада от програмата за 9-и клас, но пък може да се изучава след гимназията. Според консервативния профсъюз на учителите в Турция, инициатор на коренните промени в програмите, не само биологията, но и всички други науки трябва да се преподават в религиозен контекст, а и това няма да се отрази негативно на учениците. Според основната опозиционна Републиканска народна партия обаче целта на Ердоган и правителството е все по-мащабното ислямизиране на страната и окончателен отказ от демократичните принципи на основателя на светската република Кемал Ататюрк. Държавната политика за установяването на религията във всяко учебно заведение не е новост, още през 2014 г. имаше 15 джамии в университетите, а изграждането на храмове във всичките над 80 висши учебни заведения продължава. Очаква се през следващата седмица министърът на образованието Исмет Йълмаз на пресконференция да представи основните компоненти от заложените коренни промени./БГНЕС, „Джумхуриет"