Джордж Фридман: Осъзнаване на кризата в Керченския пролив

Докато бях в Европа за няколко седмици чух няколко души, чиито мнения уважавам, да казват две неща след инцидента в Керченския пролив: че украинското правителство се колебае и че Русия ще разиграе пиеса за Черно море. Мнението на всеки от тези хора може да бъде отхвърлено. Всички те не би трябвало. Това, че толкова много хора говорят по този начин, означава, че са били жертва на дезинформационна кампания с огромен размер или се появява ново чувство за реалност в региона. Струва ми се, че една или и двете възможности трябва да бъдат взети на сериозно.

Противоположни интереси

Стратегическата дълбочина е в основата на националната сигурност на Русия и тя е от времето на Наполеон. Това беше стратегическа дълбочина, осигурена от буферни държави, която позволи на страната да абсорбира, отслабва и унищожава нахлуващите сили първо от Франция и след това още два пъти от Германия. За Европа - и нейният настоящ гарант за сигурност, Съединените щати - стратегическата дълбочина, от която се нуждае Русия, е заплаха, защото поставя руските сили дълбоко в Европейския полуостров. Това, от което се нуждае Русия и от което има нужда Европа за тяхната сигурност, се изключват взаимно.

След рухването на Съветския съюз една мрежа от буферни държави, Балтийските страни, се присъедини към НАТО. Беларус остана военно неутрална, доколкото там няма големи руски, европейски или американски сили. Междувременно Украйна смени местата няколко пъти, напоследък през 2014 г., когато прозападно правителство замени проруско правителство. Страхът от руско нашествие беше реален, но той надцени руските способности. По същия начин, страхът на Москва, че САЩ ще насочи Украйна срещу нея, не успя да се осъществи. Резултатът е огромна буферна зона, в която относително малък брой руски сили действаха на изток, а Русия, оправомощена от договор да има голяма военноморска база в Крим, пое контрола над целия регион. Ефектът беше сравнително стабилен баланс. Руснаците поддържат сили на изток, които не биха могли да представляват военна заплаха за Украйна. И въпреки че по-късно Съединените щати започнаха да натрупват сили в Полша и Румъния, блокирайки Северноевропейската равнина и Южен Кавказ и създавайки присъствие в Черно море, нито една от тези сили не представляваше стратегическа заплаха за Русия.

По време на революцията от Евромайдан през 2014 г. очаквах Русия да се опита да дестабилизира Украйна чрез скрити средства. Това не се случи, отчасти защото руското разузнаване нямаше способността да блокира промените в режима и едва ли е било ефективно в Киев за известно време. Но друга причина бе, че Москва смяташе, че новото правителство в Киев ще се разпадне поради собственото си вътрешно напрежение и неспособност. От руска гледна точка всяко действие, което Москва може да предприеме, може да предизвика Вашингтон - твърде голям риск, като се има предвид относителната сила на САЩ и заплахата от санкции. Русия получи своя буфер без да плаща разходите за окупация. Съединените щати и Европа също имаха своя буфер. Украйна беше проблем, но това не беше заплаха.

Разбира се, украинското правителство никога не се е превръщало в много ефективен субект. Предстоящите избори са възможност за по-голяма фрагментация. Но не е ясно дали Русия се възползва от борбите в Киев. Това, от което се нуждае, е пълен колапс в Украйна, който ще ѝ позволи да се движи безпрепятствено или дори да бъде приветствана на границите на Румъния и близо до Полша. Този вид политически колапс, в който огромна област губи цялата структура и съгласуваност, е рядък. По-вероятният резултат от провал в Киев ще бъде появата на регионални сили. Някои от тях биха могли да приветстват руснаците, но много повече ще имат местни шефове, които искат да запазят новата си власт. Вместо да предаде Украйна на Русия на поднос, колапсът ще създаде още по-сложна среда за Москва.

Други възможности

Случаят с Керч едва ли ще разруши украинското правителство, ако в действителност това беше опитът на Русия да стане така. Той даде на Киев извинение за въвеждане на военно положение, като по този начин концентрира повече сила в ръката на президента и направи тази власт по-лесна за упражняване. Една възможност във всичко това е, че Украйна инициира кризата в Керченски пролив. Но германците и унгарците осъдиха Русия след инцидента и флиртуват твърде много с Москва, за да вземат страната на Киев без някои факти.

Това ни доведе до друг слух, че Русия възнамерява да затвърди морската и въздушна власт в Черно море. На пръв поглед има смисъл. САЩ обновяват въздушна база в Румъния. Турция не е подготвена да се противопоставя на руснаците. Също така е малко вероятно да отхвърли почти вековния договор на Босфора, като допусне големи американски военни части в Босфора. Ако руснаците правят ход, те трябва да направят това преди САЩ да разполагат с въздушна сила и преди Турция да намери баланса си.

Инцидентът в Керч можеше да бъде само руска инициатива. Защо? Започвайте с факта, че цените на петрола в Западна Тексас са малко над 50 долара за барел, 30 долара по-долу, отколкото са били малко преди това, и доста под цените, от които Русия се нуждае, за да поддържа своята икономика. От своя страна цената на петрола ще бъде проблем за Москва. Съчетана със западните санкции, това е унищожително. Президентът Владимир Путин има малко простор за маневриране, съобщава се за размирици и той трябва да постигне нещо значително. Русия се нуждае от лост, освен да изглежда могъща, който може да използва, за да прекрати санкциите. Един от признаците на слабостта ѝ е, че няма такъв. Но Москва - излизаща от хаоса в Украйна, потенциалната паника от Източна Европа и липсата на американска сила в избраното от нея време и място, може да види Керченския пролив като лоста, който търси.

Събитията в Керченския пролив може - може би - да предизвикат по-широка криза. Киев не е в състояние за военен отговор, тъй като САЩ не са му предоставили необходимите оръжия, давайки на фракции в Украйна шанса да поставят правителството до стената. Освен това, Черно море е едно от най-лошите места, в които САЩ могат да се изправят срещу Русия по география и ресурси. Докато Русия засилва присъствието си там – присъствие, улеснено от военноморската ѝ база в кримското пристанище Севастопол - да защитава Керченския пролив (официално), а САЩ не предприемат решителен ход, тя може да разтърси Украйна до сърцевината ѝ. Но борбата в Украйна е извън въпроса, не само по военни причини, но и защото хаосът в Киев ще бъде вътрешнополитически въпрос, а не резултат от явни руски действия.

Всичко това идва от основното прочитане на геополитиката и тенденцията на безпокойствата в региона сред хората, които са склонни да бъдат рационални, но прекалено разтревожени. Все пак Русия изглежда е хванала украинските кораби без приемливо обяснение и Русия обикновено има добри основания да прави нещата. /БГНЕС

.............

Джордж Фридман, „Геополитикал фючърс“