Кирил Комаров: Ще отменя всичките си ангажименти за първа копка на АЕЦ „Белене“

Унгарският модел, по който се изгражда АЕЦ „Пакш“ 2, би бил подходящ и при изграждането на АЕЦ „Белене“. „Росатом“ е готов да участва като строител на АЕЦ „Белене“ при всички варианти, а като инвеститор – зависи от условията и модела, които е избрало българското правителство.

Това заяви пред български журналисти първият заместник генерален директор на „Росатом“ Кирил Комаров, предаде специалният пратеник на БГНЕС в Будапеща Георги Пашкулев.

Агенция БГНЕС публикува пълния текст на интервюто с Кирил Комаров.

[i]Въпрос:[/i] Кирил Борисович, преди няколко дни министърът на енергетиката Теменужка Петкова заяви, че не изключва нито един вариант за развитие на проекта АЕЦ „Белене“. Проявява ли руската страна принципен интерес за участие във финансирането на строителството с използване на вариантите, които бяха предложени преди няколко години? Възможно ли е участието на „Росатом“ в качеството на акционер в строителството на атомната електроцентрала?

[i]Кирил Комаров:[/i] Винаги сме потвърждавали и многократно съм заявявал на г-жа Петкова, че „Росатом“ при всички случаи е готов да окаже подкрепа и да участва в проекта по начин, който ще бъде удобен за българското правителство. Често ни задават въпроса дали сме готови да участваме като изпълнител на проекта, ако бъдат намерени средства? Винаги сме потвърждавали, че сме готови да го направим.

Що се отнася до нашето участие в проекта, „Росатом“ е натрупал голям опит при най-различни сценарии. В момента се намираме в Унгария, където изграждаме АЕЦ „Пакш“ 2 въз основа на междуправителствено споразумение. Източникът за финансиране е държавен кредит. В Турция, която е съсед на България, ние сме инвеститор и сами влагаме пари. Всеки от тези проекти се нуждае от структуриране, определени условия и отношения.

[b]Всичко зависи много силно от това какви цели си поставя българското правителство.[/b]

За Унгария най-важното е евтината електроенергия, която позволява да се развива националната икономика, да има конкурентноспособно производство, което да консумира тази електроенергия. Те искат да бъдат конкурентноспособни на пазара за сметка на евтиния ток. Това е тяхната главна цел, по тази причина те избраха пътя на междудържавния кредит. Нека бъдем честни от икономическа гледна точка това е най-изгодният вариант. Той предоставя възможност да се получи кредит при най-евтината лихва. Това е възможност да се получи кредит за възможно най-дълъг период, да не бъде обслужван по време на строителството на самата електроцентрала, да бъде изплащан, когато тя вече е завършена, от доходите, които идват от продажбата на нейното електричество. От икономическа гледна точка това е най-добрият вариант, но има и други.

Например, в съседна Турция изграждаме АЕЦ „Аккую“. За да се осъществи този проект, турското правителство ни даде гаранции за покупката на електричество на достатъчно висока цена – ако бъдем честни, на по-висока цена, отколкото е тази на българския пазар. Техният интерес е ясен: те не желаят да рискуват, защото това е първата АЕЦ в Турция. Анкара желае рисковете да се поемат от инвеститора, но са готови да платят за това. Те са готови да купуват ток на цена, която да покрие разходите и риска на инвеститора.

Въпросът за нашето участие в проекта АЕЦ „Белене“ директно е свързан с това българското правителство да вземе решение какъв е неговият приоритет и от какво се нуждае. Това решение ще се вземе въз основа на неотдавна появилия се доклад на БАН, на други експертни източници и широко обсъждане.

[b]След като чуем българската позиция и приоритет, ние сме готови да вземем решение какво да бъде нашето участие и под каква форма. Но като цяло смятам, че най-перспективният и правилен вариант за България е да тръгне по пътя, по който пое Унгария. Това би било логично.[/b]

[i]Въпрос:[/i] Т.е. според вас за България най-подходящ е т.нар. „унгарски вариант“?

[i]Кирил Комаров:[/i] [b]От икономическа гледна точка това е най-добрият вариант за България. Твърдо съм убеден в това. От само себе си се разбира, че не мога да взема решение от името на българското правителство. Тук говоря като експерт, представяйки само една гледна точка. Решението трябва да се вземе от българското правителство.[/b]

[i]Въпрос: [/i]В България често се говори за приватизацията на проекта АЕЦ „Белене“. Ако тя се състои, „Расатом“ готов ли е да участва в строителството на централата?

[i]Кирил Комаров:[/i] [b]Като строител сме готови да участваме във всеки вариант, който българското правителство избере. Като инвеститор зависи от условията и модела.[/b]

[i]Въпрос:[/i] Какви са вашите очаквания за бъдещото сътрудничество между България и „Росатом“?

[i]Кирил Комаров:[/i] Ние имаме дългогодишно сътрудничество. Става дума за десетилетия добра работа и сътрудничество. Дори отрицателните моменти, като арбитражното дело в Женева, никога не са пречили на нашите текущи и много добри, дори бих казал, приятелски отношения. През цялото време, докато течеше арбитражното дело, работихме за удължаването на срока на експлоатация на АЕЦ „Козлодуй“ и подарихме на централата втори живот. Тя вече е работила 40 години и сега регулаторът официално удължи живота й с 10 години, но изследванията, които направихме, показват, че тя може да работи още 30 години в това състояние, което е сега.

През всичките тези години ние сме изключително надежден доставчик на ядрено гориво за АЕЦ „Козлодуй“. Планираме да останем такъв надежден доставчик през целия период на експлоатация на българските АЕЦ. Водим активни преговори и относно бъдещето на отработеното ядрено гориво, как да бъде преработено, как да се съхранява и др. Твърдо вярвам, че между Русия и България вече съществува много сериозна база за приятелски отношения. Имаме добри шансове за съвместно добро бъдеще.

[i]Въпрос:[/i] Можем ли да ви очакваме на изливането на първия бетон на АЕЦ „Белене“?

[i]Кирил Комаров:[/i] Безусловно. [b]За токова важно събитие ще дойде със сигурност, зарязвайки цялата си работа. Най-важното е то да се състои.[/b]

[i]Въпрос:[/i] Какви са успехите на „Росатом“ на международния пазар?

[i]Кирил Комаров:[/i] Продължаваме да се развиваме много активно. Днес осъществяваме проекти по 42 блока в света, от които 8 са в Русия, а 34 – в чужбина. През отиващата си година окончателно предадохме в експлоатация 2 блок на АЕЦ „Куданкулам“ в Индия. Подписахме договор за строителството на 5 и 6 блок на тази площадка. Активно продължаваме работата по строителството на 3 и 4 блок на „Куданкулам“, който беше подписан преди година. В Китай приключихме на практика работата по 3 блок на Тянванската централа. В близко бъдеще очакваме официалното завършване на всички процеси, но блокът вече работи. 4 блок ще бъде завършен през следващата година. Активно работим в Беларус, където се очаква първия блок да бъде пуснат в експлоатация през 2019 г. Важен напредък имаме в Бангладеш. Преди няколко седмици местният регулатор издаде лиценз за заливането на първия бетон на бангладешката станция. След 10 дни ще се състои церемонията по неговото изливане, което означава старт на строителството. Активно работим в Иран, Финландия, Унгария.

Искрено се надявам, че в най-скоро бъдеще заедно с вас ще можем с гордост да съобщим, че и България е сред страните, които са взели решение да строят ядрена централа. /БГНЕС