Управляващите в Република Македония имат необходимото мнозинство от 80 народни представители, необходими за приемане на конституционните промени, предаде репортер на БГНЕС от Скопие.
В съвместно изявление във Фейсбук и Туитър на правителството на Република Македония, новата парламентарна група на ВМРО-ДПМНЕ и коалицията се казва:
„Информираме обществеността, че чрез съвместно участие успяхме да постигнем съгласие по конституционните промени и конституционния кодекс, който предвижда най-малко 2/3 мнозинство в парламента.
Получихмевъзможно най-добрия текст на конституционните промени и конституционния кодекс за прилагане на Преспанския договор, с което още веднъж се утвърждава македонската идентичност, вътрешното прилагане на Преспанския договор и влизането в сила на конституционните изменения.
Още веднъж потвърждаваме, че гражданството е македонец/граждани на Република Северна Македония“.
Парламентът ще продължи заседанието по конституционните изменения, след като предварително бе постигнато споразумение с Билал Касами.
По всяка вероятност конституционните промени, съгласно Преспанския договор, ще бъдат гласувани до края на днешния ден, пише Плусинфо.
„Оптимист съм, че процесът ще бъде завършен днес“, каза вицепремиерът по европейските въпроси Буяр Османи по-рано през деня.
Споразумението бе потвърдено от говорителя и депутат от СДСМ Костадин Костадинов на пресконференция в парламента.
Двамата депутати от Беса се съгласиха да гласуват за конституционните промени, а споразумението бе постигнато на среща между премиера Зоран Заев и президента на Беса Билас Касами.
Според неофициална информация исканията на Беса ще бъдат допълнително включени в законите, но не и в Конституцията.
Костадинов добави, че президентът на ВМРО-ДПМНЕ Християн Микоски, като избягва целия процес, включително дебата относно конституционните промени, произтичащи от Договора от Преспа, всъщност осъществява най-голямото предателство на държавни и национални интереси.
„Продължаваме с всички усилия да осигурим бъдеще на гражданите в Македония. Тя ще бъде член на ЕС и НАТО, но Мицкоски, Груевски, Бачев, Иванов винаги ще бъдат запомнени като някои, които възпрепятстват бъдещето и работят срещу интеграцията”, каза Костадинов.
За Касами беше спорен въпросът, че в Преспанското споразумение „македонец/граждани на Република Северна Македония" в албански превод получава двойно значение, както при "македонски", така и при „македонец".
Прилагателното "македонски" в превода на албански език има различно значение, така че Беса предложи изменение за гражданите на албанската етническа принадлежност в сектора „гражданство“ на македонски език да бъде написано "македонски/граждани на Република Северна Македония", а на албански да бъде "eMaqedonise Veriore" и на английски „macedonian/citizen of Republic of North Macedonia”.
На 17 юни 2018 г. в района на гръцката част на Преспа беше подписан договорът, слагащ край на спора за името между Гърция и Македония. Договорът бе подписан от министрите на външните работи Никола Димитров и Никос Кодзияс в присъствието на премиерите на двете страни - Зоран Заев и Алексис Ципрас.
"Това е окончателният Договор за разрешаване на македонско-гръцкия спор за името и за стратегическо партньорство. Той гарантира македонското бъдеще, защитава македонската идентичност, език, герб, химн и флаг. Договорът отваря пътя към ЕС и НАТО, гарантира и приятелството и сътрудничеството между Македония и Гърция", написа Заев и уточни, че той е съгласно резолюциите 817 и 845 от 1993 г. на Съвета за сигурност на ООН.
След като договорът бъде одобрен от парламента в Скопие, той трябва да бъде ратифициран и от гръцкото Народно събрание.
Македонският премиер Зоран Заев очаква много бързо след това да бъде подписан и протоколът за присъединяването на страната към НАТО.
Съгласно конституцията на Република Македония промените трябва да стават с две трети мнозинство – най-малко 80 депутати в 120 местният парламент. /БГНЕС