Война между Израел и Иран? Въпрос на време е

В Съединените щати през последните години обсъжданията във връзка с Иран бяха предимно за JCPOA - ядрената сделка, договорена от президента Обама.

В Близкия изток нещата са различни.

Това е така, защото докато ние обсъждаме, Иран действа. И Израел реагира.

Израел е атакувал обекти в Сирия сто пъти през последните пет години, като е бомбардирал, когато е засичал ирански усилия за доставяне на високотехнологично оборудване на „Хизбула“ в Ливан.

Миналия месец Израел бомбардира така наречения Център за научни проучвания и изследователи в Масяф, град в централна Сирия, военен обект, където се твърди, че са произвеждани химически оръжия и прецизни бомби.

Сега има съобщения (като това в статията на най-известния израелски военен анализатор Алекс Фишман във в. "Йедиот Ахронот"), че Иран планира да построи военно летище близо до Дамаск, където IRGC (Революционните гвардейци) биха могли да се установят и откъдето да действат.

И че Иран и режимът на Асад преговарят за даването на Техеран на собствен военен пристан в пристанището на Тартус.

И че Иран може скоро наистина да дислоцира армейска дивизия в Сирия.

Подобно развитие би било неприемливо за Израел и такова послание ще бъде предадено на Русия и Съединените щати. Руският министър на отбраната Сергей Шойгу скоро ще посети Израел, след което военният министър на Израел ще посети Вашингтон.

Предишните израелски усилия да накарат президента Владимир Путин да спре Иран (по време на четирите посещения на Нетаняху в Москва през последната година) се провалиха, което предполага, че Израел ще трябва сам да го направи - освен ако новата политика по отношение на Иран, обсъждана в администрацията на Тръмп, доведе до това САЩ да търсят начини за прекратяване на постоянното разширяване на иранското военно присъствие и влияние в Близкия изток.

Това остава да се види. Слуховете предполагат, че администрацията на Тръмп може да обозначи IRGC като терористична група, което може да отвори вратата за използване на органите за борба с тероризма, за да бъде спряна експанзията на Техеран.

Независимо от разискването относно JCPOA, може да има широк консенсус в администрацията, че трябва да се противодейства на нарастващата военна роля на Иран в Ирак, Сирия, Ливан и другаде в региона.

Каквото и да е американското заключение, ако Иран действително планира да създаде голямо и постоянно военно присъствие в Сирия с постоянни военноморски и въздушни бази и сериозна сухопътна сила, Израел ще вземе съдбоносни решения.

Такова иранско присъствие на Средиземно море и на границата на Израел би променило военното равновесие в региона и ще промени съществено ситуацията със сигурността в Израел.

А спомнете си, че според договореното от Обама JCPOA ограниченията върху ядрената програма на Иран започват да изтичат само след 8 години, и сега Иран може да усъвършенства своята програма за междуконтинентални балистични ракети (МКБР) и няма инспекции на военни обекти, където може да се извършват изследвания в областта на ядрените оръжия.

Както наскоро каза сенатор Том Котън: "Ако Иран днес няма скрита ядрена програма, това ще бъде за първи път от поколение".

Десетилетие може да дели Израел от ситуация, в която Иран има ядрени оръжия и има бази в Сирия - и логично би могъл дори да разположи ядрени оръжия в Сирия, само на километри от границата на Израел.

Фишман, доайенът на израелските военни кореспонденти, пише, че "ако израелските дипломатически стъпки не дадат резултат, ние [Израел] вървим към конфликт с иранците".

Това заключение, както и иранските ходове, които го правят все по-голяма възможност, трябва да бъдат в съзнанието на служителите на администрацията на Тръмп, тъй като те обмислят нова политика към непрекъснатия стремеж на Иран към влияние в Близкия изток. /БГНЕС

----------

Автор на коментара в сп. „Нюзуик“ е Елиът Ейбрамс, старши изследовател в по близкоизточните въпроси в Съвета за външни отношения във Вашингтон. Той е бил заместник-помощник на президента и заместник-съветник по националната сигурност в администрацията на президента Джордж У. Буш, където е ръководил политиката на САЩ в Близкия изток.