Дочка Илиева-Върбева: Изпълнителната власт иска да държи съдебната в икономическа зависимост

Една от гаранциите за независимост на магистратите е тяхното възнаграждение. Очевидно е намерението за влияние на политиците и на изпълнителната власт върху магистратите с икономически лостове.

Това заяви пред БГНЕС Дочка Илиева-Върбева, зам.-председател на УС на Българска съдийска асоциация, съдия в Апелативен съд-Пловдив.

Агенция БГНЕС публикува пълния текст на интервюто.

БГНЕС: Как определяте предложения проектобюджет за съдебната власт? За какво няма да стигне той?

Дочка Илиева-Върбева: Предложеният от Министерството на финансите проектобюджет за съдебната власт за поредна година е в значително по-нисък размер от този, предложен от Висшия съдебен съвет, т.е. съхранена е негативната тенденция изпълнителната власт в лицето на това министерство да прави опити да държи съдебната власт в икономическа зависимост.

Предложеният от МФ проектобюджет на съдебната власт е очевидно недостатъчен, силно се надявам да не се стигне до липса на средства за издръжка на органите на съдебната власт и за заплати на магистратите и служителите. Необходимо е да се подчертае, че съдебната власт не разполага с възможност да реализира собствени приходи. Представителите на изпълнителната власт услужливо „забравят“, че от съдебната власт бяха „отнети“ реални източници на съществени приходи – нотариални такси и вписвания в Търговския регистър. Събираните съдебни такси са в малък размер. От друга страна политиката на ниски доходи поставя значителна част от гражданите в невъзможност да плащат такси по дела, поради което е значителен броят на освободени от заплащане на такси и разноски. Финансовите органи отказват да събират вземания на съдилищата за глоби, такси и пр., независимо че са публични вземания като данъците. Следователно – единствено Държавата чрез бюджета на съдебната власт е в състояние да обезпечи функционирането на органите й.

Правосъдието е една от основните функции на държавата и ако тя не е в състояние или не желае да обезпечи финансово органите на съдебната власт, остро се поставя въпросът за готовността да се осъществява тази основна функция на държавата. Казаното е от особена важност в настоящия момент, когато политическата общност заявява гръмко намерения за осъществяване на съдебна реформа.

Очевидно е, че именно ВСС има яснота относно необходимите финанси за функционирането на съдебната власт. Приемането на предложен от ВСС проектобюджет би било ясен знак за сериозното намерение да бъде осъществена съдебна реформа, желана както от обществото, така и от самите магистрати и постигането на реално върховенството на закона. Без съмнение, самият ВСС дължи както на системата, така и на държавата и на всички граждани, оптимизиране на разходите, не за сметка на възнагражденията на магистрати и служители.

БГНЕС: Каква е целта на предложената промяна за определяне заплатите в съдебната власт с §2 от проектозакона за държавния бюджет?

Дочка Илиева-Върбева: Целта на предложената промяна е изцяло неприемлива - налице е демонстративен опит за поставяне на независимата по Конституция съдебна власт в явна зависимост от конкретно мнозинство в Народното събрание. Очевидно е намерението за влияние на политиците и на изпълнителната власт върху магистратите с икономически лостове. Не случайно всички професионални организации на магистратите, за първи път единодушно изразиха категоричното си противопоставяне на предложената промяна.

Свидетели сме на тежко нарушение на основния принцип на действащата Конституция за разделение на властите и на принципа за независимост на съдебната власт.

Една от гаранциите за независимост на магистратите е тяхното възнаграждение и именно поради това и за избягване на политическо или друго влияние, механизмът за определянето му е посочен в Закона за съдебната власт. Напълно неприемливо е в правова държава, член на Европейския съюз, действащ министър да си позволява демонстративно да не изпълнява закон, същевременно – да предлага изменения в устройствен закон, какъвто е Законът за съдебната власт, в явно нарушение на конституционни разпоредби. В такъв случай как да изискваме от гражданите да спазват законите и да имат правомерно поведение? Какво да очакваме от следващия министър и доколко той би е съгласил с предлаганата промяна или би направил своя – той лично да определя може би ежемесечно заплатите на магистратите?

От създаването на принципа за разделение на властите – законодателна, съдебна и изпълнителна, всяка от тях полага усилия да вземе надмощие над другите две, конкретно – изпълнителната власт винаги се старае да постави в подчинение съдебната власт. Доказателство за зрелост на демокрацията, за морал и мъдрост на политиците и на самото общество е недопускане на подобен дисбаланс и гарантиране на независимост на всяка от трите власти. В обратния случай е безсмислено да се говори за върховенство на закона и за правова държава.

БГНЕС: Ще се стигне ли до протести на магистрати?

Дочка Илиева-Върбева: Мнозинството български магистрати са хора с висок морал, компетентност, отдадени изцяло и искрено на работата си, а поради естеството й – на хората, независимо от силното говорене в обратния смисъл. Очакванията за демонстративни протести, с каквито напоследък обществеността в нашата страна привикна, са силно преувеличени, въпреки че в други европейски държави вече са налице подобни практики. Не са малко и призиви на колеги за протести, както и идеи за различни форми за изразяване на несъгласие с действията на изпълнителната власт, насочени към овладяване на съдебната власт и поставянето й в икономическа зависимост.

Надявам се, че разумът ще надделее и диалогът между институциите ще доведе до приемлив за всички резултат.

БГНЕС: Трябва ли ВСС да отмени решението си от 17 септември за увеличение на възнагражденията в системата?

Дочка Илиева-Върбева: ВСС с цитираното решение изпълни задължението си по закон, както и очакванията на цялата магистратска общност и на служителите в системата. Аз съм съдия и затова не мога да приема, че когато дадено решение е съобразено със закона, то трябва да бъде отменено. Обратно – ВСС като върховен кадрови орган на съдебната власт, е длъжен да изпълнява закона, включително относно определяне на възнагражденията на магистрати и служители в съответствие с посочения в закона механизъм, както и да осигурява необходимия за това финансов ресурс.

С решението си ВСС не само изпълни закона, но и отговори на очакванията на младите магистрати за получаване на справедливо възнаграждение за изключително отговорния и неблагодарен труд, който полагат. Митовете за високи възнаграждения в съдилищата и прокуратурите са преувеличени. Младите колеги, получили сериозно и нелеко образование по право, положили тежки изпити за влизане в съдебната система, започват работа с възнаграждения, значително по-ниски от тези в други обществени области. В съдебната система не се изплащат всяко тримесечие допълнителни възнаграждения, за разлика от други държавни органи. Възнагражденията на магистратите не са съобразени с икономическата действителност в страната, за сравнение с тези в европейските държави и дума не може да става. Посоченото води до демотивация както на младите колеги, така и на останалите магистрати и е в пълно противоречие с непрекъснато растящите изисквания за висок морал, компетентност, почтеност и недопускане на влияния.

БГНЕС: Защо магистратите трябва да получат повече пари и увеличение на заплатите, на фона на ниското доверие в съдебната система?

Дочка Илиева-Върбева: Трудът на магистратите, както вече казах, е тежък, неблагодарен, свързан с предизвикателства и високи отговорности, необходимост от непрекъснато попълване и усъвършенстване на професионалните знания и умения. От друга страна магистратите имат пълна забрана за реализиране на други доходи, освен тези по служебното правоотношение, с изключение на преподавателска работа. Това е основна причина да се определят високи възнаграждения на магистратите в правовата държава. Наред с това – високо възнаграждение за магистратския труд е една от съществените гаранции за независимост на съдии, прокурори и следователи, обезпечава възможността им да не се поддават на влияния и да са обективни и непредубедени при изпълнение на служебните си задължения.

Обсъжданото увеличение на магистратските възнаграждения няма да ни превърне в богати хора, както се каза по-горе - то е в изпълнение на закона и за осъвременяване на възнагражденията.

Не споделям ниското доверие в съдебната система – то е факт, като в последните месеци особено широко се дебатира. Без съмнение налице са както недобри практики, които трябва да бъдат прекратени, така и колеги, чиито лични и професионални качества не са висотата на изискванията за осъществяване на магистратска дейност. Следва да се посочи, че системата полага усилия за преодоляване на тези слабости –дисциплинарни наказания, включително уволнения на магистрати, оптимизиране на работата на отделните органи на системата. Слабостите в работата на системата не са правило, но получават широк медиен и обществен интерес и създават негативно обществено мнение. Българските магистрати в голямото си мнозинство са компетентни и почтени хора, с висок морал и съзнание за отговорност и служба на хората, заслужаващи уважение, доверие и съответно възнаграждение за труда си. Възнаграждението не бива да е функция на общественото мнение, то трябва да бъде адекватно на отговорността, тежестта и сложността на работата и изискванията към хората, които я изпълняват. /БГНЕС