Една млада юристка, която харесва живота си в България

Тя е млада, амбициозна и привлекателна. Повечето й приятели са зад граница, но тя е щастлива, че си е останала в България. И не преиграва с това, не се прави на оригинална с избора си, напълно честно споделя позицията си. Казва се Зорница Димитрова и е адвокат в София, завършила е Нов Български Университет и University College London.

Това, което ме накара да се върна в България е, че, според мен, страната ни дава доста по-различни и всестранни възможности за реализация на един млад човек, казва тя. И продължава - още от ранните етапи на кариерата си специалистите у нас получават по-голяма доза оперативна самостоятелност за своята работа, отколкото в чужбина. Имаме поле за по-голяма креативност и по-всестранна изява. По тези причини един млад специалист може да се развие в посоката, в която иска. В чужбина, на Запад, това би било малко по-трудно. Там трябва да се мине по съответния канал за реализация, за да може да се достигне в по-късна възраст до етапа, в който имаме свободата да се реализираме точно там, където желаем.

В Лондон специализирах интелектуална собственост, уточнява Зорница. Юрист съм по образование и отидох във Великобритания, защото се насочих към тази тясна професионална област с цел да практикувам точно това. Винаги съм го искала, категорична е тя.

Доколко интелектуалната собственост е неразорана територия у нас не е много ясно. От законодателна гледна точка в България имаме всички защити, които се предлагат в цяла Европа. От друга страна, обществото не е възпитано да възприема интелектуалния труд като нещо, което е стойностно и би следвало да подлежи на защита, смята Зорница. Тук е проблемът. Ние имаме права, разполагаме със съответните защити, но никой не ги търси. В тази връзка трябва да се направи повече. Аз, като юрист, и моите колеги считаме, че е важно да повдигнем въпроса и да осведомим обществото, че това, което артистите създават, всъщност, подлежи на защита, пояснява Зорница.

Защо съм в България, при положение, че можех да си намеря работа и да остана във Великобритания? Много просто - тук имам по-приятно ежедневие, не толкова натоварено. Имам много по-добър баланс между работа и свободно време, радвам се на оперативна самостоятелност, дават ми възможност за голяма креативност. Това са най-големите предимства.

Според мен, абсолютен мит е, че в България заплащането е лошо. Истината е, че у нас има глад за специалисти, за образовани хора, и то такива, които си разбират от работата, споделя младата юристка. Такъв човек в България получава заплащане, което за стандарта на живот тук е еквивалентно на това, което би получил някъде в чужбина. По-малко е като чиста стойност, но като качество и ниво на потребление е абсолютно същото, убедена е тя.

Много мои приятели и колеги са зад граница и установявам, че 50 на 50 е съотношението на тези, които искат да останат и тези, които държат да се върнат в родината. Мисля, че това е процес на осъзнаване. Когато отидеш в чужбина първоначално преживяваш културен шок. След това преминаваш през много етапи - искам да остана, искам да се върна, искам да отида в трета държава. Настроенията се менят постоянно и не може да се каже категорично кой на каква позиция е. Не са малко тези, които категорично решават да се върнат, особено, когато се стигне до етап семейство. След дълго претегляне на „за” и „против” надделява решението да градят семейство тук, в България.

А иначе, какво ни липсва тук ли? На първо място - качественото образование. Не може без него- това е голям проблем. Образователната система и начинът, по който младите хора я осмислят и преминават през нея - това е големият дефицит на България. Имаме система, университети, специалисти, но младите хора не приемат образованието у нас за толкова голяма ценност, колкото всъщност то е и трябва да бъде, с малко тъга констатира Зорница. /БГНЕС