Премиерът на Румъния Търичану(център), еврокомисарят Оли Рен(л) и координатора на пакта Ерхард Бусек(д) приветстват подписването на ЦЕФТА
Премиерът на Румъния Търичану(център), еврокомисарят Оли Рен(л) и координатора на пакта Ерхард Бусек(д) приветстват подписването на ЦЕФТА / БГНЕС
ЦЕФТА е мъртва, да живее ЦЕФТА!

ЦЕФТА е най-доброто потвърждение, че страните от Западните Балкани все още не са готови за членство в ЕС. Ще бъде положителен сигнал още веднъж да се опитаме да преодолеем балканската недозрялост и с помощта на ЦЕФТА да направим крачка напред.

Централноевропейското споразумение за свободна търговия (ЦЕФТА) за голяма част от последните държави, които се присъединиха към Европейския съюз, служеше като преддверие пред присъединяването към съюза, т.е. като своеобразна генерална репетиция за единния пазар. Първоначалният ЦЕФТА договор е подписан от страните от Вишеградската група, т.е. Полша, Унгария и Чехословакия на 21 декември 1992 г. в Краков, Полша, и същият влезе в сила през юли 1994 г. За тези страни ЦЕФТА означаваше златен билет за ускорено влизане на единния пазар на ЕС - тези страни не само бележеха необходимия бърз растеж на взаимен обмен в годините, които предшестваха присъединяването към ЕС, но и създадоха здрава обща основа този растеж ускорено да продължи и след като станаха членки на съюза.

За съжаление регионът на Западните Балкани не може да се похвали с идентичен резултат. Въпреки че за страните от Западните Балкани се прилага вече почти 12 години, цифрите показват, че икономическите последици от този договор са, в минимална степен скромни и дори разочароващи. В общият обем на обмен със страните от ЦЕФТА региона участва със съвкупен обмен от 20,5% през 2008 г., а през 2017 г. се свежда само до 10,56%, т. е. от общата обмяна на стойност 2,18 милиарда щатски долара през 2008 г., през 2017 г. общия обмен със страните от ЦЕФТА региона е намалил до 1,41 милиарда долара.

Когато към това се прибави обстоятелството, че почти всяка откакто членки на договора са страните от Западните Балкани решаваме "кризисна ситуация", в която една държава решава да въведе извънредни търговски мерки, по само за нея ясни и основателни причини, става ясно защо трябва да повдигаме въпроса за преразглеждането му. Двата косовски примера през последните няколко месеца са само част от тази безславна практика на държавите-членки на ЦЕФТА, трансграничните политически въпроси да се опитват да се решават с икономически мерки - преди, такива примери даваха и Сърбия, Босна и Херцеговина, и дори Македония. Но в такива ситуации никой не печели - а загубата е обща за икономиката на всички страни от Западните Балкани. Без инструменти и механизми, с които да се гарантира неговото последователно прилагане във всеки един момент, както прилагането му в такива обществено-политически среди като региона на Западните Балкани, ЦЕФТА договор е мъртъв. /БГНЕС

---------------------------------------------------------------------------------

Бранко Азески - председател на Стопанската камара на Македония за Плусинфо