Пътешествие за най-малките през вековете - в света на изкуството по нашите земи

Дали ще извае съдинка за месене на хляб, или ще изпише одеждите на български цар или царица, дали ще нарисува копие, или ще направи керамична икона, детето, дошло днес в Музея на колела пред Народния театър е еднакво щастливо.

Тук го чака истинско пътешествие през българската история на изкуството, където на открито са оформени палатки-работилници, предаде репортер на БГНЕС.

Като се започне от първобитното изкуство, мине се през изкуството на древните траки, римското изкуство, прабългарското изкуство, Златния век, та чак до следосвобожденското изкуство. Малките са на възраст от около 2-3 г., та чак до 15 г. Оформено е едно огромно ателие по изкуствата през вековете по нашите земи и оправдано на всички им е интересно- от децата до родителите. За награда най-старателните получават и диплом - за познавач, за изследовател на тракийските гробници, за рисувач на средновековни миниатюри, за пазител на средновековни тайни или за успешно преминат курс на художник . За това, че са минали през всички ателиета и са събрали необходимите печати от работата си в тях.

Прояви като днешната са много полезни за децата, защото съчетават приятното с полезното, сподели пред БГНЕС Нина, майка на 3-годишната Ния, която майстореше фигурки в палатката на праисторическото изкуство. Тук децата ни общуват и научават неща, които в градината или в училище могат да пропуснат, продължи тя. Дъщеря ми искрено се забавлява и ни е много приятно тук, призна младата майка. Тя самата, разглеждайки щандовете и беседвайки с аниматорите, смята, че е отчела и някои свои пропуски в познанията, които в тази атмосфера могат лесно да се наваксат. Нина е пристрастна към символиката на Златния век и е част от повечето българи, които се гордеят с постиженията на предците ни, намират утеха и сили за себе си в славната ни история.

Виктория е първокласничка и на щанда на изкуството на Втората българска държава апликира портрет на цар Константин Асен, с позлатена мантия и тежка корона на главата. Има самочувствието, че познава българската история, но има още много да учи.Засега обича всички предмети, но най-любим предмет й е физическото, заяви тя пред нас.

Доведох детето си тук, за да научи нещо интересно за историята ни, да рисува, да се занимава, каза ни друга млада майка - Станислава. Дъщеря ми тази есен ще бъде ученичка и макар че е още мъничка, помни всичко, което чуе, похвали детето си тя.

Пред Народния театър, на площ около 500 кв.м., е разположен Музеят на колела. А само на метри от мястото, където децата се забавляват в рисунки и майсторене на фигурки и украси, по самите стълби на централния вход на театъра, се валят десетина счупени бутилки от бира и твърд алкохол, фасове от цигари, боклуци от всякакъв вид. За да се скрият от жегата тук са се приютили няколко души с децата си, които като че ли не забелязват дебнещата ги опасност от счупените стъкла.

На това му се вика българска работа, без извинение - да представиш такъв красив проект, да зарадваш стотици деца от столицата, да помислиш за кетъринг с напитки и сандвичи и …да ги разположиш в близост до такъв боклукчарник! И то къде? На територията на Народния театър „Иван Вазов”- в деня на светлата годишнина от рождението на поета. /БГНЕС