Борисов: Митов и Лавров ще обсъдят енергийните въпроси в Сочи

Българският външен министър Даниел Митов ще се срещне със своя колега Сергей Лавров на 1 и 2 юли в Сочи, за да обсъдят енергийните проекти. Това заяви премиерът Бойко Борисов.

„На 1-2 юли в Сочи министър Митов ще се срещне с руския външен министър Лавров, за да обсъдят съвместните енергийни проекти“, каза Борисов.

Па-рано министърът на енергетиката на Русия Александър Нова съобщи, че Москва е готова да построи газопровода „Южен поток“, ако Европа гарантира, че има необходимост от него. “Нашата позиция е проста, тя беше заявена и преди това, ако България и Европейската комисия официално проявят заинтересованост и гарантират, че ще има търсене за построяването на тръбопровода и създаването на такава капиталоемка инфраструктура, от която има нужда, ние сме готови да обезпечим строителството и доставката на необходимото количество газ“, посочи той вчера.

Русия и България съвместно осъществяваха три големи енергийни проекта - петролопроводът Бургас-Александруполис, газопроводът "Южен поток" и АЕЦ "Белене". Всичките тези три проекта днес са временно или окончателно прекратени.

По-миналата седмица стана ясно, че "Атомстройекспорт" е осъдил българската НЕК за почти 600 милиона евро за спирането на проекта за втора атомна централа в Белене. Страната ни в момента се опитва да намери начин да договори възможно най-добрите условия за намирането на решение на този казус.

По-рано днес при срещата си с председателя на Европейския съвет премиерът Бойко Борисов е поставил въпроса за съгласуване на последващите действия на България след решението на Арбитражния съд в Женева по търговския спор между НЕК и „Атомстройекспорт” във връзка с АЕЦ „Белене”. Борисов също така е изтъкнал неопределеността около проекта „Южен поток”.

Проектът "Южен поток"

Проектът за газопровод "Южен поток" беше един от най-големите енергийни проекти в Европейския съюз. Морската му отсечка трябваше да започне край гр. Анапа, на руския Черноморски бряг, да премине през изключителната икономическа зона на Турция в Черно море и да излезе на българския бряг близо до гр. Варна. Нейната дължина е около 931 км. При излизането на "Южен поток" на българския бряг, той трябваше да се свърже със сухоземния участък на газопровода, по който да се осъществи по-нататъшния пренос на газ през територията на България за страните от Югоизточна и Централна Европа.

Очакваше се експлоатацията на тръбата да започне в началото на 2016, когато да потекат първите количества газ. При пълен капацитет четирите тръби трябваше да доставят 63 милиарда кубически метра природен газ годишно.

"Южен поток" не е руско начинание, както често се смята. Това е международен проект с участието на водещите европейски енергийни гиганти. В него "Газпром" притежаваше 50%, а италианската ЕНИ - 20%. Френската "Електрисите дьо Франс" и германската "Винтерсхал" /част от BASF/ държаха по 15%.

За осъществяването на проекта за морски газопровод през Черно море бяха необходими инвестиции в размер на няколко милиарда евро. Точната цена трябваше да бъде определена след приключване на проектирането, въз основа на резултатите от проведените основни търгове за доставка на тръби, нанасяне на защитно покритие, полагане на тръби и логистика. Една от цифрите, които се споменава, е 15,5 милиарда евро.

Украинската криза и спирането на "Южен поток"

След избухването на украинската криза през пролетта на 2014 г. международната обстановка се усложни и стана неблагоприятна за реализацията на газопровода.

На 1 декември 2014 г. по време на посещението си в Анкара руският президент Владимир Путин заяви, че Москва спира проекта „Южен поток“. "С оглед на това, че до момента не сме получили разрешение от България, смятаме, че Русия в тези условия не може да продължи реализацията на този проект. Ние не можем да започнем строителството на морската отсечка, докато не получим разрешението от България", заяви тогава стопанинът на Кремъл.

От своя страна президентът на „Газпром" Алексей Милер обяви, че проектът „Южен поток“ повече не е актуален. През декември 2014 г. италианската компания Saipem, която е част от ЕНИ – италианският партньор на „Газпром“ беше уведомена за спирането на „Южен поток“.

Вместо него руската страна предложи на Турция да се изгради газопровода "Турски поток" по дъното на Черно море със същия капацитет от 63 милиарда куб.м. газ, какъвто имаше "Южен поток". Инициативата също така предвиждаше и построяването на газов хъб на турско-гръцката граница, откъдето всички желаещи ще могат да си купуват "синьо гориво" на пазарни условия.

В началото на декември 2015 г. Русия обяви, че проектът за газопровод „Турски поток“ е спрян. Това стана, след като турските ВВС свалиха руски бомбардировач Су-24 в небето на Сирия. Този акт на Анкара предизвика най-голямата криза в двустранните руско-турски отношения от десетилетия насам. /БГНЕС и ТАСС