Камбаните на затрупан с пръст преди 5 века храм „бият” в село край Благоевград
Камбаните на затрупан с пръст преди 5 века храм „бият” в село край Благоевград / БГНЕС
В село край Благоевград на днешния празник на Св. Харалампий възрастните хора „чуват” да бият камбаните на зарита преди 5 века с пръст черква. Камбаненият звън се носи над селото, чували са го и на другите големи християнски празници като „Голяма Богородица”, на „Възнесение Господне” и други, предаде кореспондентът на БГНЕС за региона.
От над 500 години една легенда за затрупан с пръст храм битува и се предава от поколение на поколение в село Габрово. То се намира на 20 километра западно от Благоевград.
Преди близо век на хълма, под който населението „скрило” „Златната църква” е построен малък параклис, също носещ името на Чудотвореца-закрилник на пчеларите. До него днес се изкачиха своя своеобразен „Път към Голгота” едва петима души на селото. Запалиха свещички, закичиха иконата на Св. Харалмапий с кокичета. Попът не селото тази година не дойде да отслужи службата, вече не го държат краката, за да се изкачи по виещата се пътека до върха на „Градището”.
Според легендата, разказана от 67-годишната Зорка Сукалинска, която се грижи за параклиса, в първите години на турското робство се понесла черната вест, че нахлуващите османлии палят и унищожават християнските храмове. В голямото по това време село Габрово имало черква, наречена „Свети Харалампий”. До нея имало каменна чешма с два медни чучура.
Изправени през заплахата храмът им да бъде унищожен, населението на селото решило да го скрие завинаги от очите на поробителите.
Всички, мало и голямо започнали да носят пръст, за да засипят храма. Възрастните жени мъкнели прастта в престилките и цедилки, мъжете в кошери и коне, децата в кошници. Така на мястото на храма се издигнал голям връх. Нарекли го „Градището”. Турското иго се оказало дълго, но хората не забравили за храма си, покрит с пръст. Предавали от баща на син за скритата църква. Нещо повече, нощем чували да бият камбаните. Те биели векове наред, бият и сега.
След Освобождението решили върху хълма над заритата черква да се построи параклис. Речено - сторено. На високия откъм къщите на махалата над 30 метра стръмен връх бил изграден паракрис на „Св. Харалампий”. Черква върху черква.
През социализма той позападнал, вместо вътре да горят свещи, крякали жаби, шетали гущери.
Зорка Сукалинска грижи за параклиса „Свети Харалампий" край Благоевград. / БГНЕС
Това нещо видяла баба Кръстана Сукалинска, довела тук на върха на паша козите. Като видяла състоянието му заплакала, събрала местните хора и им казала: „Този параклис ни пази, дайте да съберем, който каквото може, за да го възстановим, грехота е. Местните хора се заели и възстановили западналия параклис, това било преди 15-ина години. Инициаторът за това била баба Кръстана, Страхил Калински, Добри Хамбарджийски, Гина Ковачка и др.
Старата, Златната черква си останала отдолу, зарита с купища пръст и чимове.
От над 500 години една легенда за затрупан с пръст храм битува и се предава от поколение на поколение в село Габрово. / БГНЕС
Преди доста години, решили да откопаят черквата, емигрант от селото в Америка дал пари. Започнали до копаят, но на един от работниците му прилошало. И спрели, спомнили си другата легендата - за да се разкрие затрупаният храм, трябва да се даде курбан, да се принесе в жертва човешки живот.
Така си останал параклисът върху хълма, „Златната черква” останала затрупана отдолу.
„Докато мога ще се качвам и грижа за параклиса, а щом сме вярващи, трябва и в легендите да вярваме и да ги предаваме от деца на внуци”, категорична е Зорка Сукалинска.
На 10 февруари Православната Църква почита св. свещеномъченик Харалампий. Заради това, че този ден съвпада с Вселенската задушница преди Неделя Месопустна, празникът му тази година е преместен с ден напред. Св. Харалампий бил епископ в Магнезия, Мала Азия. Той е един от многото мъченици, пострадали заради вярата си в първите векове на утвърждаването на православието. Заради вярата си, която той открито проповядвал, св. Харалампий бил предаден на мъчения. Мъчителите стъргали тялото му с железни куки, а раните му заздравявали по чуден начин. Много езичници видели това чудо и се вдъхновили от силната вяра на мъченика, те повярвали в Христа и също открито заявили, че са християни. За това им признание също били предадени на смърт. /БГНЕС