Защо България е земя на оптимистите

Последният филм на режисьора Стефан Командарев започва с шега.

„Бях в такси, разговаряйки с шофьора, когато той ме попита: „Знаете ли защо България е Земята на оптимистите?“, казва Командарев, който все още се смее на случая. „Тя е земя на оптимистите, защото всички песимисти и реалисти вече са напуснали“, отговаря му шофьорът.

Така започва материалът на агенция „Франс прес“, посветен на известния български режисьор.

Балканската държава е загубила една пета или повече от населението си след падането на комунизма, въпреки че стана член на ЕС преди едно десетилетие, пише агенцията.

„Бяхме девет милиона, когато падна стената, а сега сме около пет милиона. А не е имало война“, казва Командарев в интервю.

По официални данни населението на България е близо до седемте милиона – статистика, която според режисьора може да бъде оспорена, тъй като не се взимат предвид милионите българи, които прекарват по-голяма част от годината, работейки в чужбина.

Каквито и да са точните числа, експертите са съгласни, че българското население може да се превърне в най-бързо свиващото се в света.

Така Командарев решава да разкаже историите на изчезващите българи, представени чрез софийски шофьори на таксита и техните пътници.

В рамките на едно денонощие „Посоки“ – или „Такси София“, както филмът е известен в някои държави, проследява съдбите на учители, бизнесмени и дори свещеник, каращ такси, за да свързва двата края.

„В момента има трима свещеници, които карат такси в София“, казва Командарев. „Всеки, който е загубил работата си или получава малко, като учители, университетски преподаватели, кара такси през нощта. Тези хора виждат реалния живот на улицата, не само този живот, който виждаме по телевизора“, допълва той.

Шофьорът на такси, разказал на Командарев горчивата шега, е бил професор по ядрена физика към Българската академия на науките, преди да загуби работата си по време на „безкрайния преход“ към пазарната икономика, който продължава в България вече 27 години, пише „Франс прес“.

„Чакахме сякаш няколко живота, за да може невидимата ръка на пазара да оправи всичко“, казва режисьорът, постигнал международен успех със „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“. „Междувременно ние загубихме социалната и образователната си системи. Не съм носталгично настроен към комунизма – бях толкова щастлив, когато падна, но ние успяхме да унищожим неща, които трябваше да запазим“, допълва той.

По думите му най-бедната държава в ЕС е преминала от „тоталитаризъм към краен капитализъм“.

„Впечатлението, с което човек остава от медиите, е, че всичко върви страхотно. „Ние сме в ЕС!“, но реалността е, че хората стават все по-бедни, образованието запада, а възрастните хора живеят в ужасни условия“, посочва Командарев.

Той настоява, че описанията на измъчените от прехода хора в неговия филм са достоверни, не само за България, но и за няколко други страни от Източна Европа.

Филмовата библия Variety описва лентата му като „умна, бърза“ моментна снимка на изоставените българи и хвали нейната „трогателна точност и проблясъци на ироничен хумор“, сравнявайки я с филма на Джим Джармуш „Нощ над Земята“.

Командарев не за първи път разнищва неволите на родината си. Той разглежда обезлюдяването на селата в своя документален филм от 2010 г. „Градът на жените баданте“, който разказва за една общност, в която всички жени заминават за Италия, за да гледат там възрастни хора.

Последната му лента „Съдилището“ разглежда щекотливата тема за миграционната криза от гледната точка на бивш пограничен служител, който започва да прекарва сирийски бежанци през турската граница, на която България вече е построила ограда.

С подобна социална ангажираност 51-годишният Командарев признава, че е получавал предложения самият той да влезе в политиката. „Бях питан няколко пъти, но винаги отказвах. Моите филми са моята сила. Преди десет години бях много по-оптимистично настроен, отколкото сега“, споделя той.

Командарев се чувства обезнадежден и от това, което той нарича „липса на обновление“ по върховете. „Тези, които формираха комунистическия елит, или техните семейства, все още са на власт и притежават голяма икономическа сила. Те направиха 180-градусов завой и сега подкрепят пазара“, казва режисьорът и допълва, че въпреки това „те са си същите хора“. /БГНЕС