Боровинкови дни и нощи на върха на Балкана

[i]„Едно от хубавите неща на този див, див живот тук, на края на света е, че мога да изляза по чехли на двора и на бързо, на стотина метра от хижата, да си откъсна една манатарка за вечеря. А докато отивам към "градинката" с гъбите да се порадвам на малките диви прасенца, които пасат наблизо…”.[/i]

Запознайте се с Борко. Борко живее на 1503 метра надморска височина в Балкана и почти всеки ден му се налага да пренася по сто килограма товари на гръб. Не се оплаква. Компания му правят Люк и Леа. Да не помислите обаче, че ще стане въпрос за някоя междузвездна сага от необявен досега епизод, не – Люк и Леа са котки, при това високопланински.

Животът на Борко не е лесен, но не се оплаква, все пак живее на едно от най-красивите кътчета в България. Завържат ли му самара на гръб, тръгва по пътеката и от хижа „Амбарица” слиза до Черни осъм за чувалите с боб, леща и брашно.

Хижа „Амбарица” се намира в национален парк „Централен Балкан” в Стара планина, на 1503 метра надморска височина. До хижата път за кола или джип няма, само отъпкани туристически пътеки, означени с прясна маркировка. Има няколко подхода към нея. Един от тях е през Сопот и на човек без особена подготовка му трябват около 5 часа, за да стигне. Преходът е наситен с изключително красиви пейзажи, смесена гора, поточета и голи поляни. Балканът е толкова голям и толкова предизикателен, че отначало дори е малко стряскащ. Качиш ли се на билото обаче, между Троян и Сопот, се оказваш заобиколен от първенеца връх Ботев, малък и голям Кръстец, перчи се и Купена, който придава алпийска атмосфера на „Амбарица”.

В началото на лятото, когато слънцето е все още щадящо, а билките тамън показали се, може би е най-подходящото време за подобно преживяване. Въпреки че тази година жегите се усещат и тук, последните два-три дни от юни освен, че са непоносими в града, принуждават стопанката на хижа „Амбарица” Ема Гатева да извади от склада ледогенератора, за да има свежа лимонада за Джулая.

Борко е завързан за един бор в подножието на хижата и изглежда доста доволен. Има си кофа с вода и цяла поляна със свежа зеленина. Боровинките около хижата още не са узрели, а от „наблюдателната” площадка пред сградата станцията на връх Ботев мига в далечината.

Хижа „Амбарица” се стопанисва от Ема вече четири години. Тук тя посреща планинари с топъл чай, а на сутринта ги изпраща отново на поход с невероятно вкусни мекици и боровинково сладко. Всъщност Ема посрещна тук – на 1503 метра над морското равнище, хиляда човека за единствения високопланински фестивал, организиран изобщо някога у нас - Фестивалът на боровинките! Тази година обаче фестивал няма да има, въпреки че се очаква реколтата от боровинки да даде няколкостотин буркана вкусно сладко. Има и много работа по хижата.

Ето защо тази година, между 21 и 30 юли, на „Амбарица” Ема организира летен лагер. Всеки, които може да отдели от личното си време, е добре дошъл в Балкана, за да помогне в изпълнението на различни хижарски задачи, защото както казва Ема: "едно време хижите са строени с доброволен труд и самоорганизиране. Всъщност това е най-добрият пример за гражданско общество".

По време на лагера ще се почистват и маркират пътеките, така че момичетата може да не си лакират ноктите, защото на „Амбарица” боята ще е в изобилие. Всеки, който желае ще може да съпровожда Борко, докато сам си пренася сеното или да майстори маси и пейки, и разни други дворни подобрения. Ще се вари сладко от боровинки за зимата и ще се пече хляб. Хранителните продукти ще са осигурени, а на място заедно с Ема лагерниците ще приготвят храната.

Освен хижарската работа по време на лагера планинарите ще се запознаят с начините за оказване на първа помощ, билките и използването им, основни планинарски умения за ориентиране и оцеляване в екстремни условия.

А докато лагерниците пъргаво работят за облагородяването на хижа „Амбарица”, Борко, Люк и Леа ще пазят повече сянката. Може би ще стискат лапи и копита Ема бързо да успее да събере пари, за да се поправи въжената товарна линия, която някога е свързвала хижата с Черни осъм.

Именно чрез нейна помощ е построена „новата” хижа „Амбарица” в началото на 60-те години. За тези, които не знаят в местността Дълги дял има две хижи, носещи това име – новата и старата/първата. За съжаление старата или първата хижа „Амбарица”, строена през 30-те години на ХХ век от тогавашния троянски елит и с лични средства от цар Борис III, вече тъне само в разруха. Между другото строителството на първата хижа се определя като едно от значителните обществени начинания в Троян.

Новата хижа „Амбарица”, сега стопанисвана от Ема, която я заварва занемарена досущ като първата, е масивна постройка, намираща се буквално на десет метра от старата, е строена за шест месеца през 1958-59 година с помощта на въжената линия. В архивите пише, че със строежа троянските туристи показват на какво е способна обществеността когато се гради високопланинска хижа, която ще служи на всички.

Та, въжената линия днес обрасла в горски шубраци, може да помогне много на нелеката хижарска работа. Стълбовете си стоят, просека също, трябва му подкастряне и едни нови въжета. Задача към настоящия момент е непосилна за Ема, поне докато не се набере нужната около 20 хил. лева сума.

Дотогава Борко ще продължава да мъкне чувалите с боб, леща и брашно по горската пътека на гръб, съпровождан от Люк и Леа.

А, вие, ако не сте решили къде да прекарате лятната отпуска или пък си мислите за още едно хубаво преживяване след плажуването, можете да опитате благотворния ефект на колективния труд и поемането на глътка свеж планински въздух. Малко неща ободряват духа и тялото така, както грижата за нещо красиво, екипната работа, помощта, новите приятелства и, разбира се, дните извън задушливия и напластен със стресови емоции градски живот. Човекът е човек, когато е на път? Ако питате нас, човекът е човек, когато се намира на голяма надморска височина и сам открива себе си сред онази ударна доза кислород във високото, райско, зелено „нищо”. /БГНЕС