Приключи първият неформален съвет от календара на Българското председателство

Днес приключи първият неформален съвет от календара на Българското председателство на Съвета на ЕС 2018 - „Правосъдие и вътрешни работи“, който се проведе в София.

Министрите на вътрешните работи на държавите-членки на ЕС проведоха в София неформална среща, за да обсъдят теми, свързани с реформата в общата европейска система за убежище, граничното управление и Глобалния пакт на ООН за сигурна, редовна и законна миграция.

Вътрешните министри разгледаха реформата в общата европейска система за убежище, която беше започната през 2016 г. в отговор на безпрецедентната миграционна криза. Българското председателство ще работи за финализирането на реформата, така че Европейският съюз да разполага с гъвкава, ефективна и надеждна система, способна да отговори на бъдещи предизвикателства. „Проведохме много плодотворна дискусия по най-важните теми за Европейския съюз, които засягат всички европейски граждани. Бих искал да благодаря на държавите-членки за тяхната подкрепа и решителност да постигнем съгласие по въпроса. Ще продължим нашите интензивни разговори на експертно ниво с намерението да постигнем политическо съгласие до края на юни. Надявам се да се обединим около решение, което ще направи системата за убежище по-ефикасна и способна да отговори на бъдещи предизвикателства“, подчерта министърът на вътрешните работи на Република България Валентин Радев.

Европейският комисар по миграция, вътрешни работи и гражданство Димитрис Аврамопулос приветства дискусията. „Всички искаме система за убежище, която разпределя равномерно отговорността и солидарността между държавите-членки. Изцяло подкрепям подхода на Българското председателство, което поставя като приоритет напредъка по преговорите за реформата на Дъблинското споразумение и ускорява работата в тази посока“, заяви Аврамопулос.

Работният обяд беше посветен на глобалните аспекти на миграцията в контекста на предстоящите преговори по Глобалния пакт на ООН за сигурна, редовна и законна миграция. Министрите на вътрешните работи подчертаха необходимостта от постигане на баланс в интересите на страните на произход, транзит и крайна дестинация и обсъдиха резултатното прилагане на ангажиментите, предвид необвързващия му характер.

По време на следобедните сесии участниците дискутираха въпроси в областта на граничното управление, в частност политическите аспекти на концепцията за Интегрирано гранично управление. Акцент бе поставен върху необходимостта от засилване на граничния контрол, който има ключово значение както за повишаването на вътрешната сигурност на ЕС, така и за по-доброто управление на миграцията. Във фокуса на дебатите бяха въпроси като сътрудничеството с трети страни, повишаване на връщанията на нелегално пребиваващи граждани на трети страни, междуинституционалното сътрудничество в контекста на граничното управление.

Работните сесии на министрите на вътрешните работи на страните-членки на ЕС се състояха на 25 януари 2018 г. в София. В неформалното заседание участваха и министрите на асоциираните държави (Исландия, Норвегия, Швейцария), комисарите Димитрис Аврамопулос и Джулиан Кинг, европейският координатор за борба с тероризма, представители на Европейския парламент, Генералния секретариат на Съвета на ЕС, Европейската служба за външна дейност и агенциите на ЕС в областта на правосъдието и вътрешните работи (ЕСПОУ, eu-LISA, Евроюст, Европол, Фронтекс, FRA).

В неформалната министерска среща „Правосъдие и вътрешни работи“ в София днес участваха министрите на правосъдието на държавите членки на ЕС, комисарят на ЕС по въпросите на правосъдието, потребителите и равнопоставеността между половете Вера Юрова, представители на комисиите на Европейския парламент по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи и по правни въпроси, на Евроюст, Европейска служба за борба с измамите, на Агенцията на ЕС за основните права и на Генералния секретариат на Съвета на ЕС.

Те обсъдиха създаването на Европейската прокуратура, предложението за преразглеждане на регламента "Брюксел II a", което е крайъгълен камък на сътрудничеството в областта на правосъдието по семейни въпроси в ЕС и въпроса за изкуствения интелект и роботиката от гледна точка на правосъдието.

По време на срещата Кралство Нидерландия обяви намерението си да се присъедини към Европейската прокуратура в бъдеще.

"Днес Българското председателство поставя на дискусия създаването и ефективното функциониране на Европейската прокуратура. Приветствам решението на Нидерландия да се присъедини към Европейската прокуратура", каза българският министър на правосъдието Цецка Цачева. Тя допълни, че за Българското председателство е от ключово значение осигуряването на ефективно, бързо и справедливо правосъдие по граждански и наказателни дела, основано на взаимното доверие в правните системи на държавите членки и съблюдаване принципа на върховенството на закона.

По време на първата работна сесия в част „Правосъдие“, посветена на изграждането на Службата на европейския прокурор, министър Цачева посочи, че начинът, по който тя ще си партнира с другите разследващи европейски агенции, ще бъде определящ за ролята й при разследването и наказателното преследване на престъпленията срещу финансовите интереси на Европейския съюз.

Европейската комисия запозна министрите с планираните стъпки по създаването и първоначалното административно обслужване на Службата на европейския прокурор. Очаква се Комисията да представи проект на оперативни правила за работа на комитета по избор на европейския главен прокурор и европейски прокурори. Предстои назначаването на временен административен директор, който да изпълнява функциите по временното администриране. Комисията призова държавите членки, които все още не са се присъединили към инициативата, да го направят.

В рамките на сесията се проведе ползотворна дискусия относно сътрудничеството на Европейската прокуратура с други органи и институции на Европейския съюз, по-специално Евроюст, ОЛАФ и Европол. Делегациите подчертаха важността от разписването на подробни и ясни правила за сътрудничеството с партньорските организации, което ще е от съществено значение за изграждането на ефективна координация при осъществяване на техните правомощия. Отношенията между различните органи следва да бъдат изградени на принципа за взаимно допълване на сътрудничеството между тях, като се избягва дублирането на действия по разследване. Редица делегации откроиха необходимостта от ясно регламентиране на сътрудничеството на службата с неучастващите държави членки посредством отделен акт.

По време на втората сесия министрите обсъдиха още един от основните приоритети на Българското председателство - предложение за преработен текст на регламента „Брюксел IIа“, уреждащ въпросите относно компетентността, признаването и изпълнението на решения по брачни въпроси и въпроси, свързани с родителската отговорност, и относно международното отвличане на деца. Бяха дискутирани основните пречки, които затрудняват взаимното доверие между държавите членки в тази област, както и възможните начини за тяхното преодоляване, в контекста на защита на най-добрият интерес на детето и гарантиране правото на защита на родителите.

В края на заседанието комисар Юрова запозна министрите с приоритетни въпроси от дневния ред на ЕС. Представени бяха резултати от третия кръг на наблюдение по изпълнение от страна на ИТ дружествата на Кодекса на поведение за противодействие на незаконните изказвания онлайн, пораждащи омраза. В състоялия се кратък обмен на мнения участниците в неформалната министерска среща споделиха нуждата от укрепване на сътрудничеството между регулаторните органи и доставчиците на услуги за поддържане на сигурна интернет среда. Комисар Юрова запозна министрите и с работата по очакваната нова Директива относно събиране и обмен на доказателства в електронна форма.

По време на работния обяд министрите обсъдиха темата „Аспекти на изкуствения интелект и роботиката от гледна точка на правосъдието“. Участниците в срещата се обединиха, че от гледна точка на правосъдието следва да бъде проучено как изкуственият интелект и новите технологии могат да подпомогнат достъпа до правосъдие и ефективността на съдебните системи, както и свързаните с това правни и етични въпроси. /БГНЕС