Падането на астероид в Мексико през креда не е повлияло на морската флора и фауна

Падането на астероид на полуостров Юкатан в края на ерата на динозаврите, по никакъв начин не е повлияло на местната морска флора и фауна, чиито първи представители заселват кратера почти веднага след неговото образуване, казват учени палеонтолози в статия, публикувана в списание „Нейчър“.

Открихме следи, че живот се е появил в кратера буквално няколко години след падането на астероида, което е много неочаквано за нас. Подобно откритие показва, че последствията от подобен катаклизъм практически е невъзможно да бъдат предсказани, казва Крис Лоури от университета в Тексас.

В края на креда на Земята пада 10-километров астероид, който оставя след себе си 180 километрова фуния с дълбочина 20 км в района на съвременно Мексико. Впоследствие тя е запълнена с вода от океана. Падането на астероида е било с мощ равностойна на взрив на сто хиляди атомни бомби с обща мощност 240 млн. мегатона тротилов еквивалент.

То предизвиква изключително мощни приливни вълни цунами, облаци от прах, които остават над Земята няколко десетки години, масови изригвания на вулкани на територията на съвременна Индия. Според болшинството учени всичко това е довело до масова гибел на растения и впоследствие на всички по-едри животни с телесна маса над 25 кг. Те са убедени, че този катаклизъм е трябвало да доведе до огромно количество токсични съединения във водите на световния океан. Това го е направило почти необитаем в продължение на няколкостотин хиляди години и е унищожило почти цялата мезозойска морска флора и фауна, смятат учените.

Никой не се съмнява в това, тъй като пластовете морски видове, наслоени на дъното на Карибско море и Атлантическия океан през последващия милион години, почти не съдържат останки от планктон и многоклетъчни.

Лоури и неговите колеги, изучавайки структурата на отлаганията в самия епицентър на катаклизма – дъното на кратера Чиксулуб,

обаче изясняват, че подобни изводи са преждевременни. Подводни разкопки на този кратер започнаха преди няколко години и неотдавна теолозите успяха да извадят образци на видове, които са се заселели на дъното на морето през първите епохи след падането на астероида.

За голямо удивление на учените, те откриват там планктон и други следи от живот и то не във външните слоеве на кратера, а на самото дъно. Изчисленията им показват, че фитопланктона се е върнал в околностите на Чиксулуб буквално веднага след падането на астероида, а около 30 000 години след катастрофата там се е възстановила цялата флора и фауна.

Толкова мълниеносно възстановяване на екосистемите, отбелязва Лоури, говори за това, че падането на астероида не е направило необитаеми водите на моретата и океаните на цялата земна повърхност. Най-вероятно Атлантикът и Карибско море са станали необитаеми по някакви други причини, например в резултат на разрушаване на хранителните вериги, а не защото водата е станала токсична или прекалено киселинна. Това говори, че последствията от такива катаклизми не трябва да се предсказват общо. Техните последствия могат радикално да се различават даже на съседни кътчета от планетата и Чиксулуб го показва. /РИА-Новости