Корабът-музей „Радецки“ е събрал най-интересните факти от историята ни

От 2006 г. в най-тържествения и красив салон, с който разполага корабът- музей „Радецки“, е поместена основната музейна експозиция. Умишлено в беседите ми наблягам на факта колко интересен обект е кораб-музей „Радецки” и колко е значим за историята ни. Той и досега е свързан с най-интересните факти от историята ни.

Това каза пред БГНЕС директорът на кораба-музей „Радецки” Людмила Дамянова.

През 1876 г. преди 142 години в България е организирано най-голямото и до момента въстание в историята ни, наречено Априлското въстание. Твърди се, че е най-голямото, тъй като обхваща територията на цялата страна. Тогава България е разделена на 4 революционни окръга. Днес историците твърдят, че вероятно е съществувал и 5-и революционен окръг - т.нар. Софийски. Това все още е непотвърдена теза.

През април 1876 г. в Румъния младият воевода, поет и революционер сформира четата си от 205 души, които идват от всички краища на България. Днес някои от историците твърдят, че е възможно Ботевата чета се е състояла от 207-208 души. Анализите и проучванията на Ботевата чета не спират и продължават до ден днешен. На едно от съвещанията самият Ботев казва: „Аз ще стана воевода на вашата чета”. Той решава да доведе четата от 205 души в България с австрийския пътнически кораб „Радецки“. Тогава „Радецки“ е бил обикновен пътнически параход. Качвал е пътници от румънските и от българските пристанища на река Дунав. Превозвал е 300 души пътници на борда си. Според сегашните изисквания за безопасност корабът „Радецки“ има право да превозва до 100 души максимум.

До ден днешен се твърди, че Ботев се качва от румънското пристанище Гюргево на 16 срещу 17 май 1876 г. Другата част от Ботевата чета се качва от пристанище Зимнич. Третата част - се качва от пристанище Турну Мъгуреле. От там се твърди, че се качва по-голямата част от състава на четата, а останалата част се качва от другите румънски пристанище - Курабия и Бекет. Според някои изследвания управлението на „Радецки“ е поето в тясната Дунавска ивица, която пресича дава острова. Тези два острова и до ден днешен могат да бъдат видени от горната палуба на плавателния съд. По-големият се нарича Копаница, който и тогава, и сега принадлежи на Румъния. По-малкият се нарича Козлодуй - и тогава, и сега принадлежи на България. Целта е била видимостта да бъде максимално малка и това, което се е случвало на парахода „Радецки“ да не се вижда, както и да не бъде забелязано слизането на Ботевата чета от турските власти, които по това време са охранявали българската територия. По онова време е имало добре изградени пътища и пристанища в близките градове до град Козлодуй, като Лом и Оряхово. Самият Козлодуй обаче не е имал добре проходими пътища, нито изградено пристанище, нито мостови съоръжения. Именно заради това Ботев и четата му слизат от Радецки буквално по дървени талпи. И до ден днешен това, което е записано и потвърдено е, че когато Ботев слиза от парахода „Радецки“, самият австрийски капитан маха на воеводата от горната палуба и му пожелава успех. Точните думи са – „Успех в святото дело, по което сте поели”. Първото нещо, което правят Ботев и четата му, е да целунат българската земя, и да положат клетва под знамето „Свобода или смърт” за това, че ще се борят дори с цената на живота си за Освобождението на страната ни. За съжаление турските власти много бързо научават, че на българска територия е слязла въоръжена група от хора. Бързо са сформирани турски въоръжени отряди, чиято цел е била да осуетят намеренията на Ботевата чета. Четейки историята си, българите понякога добиваме погрешно впечатление и смятаме, че целта на Ботев и четата му е била да поемат към Врачанския балкан. Не, целта на Ботевата чета е била влизане в областния град Враца, който се намира близо до град Козлодуй и по този начин да подпомогнат избухването на въстанието в единствения окръг, който не избухва по време на Априлското въстание - третият Врачански революционен окръг. Тъй като са преследвани от турските власти, за съжаление, Ботев и четата му, се налага да поемат към Врачанския балкан. Официално е потвърдено, че по пътя си те водят няколко много тежки сражения, за първото, от които има сведения, че е продължило около 24 часа. В това сражение загива знаменосецът на Ботевата чета, който се е казва Никола Симов и е бил родом от Търговище. По пътя си голяма част от Ботевите четници са убити. При едно от поредните си съвещания, което Ботев води с част от най-близките си съратници във Врачанския балкан, при връх Камарата - вторият по височина връх във Врачанския балкан, изненадващо Ботев е убит от вражески турски куршум. Това се случва на 1 юни 1876 г. Смъртта на воеводата слага логичния край и завършек на Ботевата чета. Оцелелите Ботеви четници са заловени от турските власти и са затворени предимно в затворите в Малоазийска Турция. Както се изразява Виктор Юго, България постига малко по-късно своето Освобождение - на 3 март 1878 г., благодарение и на подвига на Ботевата чета.

Миналата година за 72-ри пореден път от град Козлодуй се проведе най-големият поход по стъпките на Ботевата чета. В него участие взеха около 1000 ученика от всички краища на България. Тази година отново на 27 май в град Козлодуй ще дойдат ученици от всички краища на страната, чиято цел е да тръгнат на 28 май сутринта от Козлодуй, за да бъдат на 2 юни на връх Вола, във Врачанския балкан, където учениците и всички българи да почитат паметта към хилядите загинали за свободата на България, включително и Христо Ботев. /БГНЕС