Българи от Западните покрайнини: За нас София е по-близо от Ниш

Все повече българи от Западните покрайнини след завършване на гимназия избират да продължат висшето си образование в София, предаде специалният пратеник на БГНЕС от Цариброд Георги Пашкулев.

В град Цариброд, който се намира в непосредствена близост до сръбско-българската граница, има две училища – основно и гимназия. В гимназията от 8 години има и паралелки на български език. По две паралелки са на български и две на сръбски във всеки клас от 9 до 12 клас.

„Напоследък все повече деца избират да продължат следването си в български университети“, сподели пред БГНЕС Надежда Каменова Стоянович, която е журналист в радиотелевизионния център в Цариброд.

Тя разказа, че само до преди две десетилетия от един випуск, който наброява между 100-120 деца, не повече от 4-5 са отивали в България, докато останалите са предпочитали Ниш, Белград или някое друго място в Сърбия.

„Сега е точно обратното. От последния випуск над 90% от децата се записаха в България - в София, Благоевград, Пловдив. Имаме наши представители почти в цяла България“, каза Надежда и добави: „Най-близкият университет в Сърбия е този в Ниш, а това е по-далеч от София. Това също е една от причините, по които нашите деца избират България. Те са по-близко до нас и ние можем по-често да се виждаме“.

Тя подчерта, че и децата, и техните родители са много доволни от добрите условия за следване, които са създали властите в София за българите от Сърбия. Става дума за Постановление 103, определящо реда, по който нашите сънародници от Западните покрайнини имат право да получават стипендия като редовни студенти и имат право на общежитие.

Липсата на работа е основният проблем пред Цариброд и неговите български жители. „Не мога да кажа, че живеем много добре. Трудно е най-много заради това, че няма работа. Цялото производство беше закрито през миналото десетилетие“, разказа Надежда.

От тогава много малко неща са възстановени. Единственото работещо предприятие е текстилната фирма, която има български собственици. Но заетите там са много по-малко, отколкото са били навремето. Голям удар върху града е нанесен със закриването на каучуковото производство, което е давало препитание на над 1000 работници.

„На хората най-много им липсва това, че няма работа и не могат да си осигурят един нормален живот. През последните година-две се появиха инвеститори, които имат цехове наблизо в България и търсят работници. Много хора от Цариброд работят там и това е една от възможностите“, каза Надежда.

През последната година доста българи от крайграничните общини и София идват в Цариброд на така наречения „гастротуризъм“.

„Хората идват по различни причини - да се разходят, да прекарат времето си в ресторант, да видят или да си купят нещо. Ходят и до Пирот, и до Ниш. През седмицата няма много туристи, но събота и неделя в Цариброд се чува само българска реч“, заяви Надежда.

Местните се доволни, че туризмът се развива и инвестират все повече в този сектор. Строят се къщи за селски и планински туризъм, а в Поганово, където е разположен прочутият манастир, има и етно къщи, където може да се остане за по-дълго време.

Нашите сънародници са привлечени от природните красоти, както и от вкусната домашна храна.

„Дали българите искат да се завърнат към природата или нещо друго – не знам. Но за нас и за град Цариброд това е много важно“, каза Надежда. /БГНЕС