Маноил Манев: Каним институциите, свързани с даването на българско гражданство

На закрито работно заседание в НС на нашата комисия ще поканим в най-скоро време институциите, които се занимават с българско гражданство, за да можем да започнем да решаваме натрупаните проблеми, свързани със законодателството и с междуинституционалните връзки.

Това заяви днес Маноил Манев, зам.-председател на комисията по политиките за българите в чужбина пред БГНЕС след заседанието на комисията. На него бе дискутирано актуално състояние на българските общности в Република Албания и Република Косово, като бяха поканени и българи от тези балкански държави, както и чисто политически, законодателни и институционални въпроси, свързани с даването на българско гражданство.

На практика у нас има едно разминаване, което не е от вчера, то е на определени етапи от работата на отделни министерства - на Министерството на правосъдието, на Агенцията за българите в чужбина. След издаване на удостоверението, например, съветът по гражданство започва да прави отново преписка или отказва на базата на изнесени факти. Това трябва да бъде обяснено, а и да се реши по някакъв начин, по възможност - законодателно, подчерта депутатът. Проблемът с получаването на българското гражданство не е свързан нито само с нашенците в Албания и Косово, а и с българите в Македония. Моето лично мнение по темата е - по-добре един български гражданин повече без ясни документи, с които да бъде признат за такъв, отколкото един български гражданин по-малко с отказана преписка, подчерта той.

Ние говорихме досега български само по домовете си, цял живот е било така в нашите райони, но вече ще бъде друго, заяви в началото на заседанието на комисията българинът Хаджи Пируши, председател на „Просперитет Голо бърдо”. 25 г. се борихме да получим политическа и икономическа подкрепа от България и днес ние сме благодарни за това, че я имаме, не скри радостта си той заради активната намеса на страната ни в Албания да бъде признато българско малцинство.

Свои наблюдения и идеи сподели и Мукерем Чучуль от Косово, която също бе гост на днешното заседание на комисията по политиките за българите в чужбина. Българите там нямат много информация относно възможностите ,които нашата държава може да предложи на нашите малцинства в Албания и Косово.

Пируши пръв откри българско училище в Тирана и той може да ни разкаже за това, а голяма част от българите от Голо бърдо живеят в близки до това селище градове, в Албания те са между 50 000- 100 000, заяви депутатът Борис Вангелов. Получихме подкрепа и от албанските институции, за да бъде признато българското малцинство в тази съседна държава. Албания е член на НАТО, вече кандидатства за членство в ЕС и мисля, че бъдещето на българо-албанските отношения може да бъде светло, смята депутатът.

Българите в Косово са част от тези наши сънародници, които живеят на Шар планина и искрено се надявам, че и там ще имаме българско малцинство. Дали в Косово 1000 подписа са достатъчни за регистриране на малцинство,запита той гостите от тази страна. Важно е да се възползвате от възможностите, които България дава за финансиране на български училища, които могат да се появят в селища с преобладаващо българско население, посочи Вангелов.

Благодаря на г-н Пируши за събирането на над 4000 подписа , с копие до ЕП, имахме и още подписи- около 1000, които не внесохме, но това показа, че желанието сред нашенците там да бъдат признати за малцинство беше голямо, заяви Петър Харалампиев , председател на Държавната агенция за българите в чужбина. Ние съвместно с президентството, с нашите дипломати, изобщо с институциите действахме единно със сънародниците ни за постигането на тази цел. Надявам се същото да се получи в Украйна и в Косово. България има своя шанс да води активна политика и да се възползва от механизмите на ЕС в услуга на българите в страните от Западните покрайнини, продължи той. Доктрината на македонизма вече не държи и се пропукват нещата. Българската държава все повече ще защитава нашенците там, подчерта Харалампиев. Надявам се скоро да се поздравим и с признаването на наше малцинство в Косово, изрази надежда той.

В Косово наблюдава ли се процес на намаляване на населението в българските села и ако го има- къде отиват тези хора, запитаха депутатите. Гостите му отговориха, че има такъв проблем, свързан включително и с образованието, сънародниците ни напускат родните си места и се насочват към Сърбия и Македония. Вангелов попита дали там има желание и готовност за следващата учебна година българската държава да финансира отварянето на неделни училища.

Трудно е за сънародниците ни в Албания да удостоверят своята българска идентичност, заяви председателят на комисията Андон Дончев, който прочете кратък доклад за българите там - какви групи от нашенци живеят там, къде, специфични религиозни особености, исторически сведения. Но, все пак, най-сигурният знак е знанието на българския език, каза той. В резултат на миграцията и депопулацията рязко е намаляло българското население в Албания, живеещо в компактни общности, което ни тревожи, посочи Дончев. Но според нова тенденция българите се заселват в определени квартали в определени градове. И уточни,че ако преди 1991 г. в Албания са живели около 40 хил. българи, през посочената година те са спаднали на около 20 хил. души, а сега са още по-малко.

Удостоверяване на български произход да се прави и на основа на географски признак, в селища и градове, където са живели основно българи, но на първо място да се прави заради владеене на български език./БГНЕС