Днешните дигитални деца се нуждаят от нов тип образование

[b]Подпомагане работата на учителите и повече училищни психолози.

Организиране на повече извънкласни занимания и спорт.

Строги и ясни правила в училище, санкции при неспазването им за всички, за да се намали чувството за безнаказаност и неравенство сред децата. [/b]

Това са трите стъпки, които събраха най-много гласове след проведената днес конференция „Как да спрем насилието в училище – три стъпки за по-безопасна учебна среда”. Организатор на конференцията е БГНЕС с подкрепата на Виваком.

Насилието в училище се превръща в един все по-актуален въпрос, който измества политическите, икономически и спортни новини, но то е проблем, който отдавна съществува в обществото ни, заяви главният редактор на Агенция БГНЕС Пламен Йотински при откриването на форума.

„Когато търсим решение на един проблем, трябва да търсим причините, поради които се е появил. В противен случай, поради липсата на нашето активно действие, учениците попадат в „зоната на здрача”, коментира Йотински.

След него думата взе зам.-кметът на Столична община по направление „Култура, образование, спорт и превенция на зависимости“ Тодор Чобанов.

Чобанов подчерта, че най-ценният ресурс на едно общество са децата и темата за превенцията за насилието и агресията в училище изключително важна. „Тя трябва да започне от семейството. То създава добрата основа на характера, навиците взаимоотношенията у децата. Родителят е алфата и омегата на спокойното развитие на детето. Той най-добре може да преценява във всеки един момент какво се случва с неговото дете и наблюдават ли се тревожни симптоми“, подчерта зам.-кметът.

[b]Тодор Чобанов изтъкна, че Столична община развива множество проекти, които са насочени към това да се привлекат децата към дейности, които ще доведат до предотвратяването на насилието. „Желанието ни е да се развие траен интерес, например към плуването и детето да го практикува, за да може да създаде по този начин позитивен модел за свободното време. Желанието ни е децата да имат различни занимания, които да развият въображението и творчеството им. Когато спечелихме титлата Европейската столица на спорта основен акцент е и ще бъде развитие на спортната инфраструктура и спортни събития. За нас спортът е един от основните инструменти за превенция.“, подчерта ресорният зам.-кмет.[/b]

200 спортни събития само тази година има повече в София във връзка с титлата Европейската столица на спорта. Периферните райони на София, малките населени места също са акцент за спортни събития. Общината е стартирала и съвсем нова грантова схема, насочена към клубния спорт.

[b]Причините за появата на насилието в училищата са социално-икономически и са свързани с трудностите на семействата от гледна точка на работа, финанси и конфликти в дома. Това заяви заместник-министърът на образованието Деница Сачева.[/b]

„Много деца са жертви на различни конфликти, свидетели са на насилието навсякъде. Темата за агресията не е само в училище и това показва всяка новинарска емисия. В 30-40% от информационния поток говорим за насилие – бити лекари, бити учители, войната по пътищата. Въртейки се в този порочен кръг, ние мащабираме проблемите и караме децата да следват погрешни модели”, каза тя.

Сачева изтъкна, че ресорното министерство вече има статистика за инцидентите сред подрастващите миналите година. [b]122 деца са ранени в пътно-транспортно произшествия, регистрирани са 38 смъртни случаи и са отчетени с 396 повече случая на агресия между деца.[/b]

Тя каза още, че от над 4300 училища и детски градини в страната, само в 964 работят психолози или педагогически съветници. Най-остра е липсата на специалисти в области като Ловеч, Силистра, Кюстендил, Перник, Видин и Враца.

[b]„Ще увеличим броя на педагогическите съветници с и психолозите в училище, макар да знаем, че ще бъде трудно да попълним всички празноти”, посочи Сачева.[/b]

Тя обобщи, че е подсилена националната мобилна група за наблюдение на инцидентите сред деца, сформирана е и работна група за механизма за противодействие на училищния тормоз.

[b]„Насилието ражда насилие, нека свалим ръката от децата си, боят не е възпитателна мярка, но когато едно дете навърши 18 години то попада в среда с ясни правила и има Наказателен кодекс и, когато не се спазват има наказания”. Това заяви заместник-председателят на ДАЗД Валентин Димитров..[/b]

„За да подготвим детето за този етап това трябва да стане още в ранна детска и училищна възраст и това се случва с определени инструменти. Учителите казват-ние нямаме нужния авторитет, за да си свършим работата, ние сме демотивирани и не парите са най-важното“, подчерта той

Димитров изтъкна, че има три стълба за въздействие-семейство, училище и улица. Различно е въздействието от тези стълбове, но ако успеем да вменим правилно отношение на родителите и възпитание на децата за уважение към обществото, вярва зам.-председател на Държавна агенция за закрила на детето.

[b]България е сред първите 10 страни с най-висок процент на тормоз в училище. Това показват данните от изследване на СЗО в 43 държави Данните бяха изнесени от Красимира Чобанова, началник сектор „Детска престъпност” в Министерството на вътрешните работи..[/b] „Това се потвърждава и от онлайн изследване на УНИЦЕФ и Държавна агенция „Закрила на детето” през 2015 г. сред 6000 деца, от което става ясно, че вербалното насилие и физическата саморазправа е сред основните проблеми в училище. Според друго изследване на Института по криминалистика и криминология на МВР, около 60% от децата не се чувстват сигурни в училище”, каза тя.

Чобанова обобщи, че от 2000 г. се работи по програма, при която полицейски служители влизат в часа на класа и беседват с децата по различни теми. Целта е възпитаване на ценности и на спазване на правилата. Миналата година са проведени над 7000 лекции такива беседи в повече от 1500 училища. В 201 РПУ-та са създадени детски полицейски управления, които се грижат за децата извън училищно време. От две години съществува и сайт, който информира за безопасността в училище.

[b]Няма да има никакъв успех с решаване на проблема за насилието в училище, ако всички структури не работят заедно. Това заяви Иван Кънчев, главен експерт в Синдиката на българските учители.[/b]

„Освен учениците и доста учители са потърпевши напоследък от насилието. Все още е необходимо да се прави много за превенцията, противодействието на насилието. За да противодействаме на нещо трябва да знаем от къде идва то“, подчерта Иван Кънчев.

„За нас едно от главните неща, които трябва да се направят е подготовката на учителите. Необходимо е учителят и младият човек, който учи за педагог да бъде достатъчно подготвен за това какво го чака преди да влезе в училище, трябва да изучава достатъчно обща и възрастова психология“, заяви той.

[b]Необходими са нови и различни форми на преподаване в училище. Това заяви Евелина Лафчийска от Асоциация „Родители”.[/b]

По нейните думи, образователната система набляга върху знанията, но това е само едната страна на монетата. „Важни са уменията, които липсват, а обществото очаква. Така се губи връзката между знанието и реалния живот. Затова децата се питат защо са в училище, защо трябват да учат математика и физика и тези отговори липсват. Важни са уменията им да общуват едно с друго, защото днешната среда предполага, че те трябва да стоят в редица и това пречи на изграждането на способности за комуникация, включително и дигитални. Да, таблетите и телефоните са необходими почти колкото топлата вода и електричеството. В същото време тормозът в интернет е водещ фактор в агресията между учениците и трябва да се изградят умения за работата в мрежата”, каза Лафчийска.

[b]Нужно е да се създаде Институт за изследване на детето в България към Държавна агенция за закрила на детето (ДАЗД). Това заяви психологът Христо Монов.[/b]

Той изказа мнение, че тежестта на ученическата чантата също влияе на нивата на агресията. „Тежестта може да доведе до агресивно поведение, но по-страшното е излишната информация в учебниците. Как няма да си агресивен, когато е зададено да не можеш да се справиш с онова, което изучаваш“, смята психологът.

[b]Според него основен фактор за създаване на нормален ред за децата, е учителят. Нека да създадем подходяща среда за българския учител, апелира Монов. „Задължихме учителя да ходи всяка година на психиатър, стигматизирахме ги. Нека да създадем центрове за личностно развитие на учителя“, апелира още Христо Монов.[/b]

Депутатът Владимир Вълев, който е член Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта към НС, смята, че спортната зала е мястото на насочване на агресията. „Много деца се оплакват, че нямат подкрепа от родителите си. Те не споделят, не говорят за проблемите си. Децата имат много енергия в тях, която трябва да изразходят някъде и спортната залата е мястото, където да я насочат правилно. Ако агресията не изчезне, то нека да се трансформира в спортен хъс”, каза той.

[b]Пътят за решаване проблема с насилието в училище не е на провинението и санкцията. Това заяви председателят на Комисията по образование в парламента Милена Дамянова.[/b]

„Всяко нещо има отношение към провокиране на агресия-ниско образование, телевизия, семейство. Може да извадим дълъг списък за свършено и дълъг за предстоящото, но след като има една обществена примиримост с агресията, няма да стигнем до никъде. Колкото и промени в законите и наредбите да направим, ако се примиряваме със ситуацията, която виждаме, законите си остават на хартия“, убедена е Дамянова.

Според нея проблемът не е само в нормативната наредба, защото какъвто и да е един акт, той не може да отрази динамиката в развитието на обществото. „Санкцията и наказанието не решават проблема. Те могат да решат проблема само на повърхността, но това не е дългосрочно решение. Ако не намерим и не работим върху причината няма да постигнем нищо с тези наказания“, заяви председателят на ресорната комисия.

Дамянова заяви, че първата стъпка е превенцията, следващата е преодоляване на конфликта и третата е стъпката за преодоляване на криза. Трябва да се стремим да не стигаме до третия етап, допълни тя.

[b]Методите на Макаренко преобладават в българското училище. Това заяви журналистът Валери Найденов.[/b]

„Написал съм много статии по темата. Има отличници, които дори не могат да пишат. Българското образование е мелез между каруца и автомобил, на което му липсват трите гуми”, каза той. Според него за толкова години нищо не се подобрило, а напротив, влошава се.

„Скъпи хора, ако училището има смисъл, то това е възпитанието. Вие помните ли как се произвежда сяра? Аз не. От повечето уроци не помним нищо, но най-важно е възпитанието”, добави Найденов. Според него, [b]учителят не трябва да е имитация на родителя.[/b]

[b]Днешните деца са дигитални деца, а ние не гледаме на реалността и се занимаваме с глупости и то по единично, заяви Георги Апостолов от Център за безопасен интернет.[/b]

Той обясни, че е на мнение, че 50% от учебното съдържание е излишно и сме превърнали училищата в места за лишаване от свобода с това видеонаблюдение навсякъде. Ако някой иска да набие съученичката си той ще го направи в тоалетната, където няма камери, допълни Апостолов.

„73% от децата в България са в социалните мрежи. От 4-годишна възраст започва възрастта им за влизане в интернет. Те са дигитални деца, те не могат да разберат защо трябва да зубрят, което адски ги озадачава и изнервя. Тази негативна енергия трябва да се избие нанякъде. Развиваме у децата умения по негативен начин“, смята експертът./БГНЕС