Стотици изпратиха проф. Богдан Богданов в последния му земен път

Стотици изпратиха президента и основател на Нов български университет проф. Богдан Богданов в последния му земен път по време на опелото в църквата „Св. София”, предаде репортер на БГНЕС.

Той имаше визия и много енергия да преследва тази визия. Затова ще остане като голям учен и като визионер, заяви Екатерина Михайлова. Според нея до голяма степен Нов български университет е това, което е в момента благодарение на проф. Богдан Богданов. „Той имаше специално отношение към всички ни, търсеше хора, търсеше идеи, провокираше ни да направим нещата така, че да бъдат различни, смислени и да бъдат обществено ангажирани. Той не седеше само в рамките на чистата наука, искаше и нещо повече, и го правеше”, заяви Михайлова.

Тя сподели, че от професора е научила много неща. „Научила съм за това, че трябва да се работи, че трябва да си скромен, последователен и много упорит за целите, които си поставяш. Не всеки го прави, много го говорят, но той го правеше. Затова всички го приемаме за свой учител”, категорична бе Екатерина Михайлова.

Проф. д-р на историческите науки Валерия Фол, на когото проф. Богдан Богданов е бил семеен приятел, заяви, че ще го запомни като голям учител и човек, който градеше. „Той правеше, той направи университет, когато всички рушаха, той градеше. Той не само духовно изграждаше хора, но и се опита да направи, и направи един абсолютно модерен и европейски университет”, добави проф. д-р Валерия Фол.

Сред дошлите да изпратят проф. Богдан Богданов в последния му земен път бяха още – президентът Петър Стоянов (1997 г. – 2002 г.), министър-председателят с мандат 1997–2001 г. Иван Костов, поетът и преподавател Марин Бодаков, писателят Георги Господинов и актрисата Цветана Манева.

Професор Богдан Богданов, д.н. - класически филолог и дългогодишен професор по история на старогръцката култура и литература в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, почина на 5-ти август.

Проф. Богданов е публикувал на български език голям брой преводи на старогръцки автори, сред които се откроява участието му в четиритомното издание на „Диалози“ на Платон, преводите на „Характери“ на Теофраст, „Дафнис и Хлоя“ на Лонг, „Животът на Александър Македонски“ на Псевдо-Калистен, „Към себе си“ на Марк Аврелий, „Диатриби“ на Епиктет.

Автор е на книгите „От Омир до Еврипид“, „Омировият епос“, „Литературата на елинизма“, „Мит и литература“, „Романът – античен и съвременен“, „История на старогръцката култура“, „Орфей и древната митология на Балканите“, „Старогръцката литература“, „Промяната в живота и текста“, „Европа – разбирана и правена“, „Отделно и заедно“, „Университетът – особен свят на свобода“, „Минало и съвременност“, „Разказ, време и реалност в старогръцката литература“, „Текст, говорене и разбиране“, както и на издадената в Испания книга „Modelos de realidad”, издадената в Германия „Reading and Its Functioning“ и издадената във Франция „Penser et construire L’Europe“.

Последната книга, която професор Богдан Богданов остави, е „Думи, значения, понятия и неща“.

Носител е на ордена Grand-Croix de l’Ordre de Phenix, Gre`ce, за дейността си като посланик на България в Гърция и наградата „Христо Г. Данов” за хуманитаристика.

Основател е на форумите за литература, образование и гражданско общество в www.bogdanbogdanov.net и водещ на най-значимите семинари в Нов български университет.

Поклон пред един голям учител. Душата е безсмъртна! /БГНЕС