Халифатът може да поеме по пътя на талибаните

През следващите години войната в Ирак може да заприлича на войната в Афганистан. Силите на Ислямска държава (ИД) с техните разпознаваеми позиции не могат да удържат на сухопътни атаки, подкрепяни от интензивни въздушни нападения на американските ВВС или, в случая със сирийската армия, на руснаците. Последната крайно фундаменталистка сунитска държава в по-големия Близък изток разбра това през 2001 г., когато американските въздушни удари в подкрепа на доста по-малобройния Северен съюз доведоха до свалянето от власт на талибаните в Афганистан. Като афганистанските талибани ИД може постепенно да премине към партизанска война, при която тя би могла да използва дълбоко мотивираните си и добре обучени бойци, без да страда от загуби в жива сила.

ИД е подложена на все по-засилващ се военен натиск от многото й врагове на различни фронтова. Иракската армия, подкрепяна от американски въздушни удари, възвърна контрола си над Рамади, градът, който беше превзет от бойците на ИД миналия май в най-голямата им победа през 2015 г. На другата граница на самопровъзгласилия се халифат сирийските кюрди заплашват контрола на ИД северно от Алепо и в онези територии, които все още ИД държи в северна Сирия.

Може ли да се окаже, че приливът се е обърнал окончателно и необратимо срещу ИД? Навсякъде тя се сражава срещу сухопътни сили, подкрепени от въздушни сили, което означава, че понася тежки загуби, докато противниковите войски са невредими. Това е доказано по време на продължилата четири месеца и половина обсада на сирийския кюрдска град Кобани, при който ИД загуби приблизително 2200 души, убити най-вече от бомби и ракети. 70 на сто от града бяха разрушени, каквото вероятно е положението в гр. Рамади, срещу който са били извършени около 600 въздушни удара от юли насам.

През първата половина на 2015 г. ИД имаше няколко предимства, които вече е загубила или е на път да загуби. По това време ИД имаше лесен достъп до Турция при граничния пункт Тал Абяд, който беше превзет през юни от Народните отреди за защита (YPG) на сирийските кюрди. ИД все още е в състояние да превежда хора и снабдяване през близката ивица на границата западно от Ефрат, но Сирийските демократични сили, които са в действителност като YPG, но леко подкрепени от сунитите и християните, превзеха на 23 декември язовира на Ефрат „Първи октомври“, като по този начин заплашиха цялата позиция на ИД е северно от Алепо.

Руската въздушна подкрепа за сирийската армия означава, че сега за ИД е много трудно да спечели лесни победи като превземането на Палмира през май. Руските въздушни удари не означават, че Башар Асад ще спечели, но и не означават, че има вероятност той да загуби. Успехът на ИД през 2014 г. в голяма степен се дължеше на слабостта на враговете й, които се разпадаха при нападения на малки въоръжени части на ИД. Беше възможно, ако не и вероятно, че управлението на Асад ще се срути под натиска на ислямистите и печеливша от това би била ИД. Вече не става дума за това.

Руската намеса нанесе щети на ИД и другите джихадистки групировки и по друг начин: тя изпълни с енергия американските военни действия в Ирак и Сирия. Вашингтон даде ясно да се разбере, че не възнамерява да си сътрудничи с Москва за разрушаване на ИД. Но съперничеството на великите сили от времето на студената война не винаги има отрицателен ефект и САЩ засилиха мощта на въздушните си удари срещу ИД в подкрепа, на първо място, на иракската армия и на сирийските и иракските кюрди. В допълнение въздушните акции, съпътствани от падането на цените на петрола – в голяма степен унищожиха петролната икономика на ИД – в даден момент неин основен източник на средства.

Но е прекалено просто да си представим, че тези поражения и неуспехи означават, че ИД е в окончателен срив. Вярно е, че има косвено, макар и предизвикателно, признание, че нещата не вървят добре и в речта на халиф Абу Бакр ал Багдади, оповестена публично на 26 декември. Той каза: "Не се притеснявайте, о, мюсюлмани, вашата държава е добре и се разширява с всеки ден и с яростта на всеки, който идва с нея, тя заплюва лицемерите и агентите и става по-твърда и здрава." Предполага се, че разширяването, за което той говори, не е чисто риторично, а се отнася до Либия, Синай, Йемен, Нигерия и други страни, където ИД е пуснала корени.

За съжаление, има ограничения по отношение на военния напредък на четирите основни наземни противници на ИД: иракската армия, YPG, иракските кюрди и сирийската армия. Всички са напреднали или спечелили локални победи, защото бяха подкрепени от интензивни въздушни удари. ИД знае, че тя винаги ще загуби, ако воюва в битки и обсади, в които нейните бойци могат лесно да бъдат взети на мушка. Това е урокът от битката при Рамади и в други области в Сирия и Ирак през миналата година.

Но ИД се поучи от пораженията си. Групировката не изпрати голям брой свои бойци да защитават обречените последни позиции в Рамади, Синджар, Тал Абяд и намиращата се източно от Алепо авиобаза Квейрис. Макар за халифата и да е важно преминаването в Турция през Тал Абяд беше за халифат, там вероятно е имало само 25 бойци, когато беше превзета от YPG. САЩ казаха, че в последните етапи на сраженията, ИД е намалила своите сили в града на между 250 и 350 мъже, и повечето от тях се изплъзнали преди настъпването на края. ИД се обръща към партизанска война, в която най-добре може да използва тактиката на изненадващи атаки и засади от малки, набързо формирани сили.

Има основание да се смята, че такава тактика вероятно ще бъде особено ефективна при настоящата война. ИД се сражава срещу редица малобройни армии, които имат още по-ограничен брой бойци, с които могат да разполагат. В Рамади иракската армия използва своята Златна дивизия и най-добрите си части, но решаваща за успеха беше американската въздушна подкрепа. Иракската армия разполага с около 50 000 бойци, разпределени в пет дивизии, които са с вариращо качество. От YPG твърдят, че има сходен брой войници, въпреки че реалното число вероятно е по-малко. Иракските кюрдски пешмерга изглежда са използвали сборна сила край Синджар, откъдето ИД отново се изтегли, вместо да отстоява позициите си докрай.

Налице е по-нататъшно развитие в сраженията, което ще работи в полза на Изида: силите на противниците на ИД могат да бъдат в състояние да завземат територия, но те не винаги могат да я задържат. Когато врагове на ИД напредват, те ще действат все повече и повече в населените от сунити райони, където подкрепата за ИД и враждебност към не-сунитите или не-арабските сили ще бъдат най-големи. Това ще важи за кюрдите и, независимо от техните твърдения, че не са сектанти, за иракските и сирийските войски. Омрази на местна почва са на такова ниво в Ирак и Сирия, че окупацията на не-сунитски въоръжени сили може да предизвика реакция в полза на ИД.

Паралелът с Афганистан може да се разпростре твърде надалече, защото ИД винаги е поставяла политически и религиозен акцент за държане на територия, в която може да управлява и хората могат да живеят по своя вариант на исляма. Тя има реално държавна и административна структура, за да организира защитата си. Може да се твърди, че нейните богословски вярвания може да са непреклонни, но нейната военна стратегия е непостоянна и се променя бързо, за да отговаря на външни предизвикателства. Въпреки неотдавнашните си поражения, халифатът е доста далече от времето, когато ще бъде победен. /БГНЕС

----------------------------------------------------------------

Коментарът на Патрик Кокбърн е публикуван във в. „Индипендънт“.