Александър Вършбоу: Балканите все още са зона на предизвикателства за сигурността

НАТО все още обсъжда различни начини за засилването на сигурността в Черноморския регион. Това заяви в ексклузивно интервю за БГНЕС заместник-генералният секретар на НАТО Александър Вършбоу.

Той подчерта, че засилването на сътрудничеството между военноморските сили на България, Румъния и Турция, за което в момента се водят преговори, би могло да е част от подобряването на начина за възпиране на Русия в региона. Вършбоу също така посочи, че една от основните задачи на предстоящата среща на върха на НАТО във Варшава през лятото е засилването на отбранителните позиции на алианса спрямо заплахите, срещу които е изправен.

По отношение на Македония Вършбоу отбеляза, че сериозен проблем за членството на страната в НАТО е вътрешната й нестабилност, която се разви заради политическите скандали и провала на някои от институциите, свързани с върховенството на закона.

Агенция БГНЕС публикува пълния текст на интервюто със заместник-генералния секретар на Северноатлантическия алианс.

[b]БГНЕС:[/b] НАТО подготвя ли мерки за засилване на сигурността в Черноморския регион и страните в него, в това число и България? Очаквате ли някаква реакция от страна на Русия по отношение на тези мерки?

[b]Александър Вършбоу:[/b] Все още обсъждаме различни начини за засилване на сигурността в Черноморския регион, но определено мога да кажа, че като цяло съм позитивно настроен. Всъщност след срещата на върха на НАТО преди две години ние вече увеличихме присъствието на алианса в региона чрез постоянно продължаващите ротационни мероприятия – тренировъчни упражнения на сухопътни сили, полети на някои от нашите разузнавателни самолети, и това разбира се е основното при сътрудничеството със САЩ, което продължава вече повече от 10 години. В допълнение вие виждате постоянното присъствие на натовски кораби в Черно море.

Това, което се опитваме да разберем в момента е какви по-нататъшни ходове са необходими, за да запазим чувството на застрахованост, което трябва да осигурим на България, Румъния, Турция в тази зона. Но също така ние трябва да възпрем Русия, която действа по един особено агресивен начин.

Може да е много важна и инициативата от самия регион. Знам, че в момента се водят дискусии, включващи България, Румъния и Турция, за обединение на техните военноморски сили в една по-добре установена формация. Те могат да станат основа за това други наши съюзници да дойдат на ротационен принцип в Черно море, в съответствие с конвенцията от Монтрьо. Това би могло да е част от подобряването на начина, по който възпираме Русия.

Русия ще се оплаче, каквото и да направим. Мога да ви гарантирам това. Те искат светът да вярва, че Москва няма нищо общо с проблемите на европейската сигурност. Те имат версия за събитията в Крим, която е базирана изцяло на законова софистика и фалшифициране на факти, но всъщност е ясно, че Русия е агресорът при насилствената промяна на граници за първи път от Втората световна война насам и като продължава да нарушава суверенитета на Украйна. Така че това е само доказателство, че нашите съюзници предприемат преценени, пропорционални, защитни стъпки, за да са сигурни, че Русия няма да предприеме агресия срещу нас. Но отново казвам, това са защитни ходове и независимо какво казва Русия ние ще покажем с нашите действия, че сме отговорен партньор и Москва трябва да започне да действа по един по-предсказуем начин.

[b]БГНЕС:[/b] Миналата година държавният секретар на САЩ Джон Кери заяви, че Балканите са “на линията на огъня“ между Изтока и Запада. Какво мислите за това? И в тази връзка смятате ли, че на следващата среща на НАТО във Варшава можем да очакваме Македония да получи покана за членство?

[b]Александър Вършбоу:[/b] Балканите все още са зона с някои определени предизвикателства по отношение на сигурността. Когато погледнем към последните 20 години, можем да видим значителен прогрес в създаването на по-голяма стабилност в Западните Балкани и НАТО може да се чувства горд за това, че се е намесил в слагането на край на войната в Босна и в предотвратяването на хуманитарната криза в Косово няколко години по-късно.

Очевидно миграционната криза създаде предизвикателства за всички държави в региона и освен това е вярно, че има опити на някои радикални ислямистки групи да подновят присъствието си в Западните Балкани. Затова трябва да бъдем много бдителни и да положим всички усилия, за да стигнем до основните причини за тези проблеми, така че да няма по-нататъшно дестабилизиране на Западните Балкани.

Смятам, че евроатлантическата интеграция все още е най-добрата гаранция за дълготрайната стабилност на Западните Балкани и сме много радостни, че Черна гора ще стане член на НАТО. Все още се надяваме и че Босна и Херцеговина ще може да реши своите вътрешни проблеми и да се приближи до НАТО. Сърбия не търси членство, но ние имаме близко партньорство и смятам, че това, комбинирано с усилията на Белград за членство в ЕС, също ще е факт за стабилността на Западните Балкани.

Колкото до Македония, или както ние я наричаме Бившата югославска република Македония (БЮРМ), аз не очаквам, че тя ще напредне достатъчно, за да достигне до членство на предстоящата среща във Варшава по две причини. Първо, заради решения от 2008 г., когато нашите съюзници казаха, че страната е готова за членство, с изключение на необходимостта да реши въпроса с името, което за съжаление все още е тема на преговори между Атина и Скопие, с помощта на ООН, но за сега няма развитие по нея. Има обаче и втори проблем, който представлява вътрешната нестабилност в БЮРМ, която се разви заради политическите скандали и провала на някои от институциите, свързани с върховенството на закона. ЕС и САЩ, със съюзническа подкрепа, се опитват да помогнат на Скопие да излезе от тази бъркотия, но през последните седмици положението може би стана по-лошо, а не по-добро. Нашите съюзници призовават всички партии там да работят заедно за провеждането на справедливи предсрочни избори, които да са основата за възстановяването на нормалните политически процеси и възстановяването на върховенството на закона в тази държава.

[b]БГНЕС:[/b] Кой е най-важният въпрос, който трябва да реши срещата във Варшава?

[b]Александър Вършбоу:[/b] Бих могъл да кажа, че това e засилването на нашата отбранителна и възпираща позиция спрямо Русия, но и спрямо други потенциални заплахи. Трябва да продължим да напомняме на хората, че Русия не е единственият проблем – да, тя е голям проблем, но не единственият. НАТО като отбранителен съюз трябва да вземе предвид, че негова задача номер едно е нашата отбранителна позиция да е достатъчно силна и гъвкава за заплахите, срещу които сме изправени през 21 в.

Също толкова важно е и това да направим повече за стабилизирането на нашия близък регион, осигурявайки повече подкрепа за страни на изток като Украйна, Грузия и Молдова, които са под натиск от Русия и се нуждаят от помощ за засилване на сигурността и суверенитета си. Ние също така трябва да предоставим такава помощ и на страните по южните ни граници като Мароко, Тунис, Йордания, които се опитват да се борят срещу силите на ислямския екстремизъм и да засилят институциите си, така че да могат да осигурят положително бъдеще за своя народ. НАТО е само един от многото играчи, но ние ще трябва да предоставим много помощ, ако те ни я поискат. /БГНЕС