Арман Бабикян: Преди бяха Калинки, сега са Гинки

Преди бяха Калинки, днес са Гинки – това „явление” винаги е съществувало. Дали си сменя името няма никакво значение. Няма Гинка без министър-председател зад гърба й и няма министър-председател без съпрузите на Гинка зад неговия гръб.

Това заяви специалистът по политически ПР Арман Бабикян, предаде репортер на БГНЕС.

Пред централата на политическа партия ГЕРБ в столицата днес се провежда интересен семинар. Там под открито небе и щедро слънце лекции на тема: „Как да срещнем своята Гинка в живота (семинар за мъже)” четат: архитект Емил Мечикян, професор Велислав Минеков, адвокат Николай Хаджигенов и други видни специалисти по гинкопридобиването”.

Според Арман Бабикян чрез шегата някой може и да разбере, че Гинки в България винаги е имало. „Преди са се наричали Калинки, преди се наричаха суджуци, преди това се наричаха „дрийм тийм”, преди много години се наричаха „депутатски кюфтета”. Тоест, явлението го е имало винаги. Това дали си сменя името няма никакво значение. „Няма Гинка без министър-председател зад гърба й и няма министър-председател без съпрузите на Гинка зад неговия гръб. Това е системата, за която преди малко чухте научна разработка, така че семинарът е много полезен и всички, които искат да постигнат успех в нашата високоморална среда, трябва се съобразява с научните достижения и с практиката в България”, посъветва Бабикян.

Гинка е нарицателно. Не става дума за физическото лице, а става дума за нарицателното, което дава образа и начина за успех в нашата страна. Тук не става дума за добро обучение, не става въпрос за трудолюбие, нито за талант. Става въпрос за това кой зад кого стои и кой над кого стои, за да може да вземе това, за което другите не могат да мечтаят, заяви още Арман Бабикян.

В началото на „семинара на открито” Емил Мечикян представи основните според тях принципи, които ще помогнат да срещнете своята Гинка в живота. „Те са разработени отдавна - в края на 50-те и началото на 60-те години на миналия век от социалния антрополог Едуард Банфийлд на база изследване на обществото в Южна Италия, чиито мъже още тогава са осъзнали необходимостта от обучение по темата”, обясни Мечикян. Сред принципите е и този: „За да срещнете своята Гинка в живота, не трябва да съдействате на интересите на групата или общността, освен ако нямате лична изгода да го правите”. С други думи, основният мотив на вашите действия трябва да бъде краткосрочната материална изгода.

„Основното е мечтата, мечтата да имаме една наша, своя Гинка. И аз наистина съм се замечтал, тъй като ми омръзна от тежкия труд, който работя, но ако срещна моята Гинка, бих предпочел нещо по-съществено, отколкото някакво енергоразпределително дружество. Примерно, бих желал моята Гинка да ми донесе Козлодуй, не е ли възможно да бъде приватизиран, ТЕЦ-овете в Марица… По този начин аз ще продавам на другата Гинка и това ще бъде някак си далеч по-голяма сигурност в моя живот, отколкото само някакво дружество”, обясни професор Велислав Минеков. След това в същия дух продължи: „В България няма никаква корупция, България няма служби, които да следят подобни покупки и продажби, така че е елементарно и аз се надявам да се случи”.

„Ние Гинка я срещаме навсякъде. В Народното събрание има 240 Гинки, в Министерски съвет има Гинка, на другия адрес на „Дондуков” има Гинка. Случайно, ако не е Гинка е Калинка или нещо друго от сорта. В смисъл корупцията е повсеместна, навсякъде. Това е. Всичко е Гинка или е „кой”, или е нещо друго – все е тая”, допълни адвокат Николай Хаджигенов. /БГНЕС