От шпионска драма, която отрови връзките между Русия и Запада до големите американски обрати при президента Доналд Тръмп, ето някои от основните събития, които белязаха 2018 година.
- Руската шпионско-отровна сага -
На 4 март руският бивш двоен агент Сергей Скрипал и неговата дъщеря са открити в безсъзнание отровени от високотоксичния нервен агент Новичок на пейка в Солсбъри, Англия.
Лондон посочва с пръст Москва и през септември издава заповеди за арест на двама руски агенти. Москва отхвърля всички обвинения.
В размяна на гняв между двете столици десетки западни и руски дипломати са експулсирани в тет-а-тет репресии и са наложени нови санкции срещу Русия.
Скрипал оцеляват, но през юни британска жена умира, след като влиза в контакт с Новичок в село до Солсбъри.
- Сирийски режим - победи –
На 14 април сирийската армия заявява, че всички сили против режима са прогонени от района на Източна Гута, съседен на Дамаск, след двумесечна офанзива, която оставя повече от 1 700 мъртви.
Това е голяма победа в усилията на правителството да затвърди контрола след въстанието през 2011 г., което доведе цялата страна до опустошителен конфликт.
В същия ден Съединените щати, Великобритания и Франция осъществяват удари срещу режима на президента Башар ал Асад в отговор на подозрение за химическо нападение над Дума в източната част на Гута, в което загиват десетки цивилни граждани. Режимът отрича твърденията.
Подкрепени от военната мощ на Русия, силите на Асад продължават с поредица от победи срещу бунтовници и джихадисти, възвръщайки контрол над 2/3 от разрушената и разделена страна.
На 19 декември американският президент Тръмп нарежда изтеглянето на около 2 000 американски войници, разположени в североизточна Сирия, където се борят с ислямските джихадисти заедно с доминирани от кюрди сили.
Решението в момент, когато Анкара заплашва с офанзива срещу кюрдските сили, води до оставката на министъра на отбраната Джим Матис.
- Тръмп напуска иранската ядрена сделка –
На 8 май президентът Доналд Тръмп оттегля Съединените щати от трудно постигнатото споразумение през 2015 г., което ограничава иранската програма за ядрени оръжия в замяна на облекчаване на санкциите срещу ислямската република.
Едно от оплакванията му е, че "едностранната сделка" не стига достатъчно далеч, за да предотврати създаването на ядрена бомба от Иран.
Останалите страни по споразумението - Великобритания, Франция, Германия, Русия и Китай настояват Иран да спазва ангажиментите си и да запази сделката непроменена.
През август Вашингтон възобновява първата вълна от санкции срещу Иран; през ноември е втората.
- САЩ премества посолството в Йерусалим –
На 14 май Съединените щати отварят новото си посолство в Йерусалим, разгневявайки палестинците, които също претендират за светия град като своя столица и пренебрегвайки години на международна политика.
Сблъсъци избухват на границата с Израел и палестинската територия на Газа: след най-кървавия ден в конфликта около 60 палестинци са мъртви, убити от израелски оръжия.
- Популистите на власт в Италия –
На 1 юни популисткото коалиционно правителство взема властта в Италия, сформирано от антиелитарната партия Движение 5 звезди и крайнодясната, антимигрантска, евроскептична Лига.
Вътрешният министър Матео Салвини, лидер на Лига, въвежда твърда имиграционна политика, която до голяма степен затваря границите на Италия за мигрантите.
Още през април унгарският премиер Виктор Орбан изведе своята антиимигрантската партия до съкрушителна победа на парламентарни избори.
- Тръмп и Ким се срещат –
На 12 юни Доналд Тръмп и лидерът на Северна Корея Ким Чен Ун се срещат в Сингапур, първата по рода си среща между ръководителите на двете страни.
Срещата Ким-Тръмп в Сингапур на 12 юни 2018 / БГНЕС
Те подписват споразумение, което потвърждава ангажимента на Пхенян за "пълна денуклеаризация на Корейския полуостров".
Досега обаче Северна Корея е предприела само няколко малки стъпки, за да се откаже от ядрените си оръжия и двете страни спорят за значението на неясно формулираното споразумение.
- Войната в Йемен достига ключово пристанище –
На 13 юни войната в Йемен ескалира, когато проправителствените сили, подкрепяни от Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства, започват нападение, за да си върнат обратно контрола над жизненоважното пристанище на Ходейда от подкрепяните от Иран бунтовници хусити.
Войната, която започва през 2014 г., вече е убила около 10 000 души, а 20 милиона са застрашени от глад, според агенциите за помощ.
Войната, която започва през 2014 г., вече е убила около 10 000 души / БГНЕС
На 18 декември, след мирни преговори с посредничеството на ООН в Швеция, влиза в сила споразумение за прекратяване на огъня. Наблюдатели са изпратени, за да следят за неговото прилагане и оттеглянето на двете воюващи страни от град Ходейда.
- Еритрея и Етиопия намират мир –
На 9 юли африканските съседи Еритрея и Етиопия обявяват края на войната помежду си от две десетилетия. Развихрилият се мирен процес отваря отново посолства и граници, възстановя телекомуникационни връзки и полети и възобновява търговски връзки.
Всичко се случва след като новият премиер на Етиопия Аби Ахмед обявява през юни, че правителството му оттегля претенциите си към спорната гранична територия.
Споразумението също така възстановява дипломатическите връзки между Сомалия и Еритрея на 30 юли. Организацията на обединените нации отменя санкциите срещу Еритрея на 14 ноември.
- Тайландските пещерни момчета –
На 10 юли, последният от 12-те млади футболисти и техният треньор са извадени безопасно и сигурно от наводнена пещера в Северен Тайланд, 17 дни след като са били там.
Съдбата на младшия футболен отбор е проследена от целия свят, като американски и британски експерти по гмуркане се включват в спасителните действия и бивш водолаз от тайландския флот губи живота си.
- Жега и огън –
През юли-август Европа се задушава в топлинна вълна, която се доближава до рекордните 48 градуса по Целзий (118,4 по Фаренхайт) и смъртоносни горски пожари бушуват в Гърция, Португалия и Испания.
През ноември Калифорния е опустошена от най-смъртоносния си пожар досега: 85 души загиват, преди да бъде потушен две седмици по-късно.
Световната метеорологична организация на ООН обяви през ноември, че 2018 г. е четвъртата най-гореща година.
- Саудитски журналист е убит –
На 2 октомври дисидентският саудитски журналист Джамал Кашоги, сътрудник на „Вашингтон пост“, влиза в консулството на страната си в Истанбул и никога повече не излиза.
След повече от две седмици отричане и противоречиви изявления, Рияд признава, че той е бил убит в консулството, след „спречкване“.
Намесени са различни служители и арестувани други, като накрая идват признанията, че тялото на журналиста е било разчленено.
На 13 декември американският Сенат приема резолюция, с която поставят под отговорност принц Мохамед бин Салман, въпреки яростните отричания от Рияд.
- Бразилия се отклонява надясно –
На 28 октомври най-голямата страна в Латинска Америка поема надясно с избирането на бившия капитан от армията Жаир Болсонаро за президент на Бразилия.
По време на особено ожесточена кампания, белязана с реч на омраза и огнища на насилие, Болсонаро е намушкан в корема на митинг през септември.
- Междинен тласък за американските демократи –
На 6 ноември на междинните избори в САЩ демократите печелят контрола над Камарата на представителите, докато републиканците укрепват мнозинството си в Сената.
Последните дни на кампанията се разтърсват от най-тежката антисемитска атака в историята на САЩ, когато нападател убива 11 души в синагога в Питсбърг и от изпращането на заплахи по пощата до известни демократи, включително Хилари Клинтън и Барак Обама.
Наближаващият керван от хиляди бежанци от Централна Америка също така измества заглавията от кампанията. Мигрантите пристигат в патрулираната от Мексико и САЩ граница от средата на ноември.
- Бунтът на френските "жълти жилетки" –
На 17 ноември протестират избухват в цяла Франция в противовес на увеличаването на данъците върху горивата и разходите за живот, след което прерастват в по-широко движение срещу политиката на правителството на президента Еманюел Макрон.
Протестите на "жълтите жилетки", кръстени на флуоресцентните спасителни жилетки, носени от демонстрантите, се оказват арена на бунтове и грабежи в Париж.
След като правителството оттегля планирания данък върху горивата, на 10 декември Макрон очертава други мерки за успокояване на гнева, включително увеличаване на минималната работна заплата.
- Падението на Карлос Гон –
На 19 ноември магнатът Карлос Гон, ръководител на гигантския автомобилен алианс „Нисан-Рено-Мицубиши“, е арестуван в Япония по обвинения в недостатъчно отчитане на заплатата му от години, което той отрича.
Гон е уволнен като директор на „Нисан“ и „Мицубиши“ и официално обвинен на 10 декември, когато задържането му е удължено. На 22 декември той е изправен пред нови обвинения за финансови злоипотреби и задържането му е удължено поне до 1 януари.
- Сделката по Брекзит –
На 25 ноември, след 17 месеца на трудни преговори, Европейският съюз и Великобритания се договарят за споразумение по излизането на Великобритания от блока през март 2019 година.
Но британският премиер Тереза Мей на 10 декември отлага парламентарното гласуване по сделката, определена за следващия ден, като признава, че тя ще бъде отхвърлена.
Тя оцелява след вътрешнопартийния вот на недоверие на 12 декември. /БГНЕС
-----------------------------------------------------------------------
Антоанет Шалаби-Моуала за Франс Прес