"Баба и Деде" пазят легендарния Галичник

На само 100-на километра от македонската столица Скопие, в планината Бистра, се намира една от най-красивите планински местности - Галичник, богата на личности, на история, на култура, на млекарството... Тук са родени едни от най-изявените иконописци, дърворезбари, зидари и стоковъди. И разбира се фолклорни легенди като Александър Сариевски, който с божествен глас изпълняваше – Зайди, зайди, ясно слънце. Тук се провежда и незабравимата печалбарска "Галичка сватба" на Петровден, предаде специалният пратеник на БГНЕС.

Освен това Галичник е богат и с околностите си, където всеки може да остане със себе си в Бигорския манастир, да види потопената църква „Свети Никола“ край Мавровското езеро, да изпие една люта македонска ракия в колоритните села като Янче, Тресонче, Селце и неповторимото Лазарополе.

Само преди 70-80 години в село Галичник са живеели близо 6000 души. По планинските масиви са отглеждани над 120 000 глави овце. Но идва 1945 години и югославската комунистическа партия за седмици опустошава всичко. Първо отнема овцете, след това земята. "Имаше хора, които превъртяха. Само си представете какво означава да ти отнемат 10-15 000 глави овце", ни разказват днешните потомци на галичаните пред паметника на Георги Пулевски до църквата "Св. Петър и Павел", която се издига гордо на площада в центъра на селото.

На времето е имало три части - Горен, Долен и Среден Галичник. Така са били разпределени и гробищата. В края на 60-те години на миналия век Галичник опустява в рамките на 1-2 години. В продължение на 20 години хората се мъчат да оцелеят, но останали без препитания, без животни, без право да стопанисват земята си, властта им забранява да отглеждат дори и кози. И всичко това става на мястото, за което старите разказват: "Галичник хранеше цел Стамбол".

Галичаните се славят със своя комитски дух, патриотизъм, вродени таланти за дърворезба, дялан камък... но и чувството си за хумор и остроумие. Така, когато през 1945 г. в Галичник пристига пратеникът на югодиктатора Тито и им обяснява, защо им отнемат животните, земята и поминъка и на края гордо им казва: Не се притеснявайте, оттук нататък компартията ще се грижи за Вас, тя ще плаща сметките, тя ще работи за Вас, един от присъстващите потегля с каруцата към местния магазин и товари чували с брашно, захар и други хранителни продукти. След като продавача го питал кой ще плати, той отвърнал: "Е, онзи с кожения шлифер и неговата партия..." По онова време Галичник е имал и собствена хидроцентрала, но и тя се оказва излишна за титова Югославия. И Галичник остава на тъмно известно време...

Тук турчин не е командвал, но 1945 година се оказва по-опустошителна от османското робство.

Освен храма "Св. Петър и Павел" в Галичник има още две църкви "Света Петка". Едната се намира в гората отсреща и там се празнува "Преображение". Тя е напълно възстановена от рода Филиповски. Другата църква е в края на Галичник и в момента е почти напълно реставрирана с дарения на галичаните. Тя датира от 16-ти век.

Навремето цели кораби са изнасяли до Щатите известния галички кашкавал. Днес тук има една малка мандра, която работи само през активния сезон. По красивите поляни днес се виждат малко стада.

В почивните дни и през лятото Галичник е по-оживен. Гордите галички внуци са стегнали къщите в автентичния стил. Градините са им красиво подредени. През зимата тук трудно се стига, но през лятото трудно си тръгваш....

От 1990 година тук постоянно живеят Павле и Борка Лукановски. Те са и единствените жители, които обитават целогодишно Галичник. Двамата стопанисват къщата за гости "Баба и Деде". През лятото им помагат децата и внуците. Стават рано - към 5.00 и си лягат след последните гости. "За мен е изключителна гордост да бъда Галичанин. Тук съм отрасъл. Тук ще бъда до края на живота си. Галичник е нещо свято за Македония, но за съжаление държавата прави много малко неща за нас. Да не кажа нищо. Трябва да се построи пътя... за да има живот. 6 месеца от годината ние сме напълно отцепени от света", казва Павле, чийто баща е известния местен комита Йордан.

Павле разказва, че от целия свят идват туристи. "Идват и от България, но искам да идват повече... Ние сме сродни по всичко", казва още той и прегръща баба Борка, която също е от комитска фамилия от село Лафчани, Кичевско. Двамата мечтаят Галичник да не бъде оживен само около "Галичката сватба". По стара традиция печалбарите от “Галичник” се връщали на Петровден за да се оженят. Имало години, когато са се вдигали и по над 30 сватби на този християнски празник.

От 1963 година тук се възражда провеждането й под нейния автентичен вид. Рано сутрин на Петровден зетят и най-близките роднини отиват на гробищата да поканят на веселба мъртвите. Музикантите изпълняват тъжна музика, а младите искат "разрешение за сватба" и да ги поканят. Най-напред върви младоженецът с бъклица вино. След него вървят близките с ракия и сладкиши. Пред гроба момчето се прекланя три пъти, пали кандилото и свещи, през сълзи кани покойните, докато музикантите от страни изпълняват тъжни песни.

Еве свадба ке правиме, без тебе, татко, жала и плача

шчо не си со мене да ми

заличиш софрата,

да ми пречекаш роднини,

роднини и приятели твои и мои!

Прости ми татко я ке се жена,

остани радостен шчо те посетив,

шчо те посетив, што те почестив.

След това булката пред чешмата "Упия" играе "невестиното хора", а останалите "Тежкото печалбарско хоро". След това невестата взима халката и казва: През пръстена те гледам в сърцето ти ще проникна!

Днес като видят непознат по улиците галичаните веднага спират и питат: Ти от кой си и започват да изреждат имената на славните родове. Разговорът почти винаги свършва с думите. Абе, щом дедото и баба ти са от Галичник, значи са били големи хора...

Великият Григор Пърличев в поемата си "Войводата" също увековечава Галичник. Ето и първите редове.

Над Галичник в Река от писък ечат висините.

Каква ли беда тоя път

събрала е вкупом сред село мъжете, жените,

та жалостно всички редят?

"Дали над поля житоносни градушка захваща,

или скакалци са дошли?

За данък ли кървав султанът войници изпраща,

или са еничари зли?

О, ни над поля житоносни градушка захваща,

нито скакалци са дошли.

Султанът войници за кървава дан не изпраща,

не идат еничари зли! -

Албанци убиха войводата наш, нашта слава,

млад Кузман, героя прочут.

Селата, горите ни сенчести ще осквернява

от днеска разбойникът лют.

Галичанинът винаги се връща. Едно време на Петровден. Днес за да се полюбува на красотата на Бистра, да си спомни за предците и да запази корените си. Днес напълно основателно може да перифразираме известната галичка заръка: Коде и да си, на Петровден у дома да си! с думите: Всички македонски пътища водят към Галичник. /БГНЕС