Доц. Илияна Гаравалова: Диалектите обогатяват, а не развалят езика

Диалектите са едно безспорно богатство на езика ни и те не го развалят. Това каза в интервю за БГНЕС доц. Илияна Гаравалова от секция "Българска диалектология и лингвистична география" в Института по български език на БАН.

В такава, сравнително малка по територия страна, каквато е България, има много повече диалекти, отколкото в едни обширни територии като Германия и Русия. Съществуват две големи наречия - източно и западно. Всяко от тях се разделя на множество основни групи диалекти, а вече всяко село може да притежава особености, които го различават от съседните и които го превръщат в отделен диалект в рамките на по общия диалект на региона и вече на наречието.

Всички знаем, че българският книжовен език е на диалектна основа. В нея до голяма степен залягат балканските говори, но това не означава, че те са най-правилни. В балканските диалекти има редица особености, които не са книжовни и, които доста дразнят ухото на западния българин като мекостта на съгласните например.

Традиционно софиянци казват, че в Бургас се говори изключително меко. Също така редукцията на думите - водътъ, орътъ, която е много характерна за балканските диалекти и далеч не е книжовна. Това обаче се оказва голям проблем за човек, който трябва да се отучи да говори така, когато излезе извън рамките на населеното място, в което е живял.

Независимо от това и как звучат за някого, диалектите са неизчерпаем извор на лексика. Не случайно най-големите нашите класици в литературата пишат на диалект като Елин Пелин, Йордан Йовков, Иван Вазов. И това е така, защото ако примерно в книжовния език имаме една дума за кладенец, то в лексиката има 12 лексеми – бунар, въбел, извор и др., което е безспорно богатство за езика ни, така че в никакъв случай не бива да бъдат принизявания и никой не бива да се шегува с тях.

Интересен факт е, че във времето на информационните технологии като че ли диалектите търпят разцвет. В интернет има страница на западно-българското наречие, където, ако не знаеш врачанския диалект, не биваш приет в групата. И това е една доста прогресивна форма за запазването на този диалект.

Хората оценяват важността на стария си говор, на традицията и се опитват да я запазят с помощта на средствата на информационния век.

Някои диалекти даже звучат изключително актуално днес - например „баба ти клика”. Кликам, действието, което извършваме с мишката в западно-българските говори означава викам или карам се, което преведено на некнижовен език означава, че баба ти те вика или ти се кара. Освен това „клик“ е едно от диалектните названия на щъркел, което може да доведе до много комични ситуации, ако си при баба на село и трябва да се разберете.

По-скоро хората трябва да опознаят диалектите, а не да се обявяват срещу тях.

За щастие много са онези, които ги пазят и съхраняват. Именно затова диалектите не се губят. Нещо повече те са особено живи и извън границата на българската територия.

Диалектният атлас, който БАН издаде предизвика не малко шум и полемика заради това, че той включва не само държавните граници на България, но и т.нар. „българска езикова територия“, т.е. всички тези територии, които в един или друг период от нашата история са били в рамките на България, след това в резултат от воини и политически решения голяма група българи остават по родните си места, които обаче остават извън границите на България. Тези хора още по-ревностно пазят езика си като идентификатор, като начин да се различат от останалите. Там диалектите са особено важни и живи защото те са крепители на етноса. /БГНЕС